Старецът Доситей: Днес Бог дава на вярващите от УПЦ възможността да станат светци
Публикуваме на български цялото интервю със стареца Доситей, игумен на манастира „Агия Скепи“ (Еладската църква), което той даде за украинската редакция на СПЖ. Освен пълна стенограма предлагаме и видеото с български субтитри.
Акценти:
Християнинът има дълг: Когато вярата е застрашена, да се бори по всеки възможен начин за нейната защита.
Епифаний от "ПЦУ" е еретик, папист, униат, не знам още какво, но не и православен.
Папата е нещастен човек, стигнал дотам да обожествява себе си.
Не всички религии спасяват, както и не всички пътища водят там, където искаме да отидем.
Животът ни трябва да е христоцентричен, а не антропоцентричен.
Изпитанията са лекарството за спасение.
Нашата вяра не е в опасност от външни атаки. Опасността идва от самите нас.
Постът е необходим за този, който иска да отиде на небето, той не е изобретение на свещениците и папите.
- Геронда, в наши дни много хора казват, че молитвата е най-важният елемент от духовния живот. Но за много хора тя не е лесна. Как човек може да се научи да се моли истински?
- Ако човек обича Бога, молитвата е много лесна. Но ако човек обича светската мъдрост, тогава молитвата е много трудна. Затова изборът е оставен на самия него. Ако обича Христос, молитвата му ще се издигне и ще отиде право нагоре към небето.
Има една много проста молитва, която могат да правят всички хора, където и да се намират. Тя се състои само от седем думи: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мен, грешния“. Или още по-кратко: „Господи Исусе Христе, помилуй ме“.
Това е молитва, която може да се изпълнява навсякъде и винаги. Достатъчно е човек да го пожелае. Както дишането е естествено за човека, където и да се намира, той диша лесно. Така и тази молитва е лесна и чрез нея са се осветили всички наши светии. Те са се молили по този начин. Разбира се, човек не се спасява само чрез тази молитва. Преди всичко е необходимо да бъде православен.
И аз се радвам, че сте с митрополит Онуфрий, а не с Епифаний, който е еретик, папист, униат, не знам кой още, но не е православен. И той нанесе огромна вреда на нашата православна вяра, като раздели Православието. Сега имаме разкол, голям разкол. И горко на тези, които са създали този разкол, горко им. Да. Да даде Бог да им даде покаяние - и на тях, и на нас, да се покаят и да се върнат към правата вяра.
- Съвременният човек живее в свят, изпълнен с шум и тревоги. Как да запазим мира в душата си и да не изгубим връзката с Бога?
- Нищо не може да попречи на човек, който иска да бъде с Христос. Нищо. И това виждаме в примера на мъчениците. Те са били одирани, били са измъчвани, за да ги отделят от Бога, но нищо не е помогнало. Небето е пълно с мъченици. Така е и тук. Сега няма големи мъчения, но за желаещия човек, има и начини. Ако човек иска да бъде с Христос, нищо и никой не може да го спре. Нищо и никой! Защото Христос е дал на човека толкова много сила чрез Своето Разпятие и Възкресение, че сега човек може да победи и света, и дявола, и греха. Така че е оправдание, ако някой каже, че светът пречи или обстоятелствата пречат. Никой не може да ни попречи, ако искаме да бъдем с Христос. А човек може да бъде с Христос, когато е в Христовата Църква, Православната църква, а не в папската църква и не със същия този Епифаний. Не и с него, не. Човек трябва да бъде в Христовата Църква, за да има надежда.
- Днес в света има много скърби, войни, болести. Можем ли да кажем, че това са последици от греховността на човечеството? И как ние, християните, трябва да се отнасяме правилно към тях?
- Въпросът ви е много важен, защото всички тези събития, които се случват на човечеството, ни показват, че живеем в последните времена. Затова трябва да сме будни, трябва да сме в готовност. А как човек да остане в готовност? Когато човек се кае за греховете си, когато се изповяда, когато води духовен живот, т.е. ходи в храма, причастява се, пости, спазва Христовия закон. Тогава той получава полза от събитията, а не вреда. Господ допуска всички тези неща, за да можем да бъдем бдителни. В противен случай, ако Той премахне изпитанията и ние нямаме изпитания, никой няма да се спаси.
Изпитанията са необходими за онези, които желаят спасение.
За съжаление, не всички хора искат да бъдат спасени. Но това е личен въпрос на всеки и Бог уважава свободата на всеки. Това, което дяволът не прави.
Той не уважава свободата на човека и служителите на дявола не уважават свободата на човека, затова ни налагат нещо. Христос не ни налага, въпреки че ни обича повече, отколкото ние обичаме себе си. Той не ни налага, Той ни показва пътя, който е добър за човека, и ни оставя свободни да продължим. Това е нашият Бог, истинският Бог. Това е истинската любов, а не принуждаването на другия да направи нещо, което уж е за негово добро. Бъдете благословени!
- Вие живеете в манастир, където духовният живот е различен. Как хората, които имат семейства и работа, могат да намират време за духовен живот?
- Който желае, може да издигне манастир от своя дом, от своето работно място, от своето пространство. Хората, които са искали да бъдат с Христос, са отивали в една пещера и с един сух хляб и са се освещавали. Всеки истински християнски дом, трябва да бъде манастир. И там човек може да се подвизава и да се освети. Защото целта на човека е светостта, т.е. уподобяването на неговия Създател, Христос. Нашият основен пример е Христос. Затова животът ни трябва да бъде христоцентричен, а не антропоцентричен, както, за съжаление, се получава при повечето хора. Те поставят човека в центъра. Но ние трябва да поставим в центъра Христос.
- Как човек да избере правилно духовен отец, за да не изпадне в прелест?
- Това е много сериозен въпрос. В днешно време добрите духовни отци стават все по-малко и е необходима повече молитва и внимание. Как можем да изберем? На първо място да се молим Бог да ни просвети, за да намерим подходящия. Трябва да проучим дали човекът, на когото искаме да поверим безсмъртната си душа, преподава правилно Божието слово. Наистина ли е православен, спазва ли Христовите заповеди, съблюдава ли правилата на Вселенските събори. И така, Бог ще ни просветли, а съвестта ни ще ни подскаже, за да намерим подходящ духовник, защото въпросът е много сериозен. Това е все едно да искаме водач, който да ни заведе някъде на непознато място. Осъзнавате колко внимателни трябва да бъдем, за да поверим душата си
на този, който да ни заведе в рая. Целта на духовника, по един или друг начин, е да ни съедини с Бога. Ако самият той не е в единение с Бога, как ще ни свърже?
Как може някой да ми каже, че има добър изповедник, ако той е с Епифаний?
- Очевидно е, че този човек се заблуждава. И така, да търсим с нашата молитва, с внимателно проучване и с познаване на правилната вяра, защото само правилната вяра спасява. Не всички религии спасяват, както и не всички пътища водят там, където искаме да отидем. Има само един път, който води към небето. Нима нашият Христос не е казал: „Аз съм пътят“? Той не е казал: „Един от многото пътища“, което показва, че няма други пътища. Следователно единствено правилната вяра спасява. Ако ни казват, че и други пътища спасяват, те ни лъжат с главно Л. И горко им! Горко и на нас, ако тръгнем с тях,
т.е., ако ги послушаме. Не, Христос е казал „Аз съм истината“. Съществува една истина. Няма много истини. Всяка ерес има своя собствена отрова в себе си.
Да. Това е!
- Някои хора казват, че могат да вярват в Бога, но да не ходят на църква. Може ли човек да бъде християнинъ, без да участва в тайнствата и живота на Църквата?
- Тези хора мамят както себе си, така и влияят на другите - влияят на топлохладните. Ако Църквата не беше необходима, Христос нямаше да я създаде. Църквата е болница, която лекува, а ние, хората, сме болни - някои повече, други по-малко. И така, как ще бъдем излекувани без лечебната болница, наречена Църква? Така че онези, които говорят по този начин, лъжат и мамят както себе си, така и онези, които ги слушат. Човек не може да се спаси извън Църквата. Църквата спасява, а Църквата е Самият Христос, Който пребъдва вечно и главата на Църквата е Христос. Няма друг начин за спасение освен чрез Христос. Няма човешко спасение, т.е. „Аз съм добър и нямам нужда от Христос“ - няма такъв вид спасение.
Христос спасява чрез Църквата, защото там са лекарствата, там са тайнствата, а най-великото тайнство, което съществува, е Светото причастие.
То е Неговото Тяло и Неговата Кръв. Там човек се съединява с Христос, което е целта на човека. Да се съедини още в този живот и съединен да отиде в Рая, в Небесното царство - вечно, завинаги. Ето защо е необходима Църквата. Православната църква, разбира се. Христос има една Църква. Не много.
- Според учението на православната етика как трябва да постъпи християнинъът в ситуация, в която е необходимо да защити храмовете, светините и своята общност, без да изпадне в дух на отмъщение?
- Християнинът има дълг. Когато правата вяра е застрашена, да се бори по всеки възможен начин за нейната защита. И, в последствие, да защитава родината си. Това върви заедно. Той има дълг. Не може да каже: „Това не ме засяга. Аз съм християнин, а християните не бива да се борят“. Когато е необходимо, ще правим това, което са правили първите християни, които са били твърди орехи, не като нас - меки като масло. Тъй като сме като масло - само търсим оправдания. „Проявявам послушание“ - казваме. Какво послушание? Не виждаш ли, че твоята Църква, твоята вяра се унищожава, и проявяваш послушание. На кого оказваш послушание? Вероятно на дявола. Говорят: "Не се съпротивлявай! Прояви послушание!" Но ти ги виждаш, че са с дявола. Да скръстим ръце ли? Не. Ще се борим с всички средства, които Бог ни е дал.
- Какво бихте искали да кажете на онези, които търсят Бога, но все още не са намерили пътя към Него?
- Човекът, който наистина търси Христос, ще Го намери в Църквата на Христос. Той не може да Го намери в планините и долините, нито в греха, нито в светския начин на мислене. Той ще Го намери в Църквата. Той ще Го намери, като живее в тайнствата на Църквата. Там той ще открие Бога. Той ще Го намери чрез молитва. Той ще Го намери, като прави това, на което го учи Църквата. Покаяние за нашите падения, за нашите грехове. Изповедта, посещението на храма, постите, установени от нашата Църква, и особено участието в Тялото и Кръвта Христови, в Светото Причастие. Там онези, които Го търсят, ще Го намерят, залагам очите си. Там ще го намерят. Там сме Го намерили и ние. Извън Църквата човек не може да намери Христос. Той не може да намери истината, която е Христос.
- Защо Бог допуска изпитания, особено рак?
- Ако Бог не допускаше болести, и особено рак, Раят щеше да е празен. Щеше да е празен, щеше да е. Раят е пълен с болни от рак. Той е пълен, тйо е пълен.
Това е любовта на Христос. Христос ни обича повече, отколкото ние обичаме себе си. И Той допуска изпитания, допуска тези болести, за да отидем в рая,
защото целта на човека не е да живее тук. Той е дошъл тук, за да умре, и когато умре, ще живее. И въпросът е с кого ще живее? И човекът живее вечно, ако избере Христос, от този живот той ще бъде с Христос. И така, изпитанията са лекарството за спасение, ако издържиш. Ако нямаше изпитания, нито аз щях да съм тук, за да ме слушате, нито вие щяхте да ме слушате. Ние щяхме да се занимаваме със собствените си дела. Изпитанията ни приближават към Христос.
Това е като при малките деца, когато изпуснат ръцете на майка си и тичат към някаква пропаст, ако на пътя има някакъв камък, спъват си, падат, изпитват болка и се връщат при майка си и се спасяват благодарение на този камък. Изпитанията са камъните, които Христос поставя, за да ни спаси.
- Великият пост е време за покаяние, но много хора, дори вярващи, не изпитват дълбоко покаяние в себе си. Как може да се събуди истинско покаяние в самия човек?
- Човек, който знае за какво живее, който знае своята цел, който знае откъде е дошъл, защо е дошъл и къде ще отиде, прави всичко това по същество,
а не формално. Защото постът е средство, което ни отвежда в рая. Защото това средство е използвал в началото сам Христос. И ние, по време на Великия пост, подражаваме на Христос, Който постил четиридесет дни, без да приема нито храна, нито вода. На това подражаваме. Христос ни казва: „Бъдете Мои подражатели!“ Той ни показа пътя на спасението.
Ето защо постът е необходим за този, който иска да отиде на небето. И наистината, той не е изобретение на свещениците и поповете, както казват някои хора.
Постът се е зародил още в рая. От Адам и Ева. Ето откъде произлиза постът. Постът е силно необходим в края на краищата. Научно доказано е, че постът лекува както душата, така и тялото. Учените казват, че ако някой болен човек използва поста на православните християни, той ще се излекува без лекарства.
- Днес има много нападки срещу Църквата, особено в социалните мрежи и в медиите. Как трябва да се справя един вярващ с това явление и как може да защити вярата си?
- Как можем да се справим с тази ситуация? Да станем по-добри християни, автентични християни. Нашата вяра не е в опасност от външни атаки. Опасността идва от самите нас. Ако станем истински християни и практикуваме вярата си правилно, тогава ще бъдем от полза за себе си и за другите. Но е необходимо да имаме правилна вяра. Човек има вътре в себе си съвест, и тя е гласът на Бога, който, когато чуе истината, я разпознава. Изпитах това много силно и в Африка, и в Индия, където ме изпрати Дева Мария. Когато чуеха, че православните идват, ако имаха барабани, идваха, с викове и крясъци. Когато дойдеше някой католик, някой папист, нищо - нито звук, нито отговор. Това е вътрешната съвест на човека и гласът, който разпознава истината, когато тя е чиста.
- Кажете ми какво ще се случи с Папата?
- Един нещастен, нещастен папа. Нещастен е човекът, който дотам до там да обожествява себе си. Жалък, достоен за съжаление.
Жалко е, когато един човек стига дотам да обожествява себе си и да казва, че е непогрешим. Само Бог е непогрешим.
Дързост е да се твърди, че той е непогрешим. Затова и е казал св. Павел на Петър: "Проклет да бъде папата!" Дотам е дошъл светецът, че е казал: "Проклет да бъде папата!" Представяте ли си до какво демоническо падение е дошъл този папа? Това е демоническо. Затова и той ще бъде предтеча на Антихриста.
Защото оттам ще започне подготовката. Вече тече подготовката. Не казвам това между нас двамата, казвам го, за да знаете. Слушайте. Всичко, което казвам, дори и да ми затворят устата, трябва да говоря за моята вяра и моята родина. Ще говоря докрай и дори повече. Имаме толкова много примери, хиляди примери. Те са ни съхранили в правилната вяра. Ако бяха мълчали, защото някои велики им бяха казали: „Затвори си устата!“, днес нямаше да имаме православие. Щяхме да бъдем паписти. Щяхме да сме под властта на Епифаний. Бедни хора! Те не са спасени в ереста. Самият Христос е казал чрез апостол Павел. „От еретик след първо и второ вразумление, отвръщай се!“. Това е казано от първа ръка. Кой се е появил сега, кой е станал по-свят от апостол Павел
и от нашия Христос, за да ни каже това? Когато Адам и Ева съгрешили, цялото човечество отишло в ада. Тази изначална греховност е наследствена, тя е различна. „За греховете на родителите се наказват децата“ - гласи една поговорка. Нима не е така? Колкото повече се приближаваме към последните времена, толкова повече ще виждаме това. Ние сме в последните времена. Не знам колко дълго ще продължи, но Христос ни показва тези знаци на времената, за да бъдем готови духовно. И когато Бог го допусне, да бъде благословено! Ние ще бъдем с Него. Това е, за което трябва да се тревожим. Да бъдем с Него, когато Бог го допусне. Или Той ще ни прибере по-рано, или ще ни остави малко по-дълго. Нашата цел трябва да бъде такава. Нашето желание, стремление да е да бъдем с Христос. Започва се с този живот. Човек се съединява с Христос още този живот, за да бъде съединен завинаги в Небесното царство. Вечно, завинаги. Човек не умира, не изчезва. Просто променя състоянието си, от временността преминава във вечността. Човек не изчезва. Бог не е създал съвършено творение, за да изчезне, да живее 50-60 години и да изчезне. Не, Той го е създал по Свой образ, за да бъде с Него вечно. Бог е създал човека по Свой образ и подобие, за да стане той подобен на Бога. За да може човек, да стане Бог по благодат. От нищото да стане като Бога и да живее вечно като Бога. Човекът не умира. Не умира. Това, което наричаме смърт, не е нищо повече от временно отделяне от физическото тяло, за да премине, така да се каже, в друго състояние. Затова християните не казват "гробище", а "усыпальница" Когато човек спи, сънят е една малка смърт. А смъртта е голям сън.
Когато спим, ние не осъзнаваме нищо, сякаш сме мъртви. Но се събуждаме. Природата ни показва това. Бог ни го показва. Чрез природата ние го виждаме.
Как го виждаме? Неотдавна тези дървета бяха като изсъхнали. Сухи! Виждате ли ствола? И изведнъж, ах, те започнаха да пускат листа, цветя, скоро ще има и плодове. Те ни показват възкресението на мъртвите. Между нас има природна връзка. С нас говори природата, вярата също. А ние нещастните живеем сякаш нищо не се случва. Ето аз говоря, ние ядем, пием, горките хора! Ако го имаше само този живот, по-добре щеше да си разбием главите. Какво ти дава този живот? Деветдесет и девет скърби на една радост. Не струва този живот, ако всичко свършва тук. Но той си струва, защото има вечен живот. Така че тук е място за подготовка за вечния живот.
Човекът, който се подготвя в този живот, вече вкусва малка част от рая. Ако в този живот е с Христос и изпълнява Неговия закон и заповеди, той вече вкусва част от рая оттук.
Малка част, разбира се, малка. Ако раят е цял океан, човекът вкусва една капка от океана. И заради тази капка богати хора, образовани хора, оставили всичко и отишли в пещерата. Вкусили са малко, но са знаели, че ще има много. Един ученик отива на училище и изпитите са трудни, но щом получи дипломата си,
той лети от радост. Ето, това е раят. Това е подготовката, която Бог позволява, тази временност, и веднага щом получим дипломата за нашето спасение, настъпва празник. Но празникът започва още оттук, още оттук започва малката част. Защото добрият ученик в периода на изпитите има радост в себе си,
защото има надежда, че ще получи дипломата си. И така, ние трябва да предадем истината за нашата вяра.
Знаете ли колко си приличат лъжата и истината? Лъжата е като тъмнината,
а истината е като светлината. Когато в една стая има светлина, мракът изчезва,
няма същност. Така че нека и ние се превърнем в светлина. И мракът ще се разсее.
Когато има добро намерение и ние действаме по човешки, Бог ще го използва, за да помогне на онези, които желаят. Много хора слушат беседите, но колко от тях имат полза? Това е личен въпрос. Но ние имаме задължение, отговорност да говорим истината. А истината е това, което говори Църквата. А Църквата е Христос, Главата. Истината е Вселенският събор. Това, което ни учат светиите, настоящи и минали, ние трябва да предаваме. Истината е като запалена свещ.
Когато тази свещ пламне в тъмнината,. тя веднага осветява всичко. Такава е истината. Достатъчно е да бъдем с истината. Вярата е това, за което трябва да се грижим най-много. Ако изгубим вярата, ще загубим всичко. По-добре щеше да е, ако не бяхме се родили. По-добре щеше да е, ако не бяхме се родили.
Да изгубим всичко останало е временно, да изгубим вярата е вечно. Да правим всичко възможно, за да опазим православната вяра! С живота си, с молитвата си и с порицание, ако е необходимо. Нима може нещо да оспори православният християнин? Не може, защото така са правили светците. Това са защитавали светците, мъчениците, изповедниците. Това искаме да защитим и ние. Как ти, г-не, може да си против? Да не си от друга страна? Тогава отиди си, откъдето си дошъл. Но Църквата Христова от апостолите е такава със светци, мъченици, изповедници. Това е православната вяра! Как може ти да я изменяш? Епифаний, или който и да е друг? Ние сме се разпуснали, не Църквата. Светците са същите, но ние сме станали топлохладни. Време е да се събудим! Какво ни спира?
Да се хващаме за Христос, да изменим живота си, да оставим нашите страсти и слабости, нашето самолюбие - корен на всички злини! Самолюбието е болна любов към себе си. Да не вземем да се развълнуваме, или уморим, или... Самолюбие.
Дайте на нашите братя, украинци, руснаци, православни, нашата любов и нашата подкрепа. По целия свят. Навсякъде, където има православни християни, предайте нашето послание. Нашата любов, нашата подкрепа и нашите молитви.
Животът няма смисъл без Христос! Човекът няма смисъл без Христос! Той е празнота, той е нищо, като животно, което яде, пие и спи. Човекът без Христос не се различава от животните.
- Украинци и руснаци, кога тези два народа ще се помирят?
- Вижда му се краят. Вижда му се краят. Ще се молим Господ да ги вразуми. Те са братя. Спрете се, обичайте се един друг! Това ще се случи, ако допуснат
истинския Христос в живота си, а не фалшивия Христос, защото някои искат да популяризират фалшивия Христос - Христос, в който вярва и папата.
Това не е истинският Христос. Предайте нашите поздрави, нашата любов и нашите молитви, защото ние се молим заради този ужас, който се случва там с нашите братя, докато те се убиват един друг. За съжаление, и ние имаме пръст в това. Там става дума по-скоро за религиозна война, а останалото е от второстепенно значение. Това е въпрос на вяра.
Дяволът има пръст там със своите орди и преобърна всичко с главата надолу, но сега трябва да го изхвърлим, за да дойде там Христос,
за да настъпи мир в сърцата на хората, за да се обичат помежду си.
Очаква ни друга борба, по-голяма борба. Тази борба е подготовка за рая, за вечния живот. Човек трябва да разбере защо живее. Когато знае целта на своето съществуване, всичко ще се промени изведнъж, но ако не знае и си мисли, че е дошъл тук, за да яде, да пие, да се забавлява, той е нещастен и за себе си, и за околните. Нека си пожелаем Господ да ни изпрати работници на Своето лозе. Да се молим да ни изпрати богобоязливи водачи, защото тези не се боят от Бога. За да можем да поставим ново начало, чиято цел ще бъде Небесното царство, Само това. Затова е създаден човекът и затова Бог му дава време
в този живот, за да се подготви за вечното Небесно царство. Няма друга цел, всичко останало е средство. И работата, и професиите, и бракът, ако искате, и монашеският живот - всичко това са средства. Целта е да се постигне Небесното царство. И ние ще тръгнем с нашия Христос, не сами. Мислите си, че за нашата доброта, относно въпроса, който ми беше зададен, "Може ли човек без Христос да отиде в рая?" Само с дявола може да отиде. С Христос не може да отиде. С Христос може да се отиде само с Христос. Така се е опитал и дяволът да стане бог без Бога. Може би и ние сами често правим същото.
- Кой е виновен за проблемите в семейството: съпругът или съпругата?
- Това, което ме поразява най-много, особено при семейните двойки. Ако слушаш съпругата, виновен е само съпругът. Ако слушате съпруга, виновна е само съпругата. Но това се случва повече при жените. Те, горките, никога не са виновни. Никога не са виновни. Рядко може да се чуе жена да каже, че тя е виновна за това, че са се разделили. Рядко изключение. Ако се вгледа в себе си, би видяла колко много е виновна за това нещастие (тъй като е нещастие, когато една брачна двойка се разпадне). Самоубийство е да се унищожи тайнството на брака, което обединява двама души, прави ги едно. А ти разрушаваш това. Не обсъждаме личността на съпрузите, а онова, което казва Бог, Творецът. И така виждате ли как е прекрасно, когато човек е заедно с Христос! Тук и сега сред нас е Христос. Нима не е казано: „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“ Ако очите на душата ни бяха отворени, ние щяхме да Го видим тук. Да ви кажа ли кой е още тук? Демони. Знаете ли колко демониима сега тук? Цял легион. Дойдоха отдавна, но там, където е Христос, те не се намесват. Така че ние трябва да се опитавме да бъдем с Христос и това се доказва с нашия живот, а не с онова, което говорим. Ако ние живеем по Христос, ако наистина обичаме Христос, означава, че ние Го обичаме. Но ние не Го обичаме. Мога да ви докажа, че не Го обичаме. Не можем да казваме: "Обичам Бога", а не да спазваме закона Му. Защото да обичаме Бога означава да спазваме закона Му. Спазваме ли го? Законът казва да бъдем смирени и кротки.
Ние сме нарушители на закона, на Божия закон. Тогава ние не обичаме Бога.
Говорим за любовта - да, имаме я. Обичаме да хвърляме прах в очите на другите, за да оправдаем грешките и слабостите си. Дай Боже да станем хора в истинския смисъл на думата! Затова, молете се там, в родината, казвайте: „Господи, помилуй“, и за мен, за да ме помилва и мен Господ.
Слава Богу!
***
Как да ви благодаря, че си направихте труда да дойдете тук от Украйна, за да видите такъв жалък човек като мен? Много Ви благодаря, поднасям ви
моята благодарност и любов към Вас и предайте моите молитви и любов, на православните християни, Предайте им, че Господ няма да ги изостави в никакъв случай. Той ще ги обнови, ще ги направи по-силни. Сега им се дава добра възможност да станат светци, а това е целта на човека - светостта.
Бъдете благословени! Бъдете радостни!
