Статия в Orthodox Times критикува патриарх Даниил. Какви са фактите?
Анализираме публикацията на йеромонах Никита и проверяваме твърденията за позицията на БПЦ по въпроса за ПЦУ
На 6 юли 2025 г. англоезичното издание Orthodox Times публикува материал, озаглавен „Българският патриарх хвърля кал по духовността на Света Гора“ (The Patriarch of Bulgaria throws mud at the spirituality of Mount Athos). Автор на статията е йеромонах Никита от манастира Пантократор на Света Гора. В текста се критикуват изказвания на Българския патриарх Даниил, направени в интервю за предаването „Религията днес“ по БНТ. Според автора, позицията на патриарха относно украинската църковна криза и коментарите му за Света Гора са неприемливи и подкопават „истинската духовност“ на Атон.
Статията беше препечатана и в български онлайн медии и предизвика отзвук сред вярващите.
В интервюто Негово Светейшество подчерта, че БПЦ е в евхаристийно общение с всички поместни канонични православни църкви и не е прекъсвала отношенията си с никоя от тях. В контекста на съвременните църковни конфликти, най-остър от които е този между Московската патриаршия и Вселенската патриаршия, българската позиция е ясно различима – БПЦ не е признала ПЦУ, но е запазила общение с Константинопол.
Български духовници, включително и епископи, продължават да участват в богослужения с Вселенския патриарх и да присъстват по празнични поводи във Фенер.
След предоставянето на томоса за автокефалия на ПЦУ от Вселенския патриарх Вартоломей, Московската патриаршия прекъсна общението с Константинопол и с всички, които са признали новата украинска структура. В отговор на тази криза, Българската православна църква избра пътя на запазване на църковното единство, като същевременно на практика отложи да се произнесе за ПЦУ. По този начин Българската патриаршия прави опит да избегне разцепление както вътрешно в БПЦ, така и по линията между "Изтока и Запада" на православния свят. Още през 2018 г. Светият Синод на Българската православна църква създаде специална синодална комисия по междуцърковни отношения, по времето на покойния патриарх Неофит. Това стана на заседание, проведено на 5 октомври, когато комисията, ръководена от Старозагорския митрополит Киприан, бе упълномощена да проучи в дълбочина създалата се ситуация в Украйна, включително и писмото на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил, с което той призовава Българската църква да вземе отношение.
Комисията бе натоварена със задачата да събере информация, да направи проучвания и да представи на Св. Синод становище относно създадената Православна църква на Украйна (ПЦУ). До този момент Синодът не е взел окончателно решение по въпроса и не е признал новата украинска структура, а продължава да поддържа евхаристийно общение с каноничната Украинска православна църква (УПЦ), оглавявана от митрополит Онуфрий. Не е уважил и искането на Руския патриарх за свикване на всеправослвен събор за Украйна.
Днес мнозинството от поместните православни църкви не са признали Православната църква на Украйна. Това са: Антиохийската патриаршия, Йерусалимската патриаршия, Руската, Сръбската, Българската, Грузинската, Полската, Чешката и Словашката, както и Православната църква в Америка. Всички те поставят под въпрос каноничността на хиротониите на ПЦУ, като припомнят, че част от нейните клирици произлизат от разколнически общности, отлъчени от каноничното тяло на Църквата, включително от Вселенската патриаршия. Повечето от тези епископи не са били ръкоположени с участието на канонични архиереи.
Йерусалимският патриарх Теофил III е заявявал по различни поводи, че разколът не може да бъде излекуван с административен акт, а с покаяние и църковно съборно съгласие. Антиохийската патриаршия, от своя страна, е изразила тревога от начина, по който е наложено решението – едностранно, без консултация с останалите поместни църкви. Тя настоява за всеправославно съгласие, преди да се предприемат такива важни стъпки, засягащи единството на Църквата.
В този контекст и в съответствие с досегашната последователна позиция на Българската църква, изказването на патриарх Даниил в интервюто му пред БНТ на 29 юни 2025 г. представлява не лична, а институционална и съборна позиция, която съответства на установената практика на БПЦ в периода след 2018 г.
Признали ПЦУ са: Вселенската патриаршия, Атинската архиепископия (Гърция), Кипърската архиепископия (частично – с несъгласие на част от йерархията) и Александрийската патриаршия. Албанската църква е отправила остри канонически критики към процеса на легитимиране на ПЦУ.
Относно твърдението, че Света Гора приема представители на ПЦУ, следва да се подчертае, че Света Гора не е автокефална църква, а самоуправляема монашеска общност под юрисдикцията на Вселенската патриаршия. Въпреки това, преобладаващото мнозинство от светогорските манастири отказват да приемат клирици и монаси от ПЦУ. Единственият манастир, който допусна визита на Епифаний Думенко, беше манастирът Ксенофонт. След това посещение обаче 39 светогорски и гръцки манастира излязоха с позиция, в която изразиха протест от опитите Света Гора да бъде използвана за легитимиране на неканонични структури и настояха за спазване на свещените канони и съборния ред в Църквата.
Множеството игумени, включително старци с висок духовен авторитет, като тези от манастирите Ватопед, Дохиар, Филотей и други, изразиха ясно своята позиция, че приемането на ПЦУ би означавало допускане на разкол в сърцето на православното монашество. Следователно думите на патриарх Даниил, че клирици на ПЦУ не се приемат на Атон, отразяват реалността, а не са пропагандни внушения.
Относно твърдението, че храмовете под юрисдикцията на ПЦУ са пълни, а българският патриарх не е осведомен, следва да се отбележи, че това не отговаря на реалността, за което свидетелстват множество видеозаписи, снимки и репортажи, включително такива от самите служби на ПЦУ, на които ясно се виждат почти празни храмове, дори когато в тях служи самият Епифаний Думенко. В същото време десетки хиляди вярващи от каноничната Украинска православна църква се молят под открито небе или в преустроени помещения, след като храмовете им са били отнети със сила или административен натиск.
Сам патриарх Даниил в своето интервю посочи, че в Киево-Печерската лавра – светиня на цялото православие – вместо молитва и духовен живот се организират кулинарни предавания и светски събития. Тази реалност не може да бъде скрита с общи фрази или обвинения, защото болката на лишените от храмовете си православни християни свидетелства по-силно от всякакви политически декларации.
Критиците на патриарх Даниил забравят, че Българската православна църква не се управлява еднолично. Патриархът е пръв сред равни в Светия Синод и всяко решение се взема съборно, с участието на всички митрополити. Когато патриарх Даниил говори, че Българската църква не е в общение с ПЦУ, той изказва факт, които е следствие от съборната воля на църквата, а не лично мнение.
Нека припомним и думите на самия патриарх в същото интервю: „Надяваме се чрез това общение, чрез този диалог, да се даде време и възможност нещата да се видят... Вярвам, че постепенно те ще си дойдат на мястото и този проблем ще се преодолее.“ Като Видински митрополит, той имаше по-категорични позиции по темата, но като патриарх носи отговорност за мира, за запазване на целостта на Църквата и за бъдещето на православието в България.
Патриарх Даниил не се нуждае от защита. Злонамерените думи към него само утвърждават доверието и любовта на православния народ към своя духовен първосвятител. Колкото повече неистини се насочват срещу него, толкова по-ярко свети неговото смирение, твърдост и богопреданост.
Днес, когато православието е изправено пред множество предизвикателства, Българската православна църква има за свой предстоятел човек, който търси мир, съборност, вярност към каноните и пастирска мъдрост. Това не е слабост – това е сила. И тази сила, увенчана със смирение, е щит за Църквата и светилник за вярващите.
