Сергей Фудел: Без икона можеш да се молиш, но без смирение - не можеш
Християнството не умира с отмирането на иконата като исторически факт. Догматът за иконата има вечен смисъл, тъй като отразява вечната истина на реалността на Божието въплъщение. Спомням си как хората се молеха в затвора, застанали пред голата стена. В затвора е и трудно, и лесно да се молиш. Трудно е, защото първо цялата килия се вторачва в гърба ти и всичко, което на мнозина минава през ума ("лицемер" или нещо от този род), ще мине през ума и на теб. Лесно е, защото, преодолял това "надзираване", сякаш наистина седиш няколко минути пред "дверите на Царството". В затвора Господ е "близо, при вратата". Веднъж разбрах до каква степен това все още противоречи на утвърденото във вековете понятие за "православност".
Имаше в килията един възрастен белогвардейски офицер, воювал някога на брониран влак при врангел, типичен руснак. След една такава молитва пред празната стена, той ме попита: "Вие да не сте сектант?". И тогава разбрах, че без икона можеш да се молиш, ако такава липсва, но без смирение, осъждайки човека - не можеш.
Превод от руски: Мария Хаджиева
Източник: Сергей Фудел, Пред стените на Църквата. До моите деца и приятели. София, 2014, 22-23.
