„Война срещу собствения си народ": Философът Баумейстер за натиска върху УПЦ
Украинският философ Андрей Баумейстер подробно анализира много от проблемните аспекти на Закон 8371 и стига до заключението, че той няма да донесе никаква полза на Украйна. Защо?
На 28 август 2024 г. известният украински философ и интелектуал Андрей Баумейстер записа видеоклип, в който изложи мнението си за процесите, които протичат в Украйна по отношение на Украинската Православна Църква. Неговата позиция ни се струва не само разумна и балансирана, но и изключително важна, тъй като Андрей Олегович подхожда към въпроса по напълно безпристрастен начин. Истината е в това, че по вероизповедание той е католик.
Затова никой не може да го упрекне, че мнението му е конфесионално оцветено в полза на УПЦ. По-скоро би трябвало да е обратното – Баумейстер би поискал УПЦ да бъде забранена, особено с оглед на украинските католици (епископ Кривицки и Святослав Шевчук). Но той не го прави. Защото гледа на въпроса не като католик, а като вярващ човек и като гражданин на Украйна, който е загрижен за съдбата на народа и държавата. Именно поради тази причина решихме да изложим накратко неговите аргументи, за да запознаем нашите читатели с позицията на един разумен и интелигентен човек.
Еуфория и психоза
Неотдавнашният Закон 8371, приет от Върховната Рада на Украйна, предизвика разгорещени дискусии и поляризация на мненията в обществото. Законът, който формално има за цел да защити конституционния ред в религиозната сфера, се оказа повод за триумфалистични изявления и дори еуфория сред част от украинския политически елит.
Според Баумейстер много от народните депутати, които написаха в социалните мрежи, че „най-накрая Украйна получи духовна независимост, най-после това гнездо на ФСБ, КГБ, заплашващо украинската сигурност, украинската култура, най-после това гнездо ще бъде унищожено... изпаднаха в някаква обща психоза“. Тази еуфория, случваща се на фона на събитията в Курск и Покровск, е трудно обяснима. За разлика от самия закон, който, според Андрей Олегович, е доста скучен и много проблематичен от гледна точка на логиката и правото.
Дълбоко вниквайки в същността на документа, Баумайстер видя в него много проблематични аспекти.
Проблемът за правната несигурност
Една от главните критични точки е двусмислието и неяснотата на използваните в закона термини. По мнението на Баумайстер, много от тези термини, като например „ принадлежност“, „част от структурата“, „ръководен център“ и „руски свят“, нямат ясна правна дефиниция и могат да се тълкуват по всякакъв начин. Това създава риск от прилагане на закона по принципа на разширителното тълкуване, което води до възможност за манипулация и злоупотреба.
Андрей Олегович специално подчертава, че понятия като „идеология на руския свят“ или „проруска пропаганда“ не са юридически термини и следователно не могат да служат като основание за правни действия. Това отваря вратата за неоснователни обвинения и преследване, което води до правен нихилизъм и нарушаване на принципите на справедливостта.
Канонична връзка и религиозна профанация
Също така, според Баумайстер, такова чисто църковно явление като каноничната връзка между Църквите може да попадне под обвинението за „принадлежност“: „И ако една Църква има канонична връзка с друга Църква, съществуването на тази канонична връзка може да даде основание за такъв закон с такива санкции“.
В същото време той обръща внимание на факта, че съществуването на канонична връзка между Украинската Православна Църква и Руската Православна Църква се разглежда като нещо, което изисква незабавно прекъсване, без да се взема предвид историческият и религиозният контекст. Това, по мнението на Андрей Олегович, е проява на религиозно невежество и профанация, тъй като каноничните връзки не могат да служат като основание за прилагане на предвидените в закона санкции и ограничения.
Професорът също така съвсем правилно отбелязва, че този закон не взема предвид съществуването на канонични връзки между различни Патриаршии и Поместни Църкви, които могат да се различават по степен на близост, но запазват религиозен характер. Същевременно едностранчивото тълкуване на връзките между църквите, предложено в Закон 8371, свидетелства за повърхностния и опростен подход на законодателите към религиозните въпроси.
Въпросът за духовната независимост
Украинският философ обръща специално внимание на понятието „духовна независимост“, което се използва активно както в текста на закона, така и в риториката на неговите поддръжници. Баумейстер поставя под съмнение самата необходимост държавата да гарантира духовната независимост на своите граждани, посочвайки историческата и философската несъстоятелност на подобна задача. Той припомня, че през ХѴІІ-ХѴІІІ в. в Европа започват да се развиват идеите за религиозна толерантност и свобода на съвестта, което е в пълно противоречие с опитите на държавата да диктува условията на духовен живот на своите граждани. В същото време въпросният закон, убеден е Баумайстер, е "изготвен от гледна точка на правен, религиозен и исторически нихилизъм и невежество".
„Нещо повече, той е без никакви остатъци, без никакво оправдание анахроничен. Той е безнадеждно остарял. Тоест доста млади хора, казвам, че познавам много народни представители и лично, това са хора, да речем, на 35-50 години. Те мислят, когато гласуват за този закон, по един абсолютно остарял начин. Те мислят с 300-годишни категории, категории на 300 годишна давност, които нямат нищо общо с 21-ви век, дори с 20-ти век и които подставят тези законодатели и авторите на този законопроект на всички пътища, щом започнем да изпитваме историята“, – смята професорът.
Ето защо подобен закон е не само остарял, но и представлява опасност за самата Украйна, тъй като се базира върху идеи, които отдавна са отхвърлени от съвременната правна и политическа мисъл.
За да докаже, че подобен подход отдавна се смята за остарял, Андрей Баумейстер припомни думите на папа Франциск, който заяви, че молитвата не може да бъде инструмент на злото и призова за неприкосновеност на църквите.
Признаци на тоталитаризъм
По тази причина, казва Андрей Олегович, в Украйна се наблюдава движение към тоталитаризъм. Това се вижда и от инициативата за създаване на Министерство на националното единство, което засилва контрола върху общественото мнение и образователната система. С други думи, властите се стремят да формират сред гражданите една „правилна“ национална идентичност, която не отговаря на принципите на либералната и демократична държава.
От друга страна, държавната политика, насочена към осигуряване на „духовна независимост“, силно наподобява методите на тоталитарните режими от миналото, когато държавата се намесваше в религиозния живот на гражданите.
Исторически паралели и Константинополската патриаршия
Андрей Баумейстер направи исторически паралели, като припомни, че Константинополската патриаршия винаги е била тясно свързана с имперската власт, независимо дали става дума за Византийската или Османската империя.
Освен това още през XVIII в. руските императори и императрици стават покровители на Константинополската патриаршия, което превръща руския императорски двор в основен гарант и благодетел на Константинополската патриаршия. Това е още една империя, която оказва влияние върху съществуването на патриаршията, наред с Османската и Византийската империи.
Въпреки това, когато Балканите, България и Румъния получават независимост през XIX в. след руско-турската война от 1877 г., започват да се появяват автокефални църкви на национална основа. Константинополската патриаршия осъжда това като проява на етнофилетизъм (превъзходство на националното над църковното) на Събора от 1872 г., считайки го за антицърковно и антинационалистическо действие.
В началото на ХХ век, след поражението на гърците при Смирна през 1922 г. и последвалата Лозанска конференция от 1923 г., турците сериозно обмислят да забранят Константинополската патриаршия като остаряла имперска институция. Съюзниците обаче настояват за нейното запазване. Оттогава Константинополският патриарх остава лоялен турски гражданин, а влиянието му е свързано по-скоро с диаспори и енории, разпръснати по света, отколкото с компактни държавни образувания.
Затова, казва той, твърденията, че Украинската Православна Църква е заразена с „имперски наративи“, са напълно безпочвени. От себе си бихме добавили, че ако си спомним всички връзки на Фанара с различни империи, тези обвинения са не само необосновани, но и глупави и смехотворни.
ПЦУ и настоящата ситуация
Промените, предизвикани в Украйна от Томоса от 2018 г., доведоха до появата на ПЦУ, въпреки че исторически свети места, като Киево-Печерската лавра остават под контрола на Украинската Православна Църква. По същество, казва Андрий Олегович, Фанарът е рестартирал процеса на канонични връзки и този процес предизвиква дискусии за това, доколко това е оправдано от историческа и църковна гледни точки.
Освен това, продължава професорът, политическите и религиозните лидери са се увлекли от „еуфорията“ на борбата срещу своето наследие, което може да доведе до антиисторически и антиправови решения. Той подчертава важността на съхраняването на историческата памет и традициите, които са неразделна част от националната идентичност.
Война срещу собствения народ
Баумейстер припомня, че през последните години Украинската Православна Църква е подложена на безпрецедентен натиск, идващ от различни държавни и недържавни структури. Този натиск се проявява чрез активните действия на паравоенни групи, които завземат манастири и църкви, както и чрез подкрепата на тези действия от страна на местните власти, които повтарят агресивни лозунги и по този начин легитимират насилието срещу Църквата.
Докато в Западна Украйна исторически доминира Украинската гръко-католическа църква, Волин и други региони на Централна и Западна Украйна традиционно са православни. Тук храмове, които са стояли стотици години, сега са обект на атаки и рейдърски нападения, припомня философът.
Подкрепата на подобни действия от страна на полицията и игнорирането им от страна на СБУ създават условия за безпрепятствен натиск върху УПЦ, което по същество е война срещу собствения си народ. Провеждат се целенасочени кампании, насочени към пречупване на духовната идентичност на украинците, като им се налага „духовна свобода“ чрез забрана за посещение на църкви. В резултат на това се стига не до свобода, а до духовно потисничество и скъсване с традиционните духовни ценности.
УПЦ и ПЦУ
Баумайстер също така припомни, че неколкократно е било предлагано УПЦ да се откаже от всякакви канонични връзки с Руската Православна Църква в полза на преминаването под юрисдикцията на ПЦУ. Обаче, според професора, тази стъпка се възприема като искане да се пречупи волята на вярващите, да бъдат принудени да се откажат от духовната си идентичност и да приемат условията, определени от ПЦУ.
Натискът продължава и несъмнено в близко бъдеще само ще се засилва. В тази връзка Андрий Баумайстер изразява загриженост, че много йерарси на ПЦУ, както и хора, към които той се е отнасял с уважение, сега се радват на тази ситуация или поне мълчат, докато техният дълг би изисквал да се застъпят за УПЦ.
„Боли ме, че много мои познати, хора, към които се отнасям добре, йерарси на ПЦУ, се възползват от тази ситуация, радват се на нея или поне радостно мълчат за нея, докато техен дълг е директно да се застъпят за УПЦ и да кажат и на представителите на Държавната служба на Украйна по етнополитиката и свободата на съвестта, и на нашите законодатели, и на нашия президент, и на местните власти да кажат, че те (УПЦ, – бел. ред.) са наши братя. Ние няма да можем да се молим в тези манастири и храмове, знаейки, че преди това хората са били прогонвани със сила, от паравоенни групи, които понякога ги изтласкват, нанасяйки им някои телесни повреди, или организирайки някакви карнавали на безбожници в близост до Лаврата.... В YouTube има много видеоклипове за 2022-2023 г., вижте... Унижения, освирквания, постоянни крясъци за някакви московски попове... Всичко е измислено като през 20-те години от болшевиките... Така че, ако бях на мястото на йерарсите на ПЦУ и на свещениците на ПЦУ, щях да се обърна към властите: „Това са наши братя, нека да решим този въпрос по друг начин, нека да дадем на хората в Украйна свободата, както е записано в Конституцията, свободата на съвестта“.
Той се обърна и към представителите на протестантските деноминации, Католическата църква и юдаизма с призив да подкрепят правото на свобода на съвестта и да се противопоставят на насилствените действия срещу вярващите от УПЦ.
В заключение Андрей Баумейстер напомни, че принципите на Евангелието са коренно различни от тези на кесаря.
„И ако вие сте религиозни хора, обръщам се към представителите на УПЦ и протестантските лидери, разбирате, че насилието, обидата, омразата, всички тези подигравки, паравоенни групи, Небесният град, Божият град не могат да бъдат взети чрез нападение. Царството Небесно не може да бъде взето чрез рейдърство на паравоенн групи, вечният съд и небесната истина не могат да бъдат взети с рейдърски групи и закона на Върховната Рада. Помислете за това.“
И това твърдение на уважавания философ е неоспоримо...
