Пето блокиране за една година: защо СПЖ завежда дело срещу СБУ
Обясняваме „на пръсти“ защо решението за блокиране на православни сайтове е беззаконно и юридически безперспективно.
На 10 януари 2025 г. Държавната служба на Украйна за специални комуникации публикува заповед до провайдерите на Украйна да блокират сайта на Съюза на православните журналисти. Както твърди Държавната служба, това е направено по искане на СБУ. Това вече е петото блокиране на сайта в рамките на малко повече от една година. Всеки път, за да продължи работата си, сайтът на СПЖ е принуден да смени домейна. Сега властите ще блокират домейна spzh.eu.
На 16.12.2023 г. е публикувано решението за блокиране на домейна spzh.news, на 13.03.2024 г. – spzh.media, на 12.09.2024 г. – spzh.live, на 15.11.2024 г. – spzh.life.
И тук въпросът дори не е в усилията на техническата служба или финансовите разходи на ресурса за възобновяване на работата. Абсолютно неясно е защо изобщо се случват подобни блокирания. Все пак през 2024 г., освен СПЖ, бяха блокирани и всички най-големи православни сайтове в Украйна, отразяващи живота на Украинската Православна Църква, включително и нейният официален сайт (!).
В същото време никой от чиновниците и силовите структури дори не си прави труда да информира журналистите за причината, поради която те са блокирани. Няма нито съдебни решения, нито официални писма от СБУ до редакциите, в които да обяснят действията си, нито дори обяснения от страна на силовите структури в социалните мрежи ( макар че, например, социалните мрежи на СБУ са много активни и препълнени със съдържание).
Ето защо СПЖ реши, че да се мълчи в отговор на подобни действия на СБУ няма да е правилно. Юристите на ресурса завеждат съдебен иск срещу действията на силовите структури. Нека те се опитат да обяснят защо хората, които трябва да защитават закона се занимават с очевидно беззаконие. И в този случай СПЖ не защитава само себе си. Предстоящият съдебен процес е прецедент. В случай на положително съдебно решение държавата ще бъде задължена да премахне блокирането на официалния уебсайт на УПЦ, както и на всички останали ресурси защитаващи Църквата. Те (както и СПЖ) функционират и сега, но читателите трябва да използват VPN, за да четат материалите им, което далеч не винаги е удобно.
Някои обаче могат да сметнат нашите доводи за неоснователни – ще кажат, че СБУ, грижейки се за безопасността на държавата, може да блокира медиите „без съд и присъда. Затова нека да погледнем какво казват по тази тема законите на Украйна, ЕС а също така и съдебната практика.
Какво говорят законите на Украйна
Съгласно член 34 от Конституцията на Украйна „на всеки е гарантирано правото на свобода на мисълта и словото, на свободно изразяване на своите възгледи и убеждения. Всеки има право свободно да събира, съхранява, използва и разпространява информация устно, писмено или по друг начин – по свой избор“.
Това право може да бъде ограничавано само „по причини, свързани с националната сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на общественото здраве или за защита на репутацията или правата на други лица“.
Нека си зададем един прост въпрос – дали новините и статиите на СПЖ (или, например, официалният сайт на УПЦ) предизвикват безредици или престъпления? Възможно ли е те да са вредни за здравето на населението? Със сигурност не. Може би вредят на репутацията на хора и организации, извършващи престъпления на религиозна основа. Но тук въпросите не са към журналистите, а към същите тези хора.
Съгласно член 15 от Конституцията на Украйна „общественият живот в Украйна се основава на принципите на политическото, икономическото и идеологическото многообразие. Нито една идеология не може да бъде призната от държавата като задължителна. Цензурата е забранена".
Тук е уместно да се припомнят наказателните дела на следователи от СБУ срещу журналисти от СПЖ, в които ПЦУ беше наречена „атрибут на държавата“. Може би заповедите за блокиране на православни уебсайтове са написани от същите хора. Хора, които не знаят, че у нас няма „задължителни“ идеологии, нито изповедания. И не знаят, че Конституцията забранява цензурата. А блокирането на сайтове е именно цензура и нищо друго.
Според член 4 от Закона на Украйна „За медиите“ медийната дейност „се основава на принципите на свободата на изразяване на мнения и убеждения, свободата на разпространение, обмен и получаване на информация“. „Цензурата е забранена. Не се допуска незаконна намеса в дейността на субектите в медийната сфера от страна на държавни органи, органи на местното самоуправление, обществени сдружения, политически партии, собственици на съответните субекти, всякакви други физически и юридически лица“.
Фактически, това е 100-процентово нарушение на този член. Блокирането на уебсайтове е очевидна „цензура“ и „незаконна намеса в дейността на субектите в медийната сфера от страна на държавата“.
Какво казват международните закони
Според член 10 от „Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи" „всеки има право на свобода на изразяване. Това право включва свободата на човек да се придържа към мнението си, да получават и разпространяват информация и идеи без намесата на държавната власт и независимо от границите“.
Тук вече можем да говорим за нарушаване на правата на десетки и стотици хиляди читатели на СПЖ в Украйна, които в резултат на „намесата на държавните власти“ не са могли да получат тази или онази информация.
Разбираме, че критиката на СПЖ към властите и ПЦУ може да дразни чиновниците, но нека обърнем внимание на следните факти.
Както показва практиката на Европейския съд по правата на човека (Фатулаев с/у Азербайджан, Хендисайд с/у Обединеното Кралство), при спазване на чл. 10, ал. 2 от Конвенцията свободата на изразяване се прилага не само за „информация“ или „идеи“, които се възприемат благоприятно или се считат за безобидни или безразлични, но и за такива, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е част от населението. Такива са изискванията за плурализъм, толерантност и широко скроени възгледи, без които няма „демократично общество“.
И СПЖ отрича, че „оскърбява, шокира или тревожи“ някого. Но дори това да е вярно, държавата не може да прибягва до методи като цензурата.
В Декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно правата на човека и върховенството на закона в информационното общество (28 май 2003 г.) се посочва, че „свободата на изразяване, информация и комуникация трябва да се зачита както в цифрова, така и в нецифрова среда и не трябва да подлежи на ограничения“. В него също така се посочва, че „държавите членки трябва да поддържат и подобряват правните и практическите мерки за предотвратяване на публичната и частната цензура“.
В обяснителна бележка към декларацията, принцип 3 гласи: „ Държавните органи не следва, посредством мерки за общо блокиране или филтриране, да лишават обществото от достъп до информация и други комуникации в Интернет, независимо от границите“.
„В някои държави съществува тенденция за блокиране на публичния достъп до съдържанието на определени чуждестранни или национални уебсайтове по политически причини. Тази и други подобни практики на превантивен контрол от страна на държавата трябва да бъдат решително осъдени.“
Декларация на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно правата на човека и върховенството на закона
В чл. 10, ал. 2 от „Европейската конвенция за правата на човека“ се посочва, че „могат да бъдат предприети мерки за принудително премахване на ясно идентифицируем интернет контент или, като алтернатива, за блокиране на достъпа до него“. Но само „ако компетентните национални органи са взели предварително или окончателно решение, че то е незаконно“.
В пояснителната бележка към Принцип 3 от „Декларацията на Комитета на министрите“ се посочва, че държавите могат да предприемат мерки за премахване или блокиране на контент, но само „след като компетентните национални органи са взели предварително или окончателно решение, че то е незаконно, не само по силата на наказателното право, но и в съответствие с други клонове на правото, като например гражданското или административното право. Обикновено това се случва, когато се изискват съдебни забрани, за да се предотврати публикуването в Интернет на контент, който противоречи на закона “.
Както ни е известно, не са взети никакви решения за незаконността на контентът на СПЖ и други православни уебсайтове.
В Препоръка 2008/2160(INI), приета от Европейския парламент на 26 март 2009 г., ясно се посочва, че държавите трябва да участват в усилията за изграждане на електронна демокрация вз основа на пълен и сигурен достъп до интернет. Ето защо Парламентът препоръча на държавите-членки „да осигурят свободата на изразяване да не се подлага на произволни ограничения от страна на публичната и/или частната сфера и да избягват всякакви законодателни или административни мерки, които биха могли да имат „възпиращ ефект“ върху всички аспекти на свободата на словото“.
В своя коментар № 34 относно член 19 от Международния пакт за граждански и политически права, приет на 102-рата му сесия (11-29 юли 2011 г.), Комитетът на ООН по правата на човека заяви следното: „[Недопустимо е] да се забранява на интернет сайт или система за разпространение на информация да публикува материали единствено въз основа на това, че те могат да съдържат критики към правителството или политическа социална система, спонсорирана от правителството“.
Нека сега да дадем примери, които могат да бъдат точно пренесени върху ситуацията с блокирането на СПЖ и други православни уебсайтове.
Практиката на Европейския съд
ЕСПЧ е изразил позицията си относно незаконното блокиране на сайтове съвсем достатъчно ясно в решенията по делата Ahmet Yildirim v Turkey и Cengiz and Others v Turkey.
По първото дело държавата блокира уебсайт, собственост на Ahmet Yildirim, въз основа на наказателно дело за обида на паметта на президента Ататюрк.
По второто дело Турция блокира канала в YouTube Cengiz също заради критика на Ататюрк.
Европейският съд е признал нарушение от страна на държавата в случаите на блокиране на уебсайтове в рамките на наказателно производство поради наличието на определени потенциално противоправни материали.
Уикипедия също така заведе дело срещу Турция в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) във връзка с двугодишната забрана на сайта в страната.
На 26 декември 2019 г. пленумът на Конституционния съд на Република Турция, до приключване на делото в Европейския съд, постанови, че блокирането на достъпа до Wikipedia е нарушение на свободата на словото. За решението гласуваха шестима от общо 10 съдии.
Делото беше прието за разглеждане от Конституционния съд на 11 септември въз основа на частна жалба, подадена от Фондация „Уикимедия“ до Конституционния съд на Турция през май 2017 г. след отхвърлянето на молбата ѝ от съда в Анкара.
Следва да се отбележи, че делото получи развитие едва след като жалбата на Фондация Уикимедия относно блокирането на достъпа до сайта от страна на Република Турция беше приета за разглеждане от ЕСПЧ. Фондацията инициира тази жалба поради факта, че турската съдебна система не е отговорила на молбата ѝ в продължение на повече от две години. ЕСПЧ прие делото за разглеждане в началото на юли 2019 г., като му даде статут на приоритетно, и даде на турската държава два месеца да представи своите становища. На 18 ноември 2019 г. Еврокомисарят по правата на човека приложи към делото своя анализ на положението с правата на човека в страната, в който наред с другото твърдеше, че „турската система за съдебна защита на правата на човека се нуждае от цялостно преразглеждане“.
Национална практика
На 27 ноември 2024 г. Киевският окръжен административен съд по дело № 320/43973/24 отмени решението на Държавната служба за специални комуникации да блокира уебсайта на "Украинската национална лотария".
Изводи
1. Конституцията на Украйна и международното право ясно предписват, че цензурата и необоснованото нарушаване на свободата на словото от страна на държавата е нарушение на закона.
2. Практиката на ЕСПЧ и дори на украинските съдебни производства свидетелства, че съдилищата задължават държавните технически служби да възстановят достъпа до незаконно блокирани уебсайтове.
3. В случая с Турция местните съдии започнаха да се „движат“ едва след исковете до Европейския съд по правата на човека. Не намекваме за нищо, но според нас украинците и турците имат някои прилики в националния си манталитет.
Най-важният извод е, че блокирането на СПЖ и други православни сайтове е абсолютно беззаконно и политически мотивирано. И ако съдиите си вършат работата честно, ограничаването на православните ресурси трябва да бъде отменено.
Призоваваме Ви, братя и сестри, да вземете участие в материалната подкрепа на нашия екип!
💳 Номера на картите за събиране на юридическа помощ на СПЖ
Монобанк 4441 1111 2797 9692
Приват банк 5168 7521 3340 5277
🔗 Сметка за набиране на средства в Монобанк
🔗 Сметка за набиране на средства в Приватбанк
🔗 За дарения в евро
