За живота в клетките, майсторството на съдиите и бързината на СБУ: как съдят членовете на СПЖ
Служителят на СПЖ Андрей Овчаренко, от три месеца задържан в следствения арест, разказа за това, какво преживява човек, попаднал в ръцете на украинската съдебна система.
Служителят на СПЖ Андрей Овчаренко разказа подробности за последното заседание на съдебния процес срещу православни журналисти.
Андрей написа текста, докато беше в следствения арест в Лукяновск, и го предаде на СПЖ чрез адвоката си.
За подготовката за съдебния процес
Заподозреният трябва да бъде подготвен както психически, така и физически за съдебното заседание. Върху това работи както администрацията на следствения арест, така и системата за конвойна логистика – както полицията, така и в нашия случай, СБУ.
В центровете за предварително задържане ви предупреждават за това, че утре ще бъдете изправени пред съдебен процес предната вечер, понякога късно през нощта. На сутринта, около 8-9 часа, ви информират: „Овчаренко, в съда, 10 минути“. Това означава, че след около 30 минути ще ви отведат. Или 40. Или 50.
Най-напред попадате „в боксовете“ – малки помещения с размери около 1,5-2х2,5 метра, силно ароматизирани с тютюнев дъх, където в продължение на час и половина имате възможност да общувате с други задържани.
След това ви ергономично натъпкват в кола. Обикновено има няколко единични кабини и една за трима, където често настаняват по четирима души. И ви закарват в съда.
Журналисти от СПЖ и протоиерей Сергий Чертилин в съда
Веднъж ме заведоха заедно с други задържани в Шевченковския районен съд в Киев, а не в Соломенския районен съд, където се разглежда нашето дело. Оказа се, че това е просто логистика – трябва да чакаш тук, после ще те закарат в Соломенски.
Прекарах 6 часа в боксовете заедно с моите спътници от Лукяновка. Те нямаха късмет: изслушването беше отложено. Аз имах повече късмет: изслушването ми се състоя. Но за да стигна до него, първо трябваше да се върна с кола до центъра за предварително задържане, където върнаха онези нещастни хора, след това до Соломенски и после да седна в боксовете там, макар и не за дълго – най-много за час.
На въпроса, защо е било невъзможно да ме вземат от следствения арест след връщането на "шевченковските арестанти, конвоиращият се усмихна обезоръжаващо: „Знам ли?“
Този път имахме още по-голям късмет – закараха ни направо на Шутова, в Соломенски. Нещо повече, на мен и моите „съучастници“ дори ни беше предоставено време да пообщуваме, след като бяхме затворени в бокса шест часа преди началото на заседанието.
Между другото, боксовете не са еднакви. На Шутова това е клетка с размери по-малко от метър на метър, в която можеш да седнеш на малка пейка или да стоиш, за предпочитане без да мърдаш, за да не се нараниш. Например в друга сграда на Соломенския съд, на Кривоноса, боксовете са просторни, многоместни, с широки пейки. С времето започваш да разбираш и можеш по-умело да поддържаш разговора в следствения арест: „А, значи те пратиха на Кривоноса? Ехее, добре си живеете, честито!“.
Андрей Овчаренко в съда
В този ден нямахме късмет само в едно нещо: след края на заседанието ни докараха в центъра за предварително задържане след 22:00 ч., когато много служители вече се бяха прибрали по домовете си. Поради това почти веднага бяхме отведени в килиите си. Обикновено след като се върнат, арестантите имат възможност отново да седнат в местните "боксове" и да споделят впечатленията си – за час, два или три.
За майсторството на съдията
Ако не беше твърдата ми вяра в непогрешимостта на украинската съдебна система, щях да подозирам, че решението по нашия случай вече е взето в централата на СБУ. А всичко, което се случва в съдебната зала, е просто формалност.
Въпреки това е много досадна формалност за съдията Дмитрий Кратко. За него заседанието едва не се оказа „особено тежко“ – както статиите, които ни бяха вменени. Всяко предложение, всяко изявление от страна на защитата беше съкрушителен удар за него. В края на краищата, всяко от тях се подкрепяше от конкретна разпоредба на НПК, Конституцията и практиката на ЕСПЧ.
Но за щастие на съдията, той разполагаше с мощен щит, който майсторски използваше: по негови думи той е шефът на заседанието. А това означава, че той знае по-добре как да тълкува това или онова обстоятелство от изслушването. Ако на заседанието не присъстват всички заподозрени или техните защитници – вината си е тяхна. Ако някой заподозрян е останал без адвокат – да се защитава сам. Ако заподозреният се почувства зле след десет часа в клетката – можеш да отидеш да си починеш, никой не те държи, ще вземем решение без теб.
И всички тези норми и закони са просто досаден бял шум. Прокурорът Игор Рула се справя без тях, само казва една дума и веднага му вярваш, без никакви НПК-та.
За исканията към Вселената
Имаше обаче някои по-трудни за Кратко моменти, когато защитата йезуитски изграждаше цяла мрежа от законови разпоредби, за да хване съдията в капан. Тогава той вдигаше смартфона си и трескаво потупваше с пръсти по екрана, сякаш изпращаше молба до Вселената. Едновременно с него тази задачка, очевидно, се опритвал да реши и представител на СБУ, винаги присъстващ на всяко заседание. Той също се задълбочеваше в телефонната кореспонденция. Вселената реагираше безотказно: само половин минута – и съдията с озарено лице отхвърляше поредния довод на защитата.
Той също така отхвърля исканията за отстраняване на прокурора и успява да отхвърли няколко искания за отстраняване на самия себе си. „Защитата злоупотребява с инструмента на исканията“, обясни той.
Иля Серафимов – адвокат на Андрей Овчаренко
За това, какво е необходимо за защитата
А когато основният съдебен дебат приключи, Кратко проведе почти интимен диалог със заподозрените.
- Какви следствени действия ви липсват, за да докажете невинността си? – попита той.
- Първо, поне разпити – отговарям аз. – От три месеца сме в затвора, а дори не са ни разпитвали. Второ, изобщо няма какво да доказваме. Всичко, от което се нуждаем, е адекватен съдия, който просто ще обърне поне минимално внимание на текста на подозрението от разследването. Ако някой адвокат или просто разумен човек (а ние смятаме, че в съдиите не се наемат глупаци) просто се запознае с това подозрение и прочете който и да е от споменатите текстове от СПЖ, ще се убеди, че там няма и следа от престъплението, което ни се вменява. Както няма и дума за това че аз или други заподозрени сме сътрудничим с РФ, с Кремъл, с Путин, няма скрийншоти или разпечатки от преговори с някой лейтенант, полковник, генерал от ФСБ. Но как може един съдия по време на краткото съдебно заседание или 20-те минути в залата за съвещания да има време поне частично да проучи тези над 700 страници, които са надраскани в подозрителното дело? Особено когато след него в тази стая влиза следовател от СБУ!
При тези думи съдията леко потрепери, но това не развали общата затрогваща атмосфера на момента. Не го развалиха и членовете на екипа на следователя от СБУ Олег Савенко, които в продължение на няколко часа пушеха под прозорците, също както нас, очаквайки решението на съда.
Следователят от СБУ Олег Савенко
За свръхспособностите на СБУ
На следващата сутрин, между другото, те проявиха феноменално усърдие. Веднага щом съдията обяви решението и излезе от залата, влязоха Савенко и колегите му, носейки обемисти папки с документи.
Оказа се, че това са били екземпляри от новото искане за удължаване на задържането ни под стража. За да го подаде, следствието трябваше да изчака самото решение за удължаване на разследването.
Когато чуха решението на Кратко, те успяха светкавично да го проучат, да изготвят въз основа на него ново собствено искане, да разпечатат над 700 страници за всеки заподозрян и неговия защитник и да го заверят с подписите на следователя и прокурора. Всичко това им коства една минута.
При такива способности на СБУ всеки циник ще повярва, че основите на националната сигурност на Украйна, за чието подкопаване ни подозират, са в сигурни ръце.
