Старецът Петроний Танасе: Видяното и чутото оставят следи в душата
Светогорският духовник говори за влиянието на впечатленията и трудната борба за очистване на душата
Всичко, което приемаме, виждаме и чуваме, оставя следи в душата ни. За въздействието на тези впечатления и усилията, необходими за тяхното изличаване, говори светогорският старец Петроний Танасе от румънския скит „Св. Йоан Продромос (Предтеча)“ на Света гора – Атон.
Защо монасите се оттеглят от света в манастир? Старецът обяснява, че те се стремят да се предпазят от онова, което може да оскверни душата чрез зрението и слуха. Човек излиза на улицата, вижда нещо нечисто и то оставя петно в него дори против волята му, без съзнателно да се задържа върху видяното. По-нататък чува кавга, лоши думи и ругатни. Макар да не е съгласен с тях, те също остават в душата му и я замърсяват.
Според духовника в света често не обръщаме внимание на тези впечатления, защото не ни изглеждат важни. Оттеглянето в манастир обаче не заличава вече натрупаните следи. В тази връзка той привежда думите на свети Максим Изповедник: „Отрекъл си се от света, избягал си от света, вече не виждаш, не чуваш… И тук започва бремето!“
Причината е, че човек носи със себе си впечатленията и греховните следи, останали в душата му. Старецът свързва тяхното изкореняване с безстрастието — състояние, при което злото вече не въздейства върху човека. Тези корени обаче се премахват много трудно.
Като пример той посочва преподобна Мария Египетска. В продължение на 17 години тя се борела в пустинята, където нямало нищо, за да изличи греховните впечатления от душата си. Постела, хранела се с корени и плевели, а врагът я измъчвал със спомените за извършените грехове. Този пример показва колко трудно се заличават следите от преживяното.
Когато впечатленията се натрупват все по-често, корените им стават все по-дълбоки и по-трудни за изкореняване, предупреждава старецът. Затова той говори особено строго за постоянното гледане и слушане на телевизионно съдържание: според думите му то може да остави следи, които човек никога няма да успее да изчисти, и да си отиде с тях „опетнен и мръсен до края на времената“.
Вместо да запълва малкото свободно време с телевизия, духовникът насочва към молитвата и добрите мисли за духовни неща. Той поставя въпроса защо да се занимава с това какво някой е казал за политиката, какво е направил друг или че някой се е самоубил в Америка. „Всички новини… За какво ми е това?“ — пита старецът, призовавайки към внимание към онова, което допускаме в душата си.
