Новият патриарх на България: кой е той и какво предстои?

Видинският митрополит Даниил стана новият патриарх на БПЦ. Какъв е този човек, какво трябва да очаква Църквата от него и с какви трудности може да се сблъска?
Ако някой ни беше казал преди изборите, че Видинският митрополит Даниил ще стане новият патриарх на България, нямаше да повярваме. Никой не би повярвал. Защото преди първия етап на изборите неговата фигура не беше разглеждана от почти никого, а след като стана един от кандидатите за поста патриарх – му се даваше най-малък шанс.
В предишната ни статия писахме, че от човешка гледна точка – победата му е почти невъзможна. Но само "почти". Ако се замислим, причините, според които, според нас, митрополит Даниил все пак би могъл да спечели бяха четири (Григорий Врачански и Гавриил Ловчански – по 3):
- Той заема ясна позиция по отношение на ПЦУ и фанариата.С което привлича тези, които се наричат патриоти на България и са категорично против намесата на Константинопол в делата на БПЦ.
- Възприемат го като човек, който не се страхува да говори истината и който може да постави Българската църква на съвсем друга сцена, отколкото е сега.
- Той е способен да устои на натиска на властите върху Църквата.
- Затова избирането му за български патриарх може да се разглежда като поражение за Константинополската патриаршия, за което свидетелства и разочарованието на всички поддръжници на фанариотската църква. Но не бихме препоръчали да не се прибързва със заключенията. Защо – ще разкажем по-долу, а сега нека поговорим за това кой е новият български патриарх.
Кратка биография на митрополит Даниил
Митрополит Даниил (Атанас Николов) е роден на 2 март 1972 г. в Смолян. Основното и средното си образование получава в родния си град, а след това учи английска филология и богословие в Софийския университет "Свети Климент Охридски".
През 1997 г. става послушник в манастира "Свети великомъченик Георги" под духовното ръководство на Неврокопския митрополит Натанаил. През 1999 г. е постриган в монашество, по-късно е ръкоположен за йеродякон, а през 2002 г. завършва Богословския факултет.
Митрополит Даниил служи в различни манастири и е ръкоположен за йеромонах. През 2008 г. е извършена хиротонията му за епископ, след което е назначен за наместник на Неврокопския митрополит, а след това на митрополит на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. От 2018 г. заема длъжността Видински митрополит.
На Патриаршеския Избирателен Църковен Събор делегатите избраха Видинския митрополит Даниил за нов Патриарх Български и Митрополит Софийски. Изборът се проведе на втори тур, на който кандидатите бяха Врачанският митрополит Григорий и Видинският митрополит Даниил. Митрополит Даниил получи 69 гласа, митрополит Григорий – 66, а три бюлетини бяха обявени за невалидни.
Мнението на митрополит Даниил за ПЦУ и действията на патриарх Вартоломей
Естествено, ние, православните християни в Украйна, сме най-заинтересовани от мнението на митрополит Даниил за събитията, които се случват в нашата страна. И тук неговата позиция е ясна и разбираема.
Например, той неведнъж е заявявал, че патриарх Вартоломей е предоставил томос на украинските разколници без тяхното покаяние, обединявайки ги в ПЦУ и признавайки това образувание за канонична Православна църква на Украйна.
В едно от последните си интервюта той директно обвинява патриарх Вартоломей в засилване на преследването срещу УПЦ: "Патриарх Вартоломей твърдеше, че Томосът е трябвало да донесе мир на Църквата, да обедини милиони православни християни, но вместо това избухна война и хората, които патриархът обяви за канонични, преследват каноничната Църква, завземат църкви, бият свещеници, убиват."
Той също така смята, че предоставянето на томоса на "непокаяли се разколнически групи с проблематично духовенство" е неприемливо.
И можем да бъдем сигурни, че и като патриарх на България той ще продължи да отстоява позицията си, защото, по думите му, "съвестта на един православен епископ го задължава да изразява мнението си по важни въпроси, касаещи съдбата на Православната църква".
Така че в този смисъл победата на митрополит Даниил е и наша победа. Можем да бъдем сигурни, че той никога и при никакви обстоятелства няма да признае ПЦУ, че няма да има посещения или преговори с Думенко. Нещо повече, ние се надяваме, че патриарх Даниил ще стане един от онези ръководители на Православната църква, които ще инициират Всеправославен Събор по "украинския въпрос". Поне трябва да се молим за това.
Но има едно "но".
Възможната реакция на фанара
Но можем ли да предположим, че фанариотът, в случай на победа на "нежелания" кандидат, има в запас "план Б"? Или пък можем да приемем, че победата на митрополит Даниил и неговото заемане на поста патриарх на България ще мине "безпроблемно"? Едва ли.
Нека припомним, че няколко митрополити на Българската църква пътуваха до Фанара, където участваха в съвместна служба със Зоря и Лотиш. Без да съгласуват действията си със Синода на БПЦ, те по същество отправиха предизвикателство към цялата Църква, като ясно показаха своите симпатии.
Малко преди това Пловдивският митрополит Николай оттегли кандидатурата си от избора на патриарх, а след това заяви, че никой не може дори да мисли за това кой ще поеме поста предстоятел на БПЦ. Тези думи бяха възприети в България като заплаха: "Вие не ме искате, тогава вижте кого ще ви дам".
По-нататък българският политик Костадин Костадинов призова президента на страната да свика заседание на Съвета за сигурност заради това, което според него е намеса на САЩ в избора на новия патриарх на България. Освен това Костадинов заяви, че Българската църква е на прага на разкол, подобен на този, който вече разтърси страната през 90-те години. Тогава, преди две седмици, не можехме да разберем за какъв разкол става дума?
Но днес, още в процеса на изборите, стана ясно, че ситуацията в БПЦ е наистина много тежка, защото Църквата всъщност се е разцепила на две половини – патриарх Даниил спечели с разлика от само три гласа. Давате си сметка, че 69 и 63 гласа е резултат, който е много близък и много сложен, защото показва едно приблизително равномерно съотношение на силите в Българската църква.
Към тази група факти нека добавим още един: веднага след победата на патриарх Даниил някои български духовници (по-специално много известният в България архимандрит Никанор) обявиха, че техният патриарх е Вартоломей. Тоест всъщност те обявиха желанието си да попаднат под омофора на Константинополската патриаршия.
Ако съберем всички тези факти, можем да получим следната картина:
1. Пловдивският митрополит отива при фанариот, където се уговаря, че ако "грешният" човек спечели изборите, се задейства "план Б" – разкол на Българската църква.
2. Ако патриархът стане човек без полутонове, чиято позиция е ясно известна и чиято воля е непоклатима, който напълно удовлетворява едни (антифанариоти) и напълно не удовлетворява други (фанариоти), тогава се започва кампания за дискредитиране на резултатите от изборите.
3. Успоредно с това първо клирици, а след това и някои йерарси заявяват желанието си да се присъединят към Константинополската патриаршия.
4. Българската църква е разделена и на нейна територия се появява екзархия на фанариот.
Ясно е, че това е само предположение, но ако си припомним всичко, което се случва в България през последния месец, то не изглежда твърде фантастично.
Например можем да си припомним изявленията на някои политици, че в рамките на БПЦ съществува партия на "любителите на Фанара", чиито представители са "яничари в раса". Също така в България се говори, че тези йерарси оспорват автокефалията на Българската църква, като смятат отделянето на БПЦ от Константинополската патриаршия за незаконно.
Ето защо, дори и нашата версия да изглежда нереалистична, не бива да се прави и заключението, че победата на патриарх Даниил е 100-процентов провал на фанариотската политика. Да видим.
Във всеки случай патриарх Даниил ще трябва да се справи с една разделена Църква, в която някои йерарси се стремят към църковната структура, предложена от Константинополската патриаршия, а други – към по-традиционен каноничен и църковен ред.
Той ще трябва да намери общ език с онези йерарси, които вече са показали отношението си към каноните на Църквата, служейки си с украинските разколници, както и с онези, които искат да изградят по-близки отношения с РПЦ.
Накратко, на патриарх Даниил няма да му е лесно. Ето защо той има голяма нужда от нашите молитви. Нека Бог му помогне!



