САЩ, Фанар и Украйна: Перспективи за УПЦ, ако Тръмп стане президент
Според много експерти Доналд Тръмп ще бъде следващият президент на САЩ. Какво трябва да очакват вярващите на УПЦ, в случай че той отново дойде на власт?
След покушението срещу Доналд Тръмп политически експерти от цял свят заговориха в един глас, че той е най-вероятният победител в бъдещите избори за президент на САЩ. На 15 юли 2024 г. тази теза потвърди и главата на гръцката архиепископия на Фанар в САЩ, архиепископ Елпидофорос (Ламбриниадис), който подкрепи кандидата за президент Доналд Тръмп. По време на предизборно събитие на Тръмп в Милуоки архиепископ Елпидофорос излезе на трибуната и произнесе молитва за Доналд Тръмп. Какво означава всичко това за УПЦ?
Фанар и Байдън
За мнозина постъпката на архиепископ Елпидофорос е предзнаменование за промяна в политиката на Фанара спрямо американските власти. В края на краищата не толкова отдавна същият архиепископ Елпидофорос активно подкрепяше действащия американски президент Джозеф Байдън. Според него „американците от гръцки произход винаги са били неговите (на Байдън – бел. ред.) най-пламенни поддръжници .... Знам, че в лицето на президента Байдън нашата Църква и елинизмът намират приятел в Овалния кабинет“.
В същото време Константинополският патриарх Вартоломей говори за приятелството си с американския президент, заявявайки, че Джо Байдън е „добър човек и голям приятел“.
Естествено, Байдън отвърна с взаимност. Например, той нарече патриарх Вартоломей „ подобен на Христа“. Той каза, че Фанарът може да се обърне към него за помощ по всеки въпрос. Най-интересното е, че думите на Байдън не бяха просто любезност към фанара, а имаха съвсем реална основа, защото патриарх Вартоломей поиска помощ и Държавният департамент помогна. Поне помогна за решаването на проблемите на патриарх Вартоломей в Турция.
И сега, след толкова години на плодотворно сътрудничество, фанариотите в САЩ изведнъж правят такъв рязък завой, като подкрепят опонента на Байдън на предстоящите избори.
На мнозина им се струва, че това е, ако не предателство, то поне бягство от потъващ кораб. Освен това, като се има предвид, че Байдън и Тръмп имат коренно различни възгледи по много въпроси (абортите, подкрепата за ЛГБТ, мигрантската политика и традиционните ценности), според анализаторите трябва да очакваме промяна в реториката на фанариотите именно по тези въпроси.
Нас, вярващите от УПЦ, ни интересува нещо друго – ще се промени ли политиката на САЩ по отношение на преследването на УПЦ от украинските власти?
Фанарът и Тръмп
Всички знаем, че Байдън директно подкрепи Думенко и неговата структура, а може би с неговото мълчаливо съгласие украинските власти оказаха натиск върху УПЦ.
От друга страна, ПЦУ беше създадена по време на президентството на Тръмп и е малко вероятно той да не е знаел какво се случва с нашата Църква веднага след като Думенко получи томоса от патриарх Вартоломей.
В същото време напоследък поддръжниците на Тръмп все по-често заявяват, че ситуацията в религиозната област на Украйна е просто крещяща. Могат да се припомнят острите изказвания на Тъкър Карлсън, когото Тръмп смяташе за вицепрезидент на САЩ, и на Джей Ванс, който стана този кандидат.
Ванс например заяви, че парламентът на Украйна иска да унищожи УПЦ и това би било позорно: „Срам ни е, че не видяхме, че това идва. Срам ни е за бездействието. И така, какво се случи?“ „Нашият срам е, че отказахме да използваме милиардите долари, които изпращаме на Украйна, като лост за осигуряване и гарантиране на религиозната свобода“, каза Ванс наскоро.
И така, какво имаме ние?
От една страна, имаме дългогодишните отношения между Държавният департамент и Фанара. Например след основаването на Турската република през 1923 г. Фанарът се сблъсква с много проблеми, за чието решаване му помагат именно Съединените щати. Факт е, че по време на Студената война САЩ разглеждат Константинополската патриаршия като потенциален съюзник в борбата срещу влиянието на СССР в православния свят.
През 2018 г. патриарх Вартоломей предостави томос за автокефалия на ПЦУ, а администрацията на Доналд Тръмп в САЩ изрази подкрепа за организацията на Думенко, което, от гледна точка на Държавния департамент, трябваше да бъде част от широка стратегия за противопоставяне на „руското влияние“ в Украйна и Източна Европа. Следва да се припомни също така, че американските дипломати в Украйна и на други места са подкрепяли ПЦУ под прикритието на „религиозната свобода“ и „правото на религиозните общности на самоуправление“. В същото време по някаква причина тези понятия не се отнасяха за УПЦ.
От друга страна, след като първоначално подкрепиха създаването на ПЦУ като средство за противодействие на руското влияние, след 2022 г. съюзниците на Тръмп започнаха да критикуват отношението на украинското правителство към УПЦ.
И така, какво трябва да очакваме ние, вярващите в УПЦ? Нека се опитаме да отговорим на този въпрос.
Прогнози за съдбата на УПЦ след евентуалното преизбиране на Тръмп
Като се има предвид историята на непредсказуемите външнополитически решения на Тръмп и променящите се негови нагласи по този въпрос, са възможни няколко сценария (подредени по реда на вероятността).
1. САЩ може да засилят натиска върху властите в Украйна по църковния въпрос.
Преизбраната администрация на Тръмп може да засили натиска върху Украйна за зачитане на правата на УПЦ. Натискът може да включва дипломатически усилия, целящи да гарантират, че украинското правителство ще се въздържа от действия, които биха могли да се възприемат като репресивни спрямо УПЦ. Особено като се има предвид, че ледът на мълчанието за преследването на УПЦ неотдавна беше нарушен не само от журналисти и адвокати, но и от самия Държавен департамент, в чийто доклад се твърди, че са нарушени правата на вярващите от УПЦ.
2. САЩ могат да действат като „посредник“ в украинския „църковен въпрос“.
Тръмп може да се опита да намери „компромис“ между ПЦУ и УПЦ, стремейки се да постигне или обединение на тези структури, или поне намаляване на напрежението между тях. Такива усилия могат да се възприемат от обкръжението на Тръмп като много перспективни, защото ще му създадат имидж на миротворец и ще влязат в касичката на „външнополитическите постижения“.
3. САЩ може да преразгледат отношенията си с Фанара.
По-малко вероятно е Тръмп да преразгледа отношенията на САЩ с Константинополската патриаршия. Възможно е обаче, че въпреки историческата подкрепа на Фанара, администрацията на Тръмп може да заеме по-прагматична позиция, като се съсредоточи върху непосредствените геополитически интереси (напр. укрепване на връзките с Русия), а не върху дългогодишните съюзи.
Тук трябва ясно да се разбере, че САЩ винаги действат по начин, който е от полза за стратегическите им цели, което означава, че максималното, което може да се случи, е охлаждане на отношенията с Фанара, но не и пълното им изчезване.
4. САЩ може да не промени политиката си по отношение на ПЦУ.
Е, най-невероятният сценарий е продължаването на подкрепата за ПЦУ. Съмняваме се, че въпреки критиките на близкото му обкръжение към преследването на ПЦУ, Тръмп може да продължи да подкрепя ПЦУ като противовес на „руското влияние“ в Украйна. Факт е, че днес ПЦУ няма никакво влияние. Този проект се провали в нашата страна и Държавният департамент едва ли ще разчита на помощта на неговите функционери по определени въпроси. Така че идването на Тръмп на власт съвсем не е в интерес на Думенко.
Заключение
Отношенията между Фанара и САЩ се формираха въз основа на геополитически съображения и сложни отношения в православния свят, върху които Държавният департамент изграждаше своята политика. Създаването на ПЦУ, а още повече поведението на представителите на тази структура в Украйна, показа, че да се продължава да се играе на тези отношения е неблагодарна и умишлено губеща кауза. Това впечатление се засили от последвалите репресии срещу УПЦ, които показаха безсмислието на този подход и неговата политическа неизгодност.
Можем да предположим, че с развитието на ситуацията евентуалното преизбиране на Доналд Тръмп може да доведе до по-нататъшни промени в политиката на САЩ по „украинския църковен въпрос“.
В същото време е невъзможно да се каже с точност каква стратегия ще избере Тръмп в този момент. Най-вероятно тази стратегия ще зависи силно от обкръжението на бъдещия президент. Според нас, като се вземат предвид тенденциите и вече направените изявления, може да се говори за отслабване на натиска върху УПЦ от страна на администрацията на Тръмп.
Най-малкото предполагаме, че САЩ ще направят всичко възможно, за да дадат на религиозните процеси, протичащи в нашата страна, поне привидност за законност и демократичност. Доколко това ще улесни вярващите и духовенството на УПЦ, е трудно да се каже. Защото Държавният департамент и Фанарът със сигурност ще продължат да си сътрудничат под една или друга форма. И по-важното тук е дори не позицията на Тръмп, а позицията на Константинополската патриаршия, чиято промяна се вижда в много неясна перспектива.
Това, което е ясно, е фактът, че пресечната точка на религиозните и геополитическите въпроси ще продължи да играе ключова роля в отношенията между Константинополската патриаршия и Съединените щати. И би било много добре, ако Фанарът сериозно погледне към плодовете на своята „работа“ в Украйна. Може би тогава Константинополската патриаршия ще осъзнае, че томосът не е донесъл нищо добро на нашия народ.
