Прокуратурата поиска прекратяване на договора за сградите на Почаевската лавра
Спорът за опазването на манастирския комплекс поставя въпроси за извършените ремонти, възстановяването на сградите и състоянието на паметниците под държавно управление
На 2 ноември 2026 г. Тернополската областна прокуратура заведе дело за предсрочно прекратяване на договора, по силата на който Успенската Почаевска лавра ползва държавни сгради. Договорът е сключен през 2003 г. за срок от 50 години.
Според прокуратурата манастирът е нарушил условията му, като е премахнал вътрешни стени в килийните корпуси и архиерейския дом, оформил е нови проходи и е извършил фасадни ремонти и боядисване без необходимите разрешения. Прокурорите твърдят, че тези намеси застрашават съхраняването и историческата автентичност на паметника.
Може ли обаче държавата да опази Лаврата по-добре от монашеската общност? Историята на комплекса, свидетелствата за неговото възстановяване и състоянието на други паметници под държавно управление дават основания този въпрос да бъде разгледан внимателно, пише в статията си Кирил Александров.
Музей на атеизма, болници и стопански помещения
За разлика от Киево-Печерската лавра, в Почаев монашеският живот не прекъсва напълно през съветския период. Братството успява да запази манастира въпреки постепенното отнемане на неговото стопанство, сгради и земи, както и прогонването и преследването на монаси.
В интервю за СПЖ Блаженейшият митрополит Онуфрий, който е бил наместник на Почаевската лавра през 1988–1990 г., разказва за отнетите помещения. По думите му на територията на комплекса са действали около 30 държавни институции и предприятия. Бившият хотел за поклонници е бил превърнат в музей на атеизма, а старият братски корпус — в психиатрична болница.
Много от сградите са били в лошо състояние. Възстановяването започва през 1988 г., когато властите разрешават на Църквата да извършва ремонтни и реставрационни работи.
На 2 май 2023 г. наместникът на Лаврата митрополит Владимир (Мороз) се обръща с видеопослание към тогавашния председател на Тернополския областен съвет Михаил Головко. Той изброява какво се е помещавало в манастирските сгради: неврологична болница, поликлиника № 2, пералня, милиция, санитарни и стопански служби, морга, свинарник и зърнохранилища.
Според разказа му в сградата на днешната семинария е имало музей на атеизма. В болничния храм „Св. великомъченик Пантелеймон“ е бил устроен пункт за приемане на медицински проби, които са се съхранявали в олтара.
Сградата, в която днес се намират печатницата и иконописната работилница, е върната на братството в разрушено състояние след закриването на неврологичната болница през 1998 г. Архиерейският дом, използван за пералня и поликлиника, също е трябвало да бъде възстановен. На територията на Лаврата са живеели 63 семейства, които благодарение на усилията на манастира са получили други жилища.
Още през 2012 г. тогавашният епископ Владимир обяснява в интервю, че за да си върне помещенията, манастирът е трябвало да купи със собствени средства други сгради. В тях са преместени неврологичната болница, пералнята и аптечният склад. По свидетелствата на представителите на Лаврата върнатите през 90-те години помещения са се нуждаели от сериозно възстановяване.
Исканията за отстраняване на УПЦ през 2023 г.
През 2023 г. някои украински политици открито настояват Украинската православна църква (УПЦ) да бъде отстранена от Почаевската лавра.
През юни същата година Михаил Головко заявява, че ако комплексът бъде предаден на местната общност, ще намери начин да „изгони УПЦ“ и да прекрати договора. В това изявление водеща е целта да бъде отстранена църковната общност, а не въпросът за конкретни ремонти, боядисване или нови проходи.
Месец по-рано митрополит Владимир се обръща именно към Головко с призив да не повтаря грешките на предишните гонители на манастира, като напомня за тяхната съдба.
През юни 2025 г. Висшият антикорупционен съд осъжда Головко на девет години лишаване от свобода с конфискация на имущество по дело за подкуп. Самото съпоставяне на тези събития обаче не установява причинно-следствена връзка между тях.
Кои ремонти се оспорват?
През 2024 г. Министерството на културата извършва проверки в Почаевската лавра, след които са предявени претенции за строителни и реставрационни дейности.
От манастира отговарят, че договорът предвижда извършването на текущи ремонти, а част от намесите са били необходими за отстраняване на повреди.
Показателен е спорът за преддверието на Успенския събор, за което властите твърдят, че променя историческия облик на паметника. През 2024 г. Лаврата оспорва обвинението, като представя снимки от 1939 г., на които се виждат преддверия при събора.
Манастирът се позовава и на паспорта на паметника, съдържащ снимки от лятото на 2003 г. Според представените от него материали сегашното преддверие е съществувало преди подписването на договора на 12 декември същата година. Това е основният аргумент на братството срещу твърдението, че с изграждането му е нарушено споразумението от 2003 г.
Как държавата се грижи за поверените ѝ паметници?
Пример за различните подходи към опазването на манастирското наследство е Киево-Печерската лавра. Връщането на нейни сгради на Църквата започва през 1988 г. Както в Почаев, значителна част от тях тогава са в лошо състояние.
Следват години на ремонти и реставрация. Публикуваните от манастира архивни фотографии показват състоянието на сградите в края на съветския период и промените след възстановяването им от църковната общност. Това се отнася предимно за обектите, предоставени на Църквата. За сградите, управлявани от държавния резерват, официалните проверки очертават друга картина.
На 26 май 2025 г. Министерството на културата публикува резултатите от проверка на Националния резерват „Киево-Печерска лавра“. Според отчета 21 паметника са в незадоволително или частично незадоволително състояние, един е в аварийно състояние, реставрацията на четири е спряна, а за 23 липсват договори за опазване.
От над 17 милиона гривни, предвидени за реставрация през 2024 г., 11 милиона са останали неизползвани. Министерството съобщава и за нарушения при реставрацията на надвратната църква „Света Троица“, при която са повредени стенописи.
Тези констатации поставят под въпрос способността на държавния резерват да осигури необходимата поддръжка на всички поверени му сгради.
По темата: В Украйна са регистрирани нови случаи на разрушаване на храмове поради бездействие на властите
Проблемът не се ограничава до Киев. През август 2026 г. за втори път в рамките на една година се срутва част от стената на Хотинската крепост. Според администрацията на резервата след първото срутване последващото разрушаване е било предвидимо, но аварийни работи не са извършени.
В Полтавска област продължава да се руши църквата „Рождество Христово“ във Верхуни — паметник от национално значение, построен през 1801 г. Подобни проблеми със състоянието на църковни паметници има и в Кисилин, Нови Захоров, Турилча, Неверков, Ходовица и други населени места.
Не всички тези обекти се стопанисват пряко от Министерството на културата. Това обаче не отменя въпроса за ефективността на държавната система за опазване на културното наследство. В посочените примери става дума за занемаряване и разрушаване, а не за щети от военни действия.
Какво бъдеще очаква Почаевската лавра?
Сега съдът трябва да разгледа искането на прокуратурата за прекратяване на договора, действащ от 2003 г. Важен въпрос е как ще бъдат оценени документите и снимките за състоянието на сградите при предаването им на братството и след извършеното възстановяване.
Спорът съдържа очевидно противоречие: според свидетелствата на монашеската общност тя е получила силно занемарени, а в някои случаи и разрушени помещения, възстановила ги е със свои усилия, а сега е обвинявана, че застрашава тяхното съхраняване. Същевременно официални проверки установяват сериозни проблеми при паметници, които вече са под държавно управление.
Опитът на Киево-Печерската лавра поставя и въпроса за бъдещото предназначение на отнетите от манастира помещения. В предадената на държавно управление трапезария са организирани кулинарно шоу и изпълнение на ансамбъл за песни и танци. Там редовно се провеждат светски събития с участието на държавни служители, а за територията на Лаврата се предвижда създаването на пантеон.
За Почаевската лавра това очертава опасения в две посоки: промяна на предназначението на манастирските пространства или постепенното им занемаряване, както при други исторически обекти. Нито един от тези сценарии не е предрешен. Но искането сградите да бъдат върнати на държавата в името на тяхното опазване изисква ясен отговор: как ще бъдат съхранени и кой ще гарантира необходимите грижи за тях?
