Старец Ефрем: Събудиш ли се – падни на колене пред Бога
За да придобием спасение, е необходимо да подчиним живота си на опреден ред
Зимата носи сняг, той покрива зелената трева, но тя не изсъхва под снега, а се запазва до пролетта. През пролетта снегът се стопява и тревата отново започва да се зеленее. Същото се извършва и в духовния живот. Зимата на изкушенията и житейските грижи преминава и охлажда ревността. Всякое събрание заедно с цел насаждането на Словото Божие, с което ние, Неговите нищожни служители се занимаваме по Неговата благост, оживява духовното израстване, тоест ревността по подвига заради спасението, заради придобиването на Царството Божие, предава думите на старец Ефрем pastir.bg.
Сее се семе, и каквато е почвата, която го приема, такова ще бъде и растението, такъв ще бъде и плодът. Така и Словото Божие, в зависимост от това, как ще Го възприеме нашето сърце, ще принесе и такъв плод на Благодатта, въвеждаща във вечния живот.
За да придобием спасение, е необходимо да подчиним своя живот на опреден ред. Нали където има порядък, там е мир, а където е мирът, там е и Бог; но където е безпорядък, там е бъркотия, а където е бъркотията, там е дяволът. За да има в живота ред, е необходимо да се следват наставленията на духовния отец. Всеки грешен човек, който се е сподобил с великото благословение на лечението даром в Тайнството Покаяние, е длъжен да спазва наставленията и съветите на духовника, ако му е скъпо собственото душевно здраве.
Така, както лекарят преглежда болния, поставя диагноза и въз основа на тази диагноза назначава лечение, както и болният, за да получи изцерение трябва точно да взема всички лекарства и да изпълнява точно предписанията на лекаря, и както най-малкото отклонение от схемата на лечението поставя под заплаха неговото оздравяване, така и когато духовният лекар назначава духовна терапия, вярващият е длъжен да следва неговите съвети и да изпълнява дадените му правила. Какви са тези правила? Молитва, земни поклони, четене на Новия Завет и цялото Свещено Писание (Новият Завет – това е новата Христова Благодат, цялата Благодат на Светата Троица, а Старият – Нейна сянка). После, това е постът и вниманието към помислите. Помислите не трябва да се приемат, но веднага да се отсичат при самото им зараждане, тъй като, ако ги пренебрегнем, те ще произведат много тръни, които често биват много остри, поразяват до кръв човека и нерядко предизвикват рак.
По Божията Благодат ние ставаме сутрината, кой по-рано, кой по-късно. Първото, което трябва да направим според нашия християнски дълг и задължение, от душевна необходимост заради спасението, това е да паднем на колене, да вдигнем ръце към Бога и да се помолим. Колко прекрасни са църковните молитви! Какви думи, те дават живот:
Станали от сън, падаме пред Тебе, Благий, и Ти пеем, Силний, ангелската песен!¹. Като се събудим и паднем пред благостта на Христос, трябва първо да Му благодарим за благополучно прекараната нощ.
Сънят – това е образ на смъртта. Ние спим и не знаем къде се намираме през това време, не усещаме времето и отново ставаме, възвръщаме се към осъзнатия живот. Като благодарим на Бога от цялото си сърце за това, че Той ни е удостоил да видим отново дневната светлина, да Го молим за прощение на нашите грехове.
¹ Утринни молитви, Троичен тропар, гл. 1
СПЖ припомня думите на стареца Паисий, че молитвата започва с един смирен помисъл, с една болка.
