Забраната на УПЦ: крайната точка е премината
Върховната рада на Украйна (ВРУ) забрани УПЦ. 20 август 2024 г. – тази дата ще влезе в учебниците по история като неин преломен момент. Накъде сме се обърнали и какви сили сме активирали?
„Революцията на работниците и селяните, за необходимостта от която болшевиките постоянно говореха, е осъществена! Ура, другари!“. Тези думи изрича „вождът на световния пролетариат“ В. Ленин в деня след Октомврийската революция от 1917 г. След това последваха 70 години на войни, репресии, разрушения и човешка мъка. Може би гласуването за забрана на УПЦ ще бъде запомнено след сто години като подобно събитие. И може би Господ ще се смили над нас и няма да ни наложи всички онези наказания, които заслужаваме. Но нека се опитаме да анализираме случилото се, да разберем кой лови в тези мътни води собствената си изгода и да предвидим по-нататъшното развитие на събитията. Във всичко това можем да разграничим три точки или измерения: политическо, материално и духовно.
Политическото измерение
Трагедията на гласуването за забрана на УПЦ се състои в това, че Закон 8371 разделя украинското общество, и то за дълго време напред. Дори враговете на УПЦ определят броя на вярващите на 6 милиона души. Това е огромна част от украинския народ, макар и не мнозинство. Сега всички те ще се чувстват потиснати и ощетени. Това остро усещане за несправедливост в такава голяма маса от хора никога не изчезва просто така. То със сигурност ще се прояви в нещо. Нещо негативно.
Нека се замислим: кои са тези 6 милиона вярващи на УПЦ? Дали това е някаква затворена група от хора, живеещи в определен резерват? Разбира се, че не! Това са хора от всички сфери на живота и от всички социални групи. Това са хора, които живеят в цяла Украйна, които заемат различни длъжности в държавната администрация, които присъстват в правоохранителните органи, в правителството и дори във Върховната Рада. Вярващите от УПЦ се срещат и сред представителите на бизнеса, както на големите, така и на малките и средните предприятия. Това са работници и служители от селските райони, представители на сектора на услугите и т.н. И най-важното – това е огромна част от военнослужещите на ВСУ, които защитават страната ни с оръжие в ръка, жертват живота си, губят здравето си във войната. Това са хора, които жертват всичко, защитавайки държавата, която е забранила тяхната Църква, наредила им е да се отрекат от Бога, в когото вярват, да предадат Църквата, към която принадлежат. До какво ще стигне чувството за несправедливост на тези хора? Хора, които са безстрашни и решителни.
От друга страна, срещу тях се изправят хора, които също са милиони и които държавата и медийната пропаганда са превърнали в ненавистници на Христовата Църква. В края на краищата, преди началото на бясната кампания срещу УПЦ, само няколко граждани на Украйна бяха враждебно настроени към Църквата. Абсолютното мнозинство имаше положително или неутрално отношение към УПЦ. Но последните пет-седем години на промиване на мозъци свършиха своята работа.
Сега много хора повярваха, че УПЦ наистина е враг, който трябва да бъде унищожен. Никакви аргументи, никакви доводи, че това не е така, че това просто не може да отговаря на действителността, че 6 милиона граждани от Лвов до Днепър не могат да бъдат врагове на украинската държавност, не работят. Хората вярват на фалшиви, но запомнящи се и разбираеми лозунги: УПЦ – това е ФСБ, УПЦ – това са врагове на народа, УПЦ – това е „руският свят“. Фактът, че всички тези обвинения са неоснователни, не интересува никого. С началото на пълномащабната агресия на РФ срещу Украйна у нашия народ се породи чувство на омраза към нашествениците и украинските власти решиха да насочат това чувство там, където им е нужно – към УПЦ.
Сега, когато пропагандата си е свършила работата и гражданите на Украйна се възприемат едни други като врагове, ВРУ командва: „Фас“. В резултат на това враговете на УПЦ получават огромен стимул да избиват своите съседи, бивши приятели и дори роднини, които принадлежат към Христовата църква. Сега съседи в селото, съседи в града, а още повече радикални активисти ще идват в църквите на УПЦ и ще изгонват вярващите оттам. И няма да се интересуват от това какво пише в текста на закона за забраната на УПЦ, няма да се интересуват от това, че има експертиза, съдебна процедура, срокове, процедура за обжалване и т.н. Всички опити на вярващите да приведат аргументи в своя защита ще бъдат посрещани с простото и непривлекателно твърдение: „Върховната Рада ви е забранила!“. Това прилича на декрета на древните римски императори, които са преследвали Църквата: „Вие не трябва да съществувате“.
При такива условия трябва да очакваме изблик на насилие, завземане на църкви, побоища над свещеници и вярващи и други беззакония. Всички онези, които желаят разправа над Църквата, ще оправдават всяко свое действие с факта, че Върховната Рада е приела закон за забрана на УПЦ. А правоприлагащите органи ще оправдават бездействието си със същия закон 8371.
До каква степен ще ескалира това насилие? Колко хора ще бъдат пребити, осакатени, а може би и убити? Колко храмове ще бъдат превзети и ограбени? Времето ще отговори на всички тези въпроси.
Но има и още един много сериозен въпрос: ще се появи ли на политическата арена възродено казачество, което, както преди 400 години, ще се изправи в защита на православната вяра? Какви методи ще използва и какви политически цели ще си постави? В края на краищата много от това, което се случва сега, вече се е случвало в историята на Украйна. Противопоставянето и враждата в нашия народ, за които гласува ВРУ, никога не са донасяли мир и спокойствие на Украйна.
Дали ще видиме краха на Украинската държава? Дали ще се разпадне страната ни на части? Дали Зеленски ще бъде изместен от други политически сили? Дали Украйна я чака серия от държавни преврати? Какви жертви ще бъдат необходими? На всички тези въпроси ще отговори времето, но приемането на закона за забрана на УПЦ увеличи многократно възможността за точно такова развитие на събитията.
Във вътрешнополитическата ситуация Украйна ще бъде изправена пред размирици и конфронтация. Това ще стане при всички случаи. Единственият въпрос е до каква степен на жестокост ще стигнат нашите съграждани. Но има и външнополитически момент. Законопроект 8371 за забраната на УПЦ толкова явно нарушава свободата на вероизповеданието, че държавата, в която той действа, може да се сбогува с перспективите за присъединяване към Европейския съюз и други международни организации, които обединяват страните от западния свят. Това, което се случи във ВРУ на 20 август 2024 г., е невъзможно в нито една цивилизована държава. То би могло да се случи в някоя държава с тоталитарен режим, но не и в държава, която се смята за демократична и правова. И ако външнополитическият вектор в резултат на взетото от ВРУ решение ще бъде насочен не към Европейския съюз, тогава какво да очаква Украйна?
Материално измерение
Беше доста изненадващо да се види как различни религиозни организации, членове на ВЦСиРО, се изказаха в полза на забраната на УПЦ. В края на краищата всички те прекрасно разбираха, че това е явна несправедливост, че държавата унищожава Христовата църква, че това е истинско беззаконие. И всички те се смятат за вярващи, религиозни, почитащи моралния закон, който е почти еднакъв за всички. Защо никой от тях не надигна глас в защита на УПЦ? Защо никой не намери добра дума за най-многобройната религиозна организация в Украйна? Защо никой не каза истината? Разбира се, голяма роля изигра и баналната страхливост, когато те е страх да се противопоставиш на волята на управляващите. Може би това е резултат от съответните разговори с представители на силовите ведомства. Но не може да се отрече и огромната материална заинтересованост на различните религиозни структури.
В края на краищата УПЦ представлява, наред с всичко останало, огромен брой храмови сгради, манастири, различни помещения и т.н. Част от всички тези имоти са били предоставени на УПЦ от държавата през 90-те години на ХХ век. Фактът, че на Църквата е било отнето всичко след революцията от 1917 г. – това е друг въпрос. И сега държавата отново ще изтръгне от Църквата нейното имущество, и това, което беше прехвърлено след обявяването на независимостта на Украйна, и това, което се появи в Църквата с труда и грижите на нейните вярващи – всичко, което беше създадено и построено наново през последните 30 години. Това е огромно лакомо парче. И други религиозни организации, наричащи себе си православни, а и не само те, ще го поделят помежду си.
Представете си Киево-Печерската, Почаевската или Святогорската лавра. Представете си колко светини, древни икони, скъпа посуда и т.н. са събрани там. Колко построени и ремонтирани помещения, храмове, килии. А сега, оказва се, всичко това може да бъде изтръгнато, и то безнаказано.
Лаврите винаги са били поклоннически центрове, а освен духовната съставка там присъства и материалната. Това са приходите от продажбата на икони, принадлежности, това са даренията и т.н. Сега нападателите ще могат да пренасочат всички тези парични потоци към себе си. Поне така вероятно мислят враговете на УПЦ от други религиозни организации.
А може да се „овладеят“ и държавните пари, които със сигурност ще бъдат отделени за поддръжката на тези манастирски комплекси (защото същата тази ПЦУ няма пари за това, което ясно се вижда от примера на многото отнети от УПЦ църкви, които стоят празни и изоставени). Рейдерите вероятно се надяват, че дори ако вярващите спрат да ходят в заграбените Лаври, все още ще има туристи, които могат да бъдат привлечени там с различни концерти и „културни“ мероприятия.
Представете си една селска църква, която не е богата, но е добре построена, с икони и утвар, с камбани, неделно училище и трапезария. Във всичко това е вложен много труд на енориашите, които са носели в църквата трудно спечелените си стотинки. И сега една група поддръжници на ПЦУ или на други религиозни организации имат чудесната възможност да присвоят всичко това за себе си. Не е нужно да работите, не е нужно да се ограничавате в нищо, можете просто да дойдете и да го вземете. Така че защо да не гласувате за забраната на УПЦ?
Много храмове и имоти ще бъдат прехвърлени на баланса на различни държавни и местни музеи и резервати. А пък всички знаем как чиновниците и в центъра, и на места умеят да се разпореждат с повереното им държавно имущество. И опитът на болшевиките ще им бъде от полза. Тогава църковните ценности бяха иззети уж за да се помогне на гладуващите, сега това може да се направи уж за да се помогне на фронта. Особено ако западната помощ започне да пресъхва.
Изобщо, винаги е приятно да се раздели огромна част от имуществото. УПЦ беше забранена, така че имотът е „ничия собственост“. Както се казва в народната поговорка: имали корито...
Сакрално измерение
Гласувайки за забраната на УПЦ, ВРУ, от името на цяла Украйна, се отрече от Бога и от Църквата, която е Негово тяло, отрече се от вярата на нашите бащи, от вярата на княз Владимир и княгиня Олга, от вярата на Антоний и Теодосий Печерски, от вярата на безброй светци, просияли на нашата земя. Отказа се от тяхното небесно застъпничество за нас, грешните. Украйна по решение на ВРУ се превърна в богоборческа страна. Може ли това да се размине безследно?
Когато народът на Израел отпадна от Бога и започна да се покланя на идоли, Израел го сполетяха големи бедствия. Господ довеждаше върху тях чужди народи, които ги нападаха и поробваха. Пророците изричаха много сурови думи, като изобличаваха безбожните управници и предупреждаваха народа за предстоящите бедствия.
Исаия: „Чуйте, небеса, и дай ухо, земьо. Защото Господ е говорил, казвайки: Чада отхраних и възпитах; Но те се разбунтуваха против Мене. Волът познава стопанина си, И оселът яслите на господаря си; Но Израил не знае. Людете Ми не разсъждават. Уви, грешни народе, люде натоварени с беззаконие, Роде на злодейци, чада, които постъпвате разтлено! Оставиха Господа, Презряха Светия Израилев, Отделиха се и се върнаха назад. Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? Вече всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло; От стъпалото на ногата дори до главата няма в някое тяло здраво място. Но струпеи, и посинения, и гноясали рани. Които не са изстискани, нито превързани, Нито омекчени с масло. Страната ви е пуста, градовете ви изгорени с огън; Земята ви – чужденци я пояждат пред очите ви, И тя е пуста като разорена от чужденци“ (Исая 1:2-7).
Йеремия: „И втори път дойде Господното слово към мене и рече: Що виждаш ти? И рекох: Виждам котел, който възвира; и лицето му е от север. Тогава Господ ми рече: От север ще избухне зло Върху всичките жители на тая земя. Защото, ето, Аз ще повикам Всичките колена на северните царства, казва Господ; И те ще дойдат и ще поставят всеки престола си Във входа на ерусалимските порти, И срещу всичките стени около него, И срещу всичките Юдови градове. И ще произнеса съдбите Си против тях Поради всичкото им нечестие, Гдето Ме оставиха и кадиха на чужди богове, И се поклониха на делата на своите ръце“ (Еремия 1:13-16).
Езекиил: „Така казва Господ Иеова: Това е Ерусалим. Аз го поставих всред народите; И разни страни го обикалят. Но той се разбунтува против съдбите Ми като извърши беззаконие повече от народите. И против повеленията Ми повече от страните, които са около него; Защото отхвърлиха съдбите Ми, И не ходиха в повеленията Ми. Затова така казва Господ Иеова; Понеже вие сте по-немирни от народите, които са около вас, Като не ходихте в повеленията Ми, И не пазихте съдбите Ми, Нито сторихте даже според постановленията На народите, които са около вас, Затова така казва Господ Иеова: Ето, и Аз съм против тебе, И ще извърша съдби всред тебе пред очите на народите. Поради всичките твои мерзости Ще ти направя онова, което никога не съм направил, Нито ще направя някога подобно нему. Затова бащи ще изядат чадата си всред тебе, И чада ще изядат бащите си; И Аз ще извърша съдби в тебе, А всички останали от тебе ще разпръсна към всичките ветрища“ (Езекиил 5:5-10).
Подобни неща са казвали и други пророци. Всеки може да вземе Библията в ръцете си и да се убеди сам. През 988 г. нашата страна в Днепровския купел се закле във вярност на Единствения Истинен Бог, нашия Господ Исус Христос. Тя стана част от Тялото на Христос, Неговата свята Църква. А сега страната ни се отказва от Христос. Може ли това да мине безследно?
Можем да кажем, че сега живеем в периода на Новия завет и не трябва да обръщаме внимание на думите на старозаветните пророци. Но когато през XVI-XVII в. част от украинския народ се отрече от Църквата и отиде в унията, последва един от най-ужасните периоди в нашата история, наречен по-късно Руина.
Когато през XV в. православните гърци, или по-скоро византийските власти, се отказват от православието и подписват Флорентинската уния с Рим, това е последвано от нашествието на османските турци и поробването на Византия.
Ако се вгледаме внимателно в историята на православните народи, много често някои трагични събития са били предшествани от съответни събития в религиозната сфера.
Дали и сега ще последва нещо подобно? Нека повторим отново: времето ще покаже. Но винаги има надежда да умилостивим Бога. Украинските власти се превърнаха в богоборчески власти. Те са направили своя избор, но това не означава, че няма шанс за спасение.
Защото сега е необходимо всеки човек да направи своя избор поотделно. Особено духовенството и вярващите от самата УПЦ. Сега пред нас има два пътя: да продължим да се покланяме на Единия истински Бог или да се покланяме на идола на украинската държавност, да изпълняваме безбожния диктат на украинските власти.
Този избор ще бъде направен от всеки йерарх на УПЦ. Служителите на СБУ и други органи със сигурност ще проведат „разговори“ с тях. Ще бъдат заплашвани, ще им бъдат предлагани всевъзможни „плюсове“ за „правилното“ решение. И те ще направят избор: на кого да се поклонят?
Всеки свещеник ще трябва да избере: да си навлече гнева на местните власти, на радикалите, които живеят в съседство, или да остане верен на Исус Христос, да остане верен на Църквата?
Всеки монах и мирянин ще трябва да избира: дали да се преклони пред „всемогъщите“ власти, или да остане преследван участник в Божествената Благодат?
За всеки вярващ настъпва моментът на истината, всеки ще трябва да разбере: кой съм аз? Кой съм аз в действителност? Дали съм верен Божи служител, или страхлив опортюнист, готов да замени Божието царство за земно?
И можем да бъдем сигурни, че колкото повече хора отговорят: „Оставам в Църквата, аз съм с Христос“, толкова по-малко вредни последици ще сполетят Украйна.
Господи, смили се над нас и ни дай сили да останем верни на Теб и Твоята Църква.
