Виктор Еленски: унищожаване на рейтинга на Зеленски с ръцете на приятелите на Порошенко
В тази статия ще разгледаме как политиката на Виктор Еленски и представителите на Петро Порошенко са повлияли на отношението на правителството към Украинската Православна Църква.
В предишната статия, посветена на Виктор Еленски, отбелязахме няколко момента, които показват, че този човек се чувства оправомощен да говори от името на държавните органи, а също така се опитва да създаде впечатление за някакви твърде близки отношения с президента на Украйна.
В тази статия ще разгледаме въпроса как политиката на ДЕСС е повлияла на отношението на властите към Украинската Православна Църква.
Казахме, че практически от първия ден след назначаването си Еленски пое курс към забрана на УПЦ, а езикът, който използваше в общуването си с представителите на нашата църква, беше езикът на ултиматумите и заплахите, а не езикът на диалога. Като цяло може да се твърди, че работата на Еленски като ръководител на ДЕСС е белязана от редица решения, които несъмнено са нанесли вреда на държавата. Политиката му може да се характеризира като насочена към разделяне на украинското общество и като изостряща съществуващото напрежение между различните религиозни общности, вместо да насърчава взаимното разбирателство.
Една от основните критики към ръководството на Еленски е очевидното фаворизиране на едно християнско вероизповедание в Украйна в ущърб на друго. Симпатиите му към ПЦУ се проявяват по различни начини: от засилване на натиска върху УПЦ и постоянни проверки на нейните „дейности“ до законодателни инициативи, които много от чуждестранните политици и правозащитници смятат за недемократични.
На първо място става дума за законопроект 8371 (сега закон с номер 3894), в разработването на който кабинетът на Еленски взе най-активно участие. Подкрепата му за ПЦУ и постоянното му наблягане на забраната на УПЦ доведоха до увеличаване на актовете на насилие и вандализъм срещу вярващи от УПЦ. Тук трябва да се разбере, че действията на Еленски вредят не само на него самия или на ведомството му, но преди всичко на украинското правителство като цяло, от което той отчуждава значителна част от населението, което се идентифицира с УПЦ. Всичко това прави политиката на Еленски особено вредна и разрушителна.
Еленски и Елена Богдан
За да разберем напълно въздействието на ръководството на Еленски, е полезно да сравним работата му с тази на неговата предшественичка Олена Богдан, която е била ръководител на ДЕСС преди Еленски и според всеобщото мнение е имала по-премерен и предпазлив подход към религиозните въпроси в Украйна. Тя разбираше, че Украйна се нуждае от междурелигиозен диалог, в който държавата трябва да остане неутрален арбитър по религиозните въпроси.
Например, когато с началото на войната започна беззаконието спрямо УПЦ, Богдан казваше неща, които не се харесваха много на представителите на ПЦУ:
- по време на „преходи“ може да гласува само църковната, а не териториалната общност;
- УПЦ не се управлява от Москва;
- УПЦ е най-голямото вероизповедание в страната;
- след изземването църквите на УПЦ стоят празни;
- УПЦ има по-малко от 50 монаси в Киев и няма с кого да запълни Лаврата;
- забраната на УПЦ ще доведе до дестабилизация в страната.
.
Дори и след уволнението си Елена Богдан продължава да говори това, което й казват съвестта и професионалната чест: - опитват се да използват църковната ситуация за електорални цели;
- Държавата не може да регулира каноничните връзки на Църквата;
- заключенията на експертизата на ДЕСС относно откриването на църковно-канонични връзки на УПЦ с РПЦ са необосновани и пълни с предположения;
- от факта, че УПЦ ще напусне Лаврата националната сигурност няма да укрепи.
Изглежда, че тези неща са очевидни за всички и да се спори с тях означава да нямаш абсолютно никакво разбиране за религиозната ситуация в Украйна и да се занимаваш с обичайния популизъм. Но Еленски не мисли така. Именно поради тази причина той лично и неговото ведомство се занимават с оказване на натиск върху УПЦ. Например:
- Публикува искания към УПЦ да напусне РПЦ;
- уверява, че вече има план за борба с УПЦ;
- като същевременно твърди, че няма привилегировани църкви в Украйна;
- лъже, че властите не искат да забранят УПЦ;
- и след това казва, че тези, които се противопоставят на законопроект 8371, признават, че имат връзки с Москва.
Припомняме, че повече от 50 депутати не гласуваха за законопроект 8371 (против – 29, въздържали се – 4, изобщо не гласуваха – 24). Дали всички те са в подкрепа на Москва?
Както и да е, но дейността на Еленски е изключително пагубна за украинската държава. И за това говорим не само ние, но и Държавното бюро за разследвания, което образува наказателно дело срещу ръководството на Държавния комитет по етнополитика – Еленски и заместника му Войналович.
Във всеки случай по време на мандата на Елена Богдан като ръководител на ДЕСС украинските власти водеха по-балансирана църковна политика, насочвайки усилията си към единството на украинското общество, а не към неговото разделение. Така например през април 2022 г. председателят на Радата Руслан Стефанчук заяви, че „ние нямаме право да приемаме никакви закони, които разделят украинското общество“.
Веднага след като Еленски пое ръководството на ДЕСС обаче – реториката моментално се промени. И ако ръководството на Богдан се характеризираше със стремеж към религиозен мир и неутралитет на държавата по църковните въпроси, то пребиваването на Еленски на поста глава на ДЕСС бе ознаменувано със засилване на държавната намеса в религиозните дела. Именно поради тази причина смятаме, че това лице е оказало значително влияние върху позицията на Зеленски по този въпрос.
Влияние върху президента Зеленски: промяна на позицията по отношение на УПЦ
Влиянието на Виктор Еленски върху религиозната политика на президента Зеленски е особено видно в промяната на позицията му по отношение на Украинската Православна Църква. Първоначално Зеленски заема неутрална позиция по религиозните въпроси, като подчертава значението на религиозната свобода и избягва да се намесва в споровете между УПЦ и ПЦУ. Обаче от есента на 2022 г. обаче (точно когато Владимир Александрович е представен на Виктор Евгениевич) позицията му се променя, като първо става по-критична към УПЦ, а след това и по-нетърпима.
Тази трансформация на възгледите на Зеленски може да се проследи почти ден след ден. Когато Зеленски започва да формира наратива около УПЦ, подчертавайки предполагаемите ѝ връзки с Русия и представяйки я като заплаха за националната сигурност, реториката на украинския президент също започва да се променя.
Например в първите си публични изявления Зеленски подчертаваше значението на единството между всички религиозни групи и се въздържаше да коментира вътрешните дела на Църквата.
Първоначално той заемаше позиция „ръце далеч“ от Църквата, като се обявяваше за това всички спорове да се решават в рамките на закона и по възможност без държавна намеса. Стига се дори дотам, че Епифаний се оплаква, че държавата на ниво регионални администрации „няма желание да пререгистрира“ общностите, които „изразяват желание“ да преминат в неговата структура. С други думи, правителството на Зеленски отказва да подкрепи отнемането на църкви на УПЦ.
Нещо повече, самият президент неведнъж изразява надежда, че религиозните лидери ще допринесат за обединението на Украйна и украинското общество и дори инициира филм, в който се снимат всички, освен Думенко, който отказва да участва в проекта. С други думи, в началото на президентския си каданс, както и в началото на войната, Зеленски се опитва да бъде президент на държава, която не се меси в делата на Църквата. Обаче... след общуването му с Еленски, към средата на 2022 г., тонът на Зеленски се променя значително. Той започва да говори за необходимостта от „духовна независимост“, изразява загриженост за „връзките“ на УПЦ с държавата-агресор и в крайна сметка инициира правителствени мерки, които поставят Църквата извън закона.
Ще оставим въпроса за това как Еленски е успял да повлияе на позицията на президента зад скоби. Но ще се опитаме да отговорим на въпроса защо го е направил.
Еленски, ПЦУ и Порошенко
Нека си припомним, че Еленски беше депутат от блока на Владимир Гройсман – приятел, съратник и най-близък помощник на Петър Порошенко. И именно тогава Еленски се сближи с Думенко и с ПЦУ като цяло. Защото Епифаний и неговата организация бяха много пряко ангажирани в предизборната кампания на бившия украински президент Петър Порошенко. Нещо повече, Думенко и ПЦУ ясно се асоциираха като част от екипа на Петър Порошенко.
Така например Епифаний пътуваше с Порошенко на „Томос-турнета" (както журналистите наричаха предизборните пътувания в украински градове), където на практика действаше като агитатор на Порошенко като кандидат за президент на Украйна.
- Думенко уверявал, че вижда начело на страната „само президента Порошенко“.
- Той твърдеше, че името на Порошенко е равностойно на това на свети княз Владимир, Кръстителя на Русия.
- Той твърдеше, че Порошенко е „образцов лидер“ за него.
Накратко, Сергей Думенко заедно с ПЦУ беше част от политическия екип на Петър Порошенко и беше готов само за едно развитие на събитията – победата на своя патрон.
Част от същия екип беше (и остава?) и Виктор Еленски, който се яви на изборите под номер 10 в листите на партията на Гройсман.
Ако вземем предвид всичко, което е посочено по-горе, става ясно защо Еленски ще се стреми да забрани УПЦ. В края на краищата това ще разруши единството на украинското общество, ще подкопае доверието в правителството, ще разруши репутацията на Украйна в чужбина, което от своя страна ще улесни идването на власт на неговия стар колега и покровител – Петър Алексеевич Порошенко.
Странното тук е само едно – защо канцеларията на президента не може да види такива очевидни неща?
