Свети Макарий Велики учи за постоянството в доброто и молитвата
В деветнадесетата си духовна проповед светецът обяснява защо стремежът към молитва трябва да бъде съпроводен от смирение, кротост, любов и изпълнение на всички Божии заповеди
Християнинът, който желае да напредва в духовния живот, трябва да полага усилия във всяко добро дело, дори когато сърцето му се съпротивлява. Не е достатъчно да се стреми единствено към молитва: необходимо е да се упражнява и в смирение, кротост, милосърдие и любов. Това е основното поучение в деветнадесетата проповед на свети Макарий Велики от сборника „Петдесетте духовни проповеди“.
В нея светецът разглежда пътя на човека, който желае да се приближи до Господа, да бъде удостоен с вечен живот, да стане обиталище на Христос и да се изпълни със Светия Дух. Целта на този път е освобождаването от живеещия в човека грях, чистото изпълнение на Христовите заповеди и принасянето на плодовете на Духа.
Началото е във вярата и постоянството
Според свети Макарий първата стъпка е непоколебимата вяра в Господа и пълното отдаване на Неговите заповеди. Човек трябва да се отрече от света, така че умът му да не бъде погълнат от светски грижи. Необходимо е непрестанно да се моли и с надежда да очаква Божието посещение и помощ, без да губи от поглед целта на духовния си живот.
Докато грехът още действа в него, вярващият трябва съзнателно да подтиква себе си към всяко добро дело. Това включва смирение пред всички хора и отказ от търсенето на почит, похвала и човешка слава, за което проповедта напомня с препратка към Йоан 5:44. Вместо да се поставя над другите, човек трябва да смята себе си за най-малък и най-недостоен.
Негов образец е Самият Христос — Неговото смирение, кротост, поведение и отношение към хората. Светецът припомня Христовия призив: „Научете се от Мене, защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си“ (Мат. 11:29).
Вярващият трябва да се приучава и към милост, благост, състрадание и доброта според силите си. Евангелският призив за това е: „Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:36). (bg-patriarshia.bg)
В проповедта този стремеж е свързан и с думите на Христос за любовта, която се проявява в спазването на Неговите заповеди (Йоан 14:15), за усилието при придобиването на Небесното царство (Мат. 11:12) и за влизането през тясната врата (Лука 13:24).
От усилието към свободното вършене на доброто
Свети Макарий призовава човек да постоянства в молитвата с вярата, че Господ може да дойде и да се всели в него, да го укрепи в изпълнението на заповедите и Сам да стане обиталище на душата му.
Това, което в началото се извършва с усилие и въпреки нежеланието на сърцето, постепенно може да стане доброволно. Затова вярващият трябва да привиква към доброто, да помни Господа и да Го очаква с любов.
По думите на светеца Господ вижда намерението и усърдието на човека, който непрестанно насочва сърцето си към смирение, кротост и любов. Тогава Той проявява милост, избавя го от враговете му и от живеещия в него грях и го изпълва със Светия Дух.
Така изпълнението на заповедите вече не е плод само на човешко усилие. Свети Макарий обяснява, че Сам Господ действа в човека и изпълнява в него Своите заповеди. Доброто, което преди е изисквало постоянна вътрешна борба, става естествено за преобразения човек, а плодовете на Духа се проявяват в чистота.
Преди това обаче вярващият е призван да постоянства, без да се отказва заради съпротивата на сърцето си. Той трябва да проявява любов, когато още не я чувства; да се упражнява в кротост, когато тя му липсва; да възпитава в себе си състрадание и милосърдие.
Същото се отнася и до отношението към обидите. Когато е унижаван, пренебрегван или засрамван, човек трябва да се учи да понася това търпеливо, без гняв и отмъщение, според апостолския призив в Рим. 12:19. Той трябва да постоянства и в молитвата, дори когато още няма дара на духовната молитва.
Виждайки тази борба, Бог му дарява истинска молитва на Духа, любов, кротост, милосърдие и доброта. Проповедта свързва това милосърдие и с апостолските думи в Кол. 3:12.
Защо молитвата не бива да се отделя от останалите добродетели
Свети Макарий отделя особено внимание на опасността човек да се стреми само към дара на молитвата, без да се труди за придобиването на останалите добродетели.
Възможно е такъв човек да получи известна молитвена благодат, духовно освежаване и радост според просбата си, но характерът му да остане непроменен. Той може да няма кротост, защото не я е търсил усърдно; да няма смирение, защото не се е упражнявал в него; да няма любов към всички хора, защото не е полагал грижи да я придобие.
Същото важи за твърдата вяра и доверието в Бога. Ако човек не осъзнае недостига им и не ги търси настойчиво от Господа, те могат да останат слаби и да не се проявяват в делата му.
Затова усилието за молитва трябва да върви заедно с усилие за упование, смирение, любов, кротост, искреност и простота. Към тях светецът прибавя търпението и дълготърпението с радост, за които говори апостолът в Кол. 1:11.
Този труд има конкретен израз във всекидневието. Човек трябва да мисли смирено за себе си, да не участва в безполезни разговори, а да насочва мислите и думите си към Божиите неща. Необходимо е да се пази от огорчение, гняв, викове и злоба според наставлението в Еф. 4:31.
Светецът призовава към добродетелен, добър и честен живот, без гордост, високомерие, самонадеяност и злословие срещу когото и да било. Всички тези усилия са част от стремежа човек да угоди на Христос.
Когато Господ види искреното му намерение да придобие доброта, простота, милосърдие, смирение, любов и молитва, Той му дарява Самия Себе Си. Тогава онова, което човек по-рано не е успявал да извърши чисто дори с голямо усилие заради действащия в него грях, се осъществява чрез Божието присъствие.
Смирението, любовта и кротостта като обиталище на Духа
Проповедта предупреждава, че получаването на благодатен дар не отменя необходимостта от цялостен духовен труд. Бог е добър и милостив и откликва на молитвите, но човек трябва да подготвя себе си за доброто с всички свои сили.
Ако получи молитвена благодат, без да се е приучил към останалите добродетели, той рискува да я изгуби. Може да падне поради гордост или да остане без духовен напредък, така че полученият дар да не се умножава. Причината според свети Макарий е, че човек не се отдава с цялата си воля на Господните заповеди.
Смирението, любовта, кротостта и изпълнението на останалите заповеди са обиталище и покой на Светия Дух. Затова желаещият да угоди на Бога и да се усъвършенства в Духа трябва да смирява сърцето си дори когато то се съпротивлява.
Тази решимост е свързана с думите на псалмопевеца за верността към всички Божии заповеди и отхвърлянето на всеки лъжлив път (Пс. 118:128). Както човек постоянства в молитвата, така трябва да постоянства и във всяка добродетел, като проси Божията помощ.
Свети Макарий обяснява, че така вярващият получава онова, за което се моли, вкусва Божията благост и става участник в Светия Дух. Полученият дар расте и процъфтява, намирайки покой в неговото смирение, любов и кротост.
Самият Дух го учи на истинската молитва, любов и кротост, които преди е търсил с усилие, грижа и постоянен размисъл. По този начин човек расте и се усъвършенства в Бога, за да стане наследник на Царството.
Крайната цел е животът в Бога
В заключителната част на проповедта свети Макарий противопоставя гордостта и смирението. Гордият ум води до унижение, докато смиреният носи истинско възвисяване, чест и достойнство. Светецът изразява тази мисъл с образа на смирения човек, който няма накъде да падне, защото вече поставя себе си по-ниско от всички.
Оттук следва призивът вярващите да се упражняват в смирение, кротост и любов, дори когато сърцето им не желае това. Усилието трябва да бъде съпроводено от непрестанна молитва с вяра, надежда и любов Бог да изпрати Своя Дух в сърцата им.
Целта е човек да се моли и да се покланя на Бога в дух и истина, като Самият Дух се моли в него и го учи на истинска молитва. Той дарява и онова смирение, което човек не успява да достигне само със собствените си усилия, и го води към изпълнение на всички Господни заповеди с доброта и състрадание, без предишната болезнена вътрешна принуда.
В края на проповедта светецът описва завършека на този път: Светият Дух, Който познава Божията воля, усъвършенства човека и довежда Своето дело в него до пълнота. Очистени от всяка сквернота и греховно петно, душите биват представени пред Христос чисти и безупречни, като прекрасни невести.
Тогава, по думите на свети Макарий, хората ще почиват в Бога в Неговото Царство и Бог ще почива в тях във вечността. Проповедта завършва с прослава на Божието състрадание, милост и любов — заради честта, дадена на човечеството да стане чеда на Небесния Отец и да бъде наречено от Христос Негови братя.
Източник: Свети Макарий Велики, „Петдесетте духовни проповеди“, деветнадесета проповед, превод от А. Дж. Мейсън, с изменения, Флоренция, Аризона: Saint Anthony’s Greek Orthodox Monastery Press, 2019 г., с. 189–195.
