Екзархията на Фанар в Украйна: какво се крие зад забраната на УПЦ
В последната ни статия писахме за дилемата, пред която са изправени украинските власти в ситуацията с УПЦ.
От една страна, те обещаха да приемат Закон 8371, който се очаква от онези, които виждат в УПЦ образа на "враг", създаден през последните години. От друга страна, приемането на Закон 8371 застрашава със санкции всички, които гласуват в негова подкрепа.
В резултат на това изглежда, че властите умишлено забавят процеса на забрана на УПЦ. Мнозина от депутатите се надяват, че това изобщо няма да се наложи да бъде направено. Въпреки това говорителите, които се изказват от името на властите, продължават агресивната си риторика по адрес на Църквата.
Въпросът за забраната на УПЦ остава актуален и във всеки един момент настоящата пауза може да се смени с активна фаза. Кога ще се случи това? Когато аргументите в полза на забраната надделеят над страха от санкции. Въпросът е кой ще изложи тези аргументи и как точно. Напълно е вероятно, че нашите народни избраници ще получат предложение, което няма да могат да откажат. Какво ще бъде това предложение?
Забрана в полза на Екзархията
За съжаление някои решения, които нашите политици (и не само те) могат да вземат, са в ущърб както на самите тях, така и на страната. Това се случва, когато заплахата от хипотетично наказание в бъдеще отстъпва пред политическия натиск в настоящето. В този случай е налице сила, която може да създаде проблеми на украинските власти сега, а не когато ще бъдат приети определени санкции срещу отделни нейни представители. Каква е тази сила? Това са онези, на които им трябва пълен контрол над Украинската Православна Църква.
Нашата редакция разполага с информация, че още през август народните депутати на Украйна ще вземат решение за забрана на Украинската Православна Църква, въпреки изключително неблагоприятните политически последици. Нашите източници посочват Константинополската патриаршия като главен инициатор и лобист на това решение.
Ясно е, че всеки един функционер на Фанара (например Халкидонският митрополит Емануил или Американският Елпидофор), независимо от това колко висок е неговият статут, не може да има значително влияние върху украинската политика без външна подкрепа. Кой точно подкрепя патриаршията, е известно на всички. Точно както е известно кой ще има най-голяма полза от забраната на УПЦ – не хипотетично, както в случая с ПЦУ, а в прекия смисъл на думата. Става дума за Константинополската патриаршия, която ще прибави нови епархии, църкви и манастири, които сега са под юрисдикцията на УПЦ. По какъв начин? По същия начин, който се използва активно от векове – чрез Екзархията.
Според нашата информация с приемането на Закон 8371 трябва да започне процесът по създаване на Екзархия на Константинополската патриаршия в Украйна. Сега тя съществува почти номинално, но в случай на забрана на УПЦ позициите ѝ могат значително да се засилят. И по-нататък – най-интересното.
Проблемът с ПЦУ
Факт е, че във Фанара от няколко месеца мислят как да излязат от ситуацията, в която се оказа Църквата след предоставянето на томоса на Епифаний Думенко. Докато през 2018 г. Константинополската патриаршия се надяваше, че признаването на украинските разколници ще мине гладко, по принципа на "ефекта на доминото", към 2024 г. вече стана ясно, че това няма да се случи. Основните причини са липсата на канонична хиротония при Думенко и изключително агресивното поведение на представители на неговата структура спрямо каноничната Църква.
Но ако липсата на канонична хиротония на представителите на бившата Киевска патриаршия Фанарът се опитва да оправдае по някакъв начин с факта, че Филарет Денисенко, който ръкоположи всички свои "епископи", дълго време е бил каноничен епископ на РПЦ, то е невъзможно да се обяснят побоищата над вярващи, завземането на църкви и разрушаването на светини на тази Църква, която неотдавна беше призната от всички за единствената канонична Църква в Украйна.
Освен това за фанариотите е изключително трудно да обяснят на представителите на другите Поместни Църкви ниското ниво на религиозност на вярващите в ПЦУ и празните ѝ църкви.
Към днешна дата Константинополската патриаршия, изглежда, е осъзнала, че е приела в семейството си хора, които имат косвено отношение към християнството. Предоставянето на томоса на ПЦУ не е донесло на Фанар дивидентите, които патриарх Вартоломей многократно е декларирал, но значително е подкопало авторитета му в православния свят. Това е видно от почти пълното отсъствие на комуникация между Константинополската патриаршия и останалите Поместни Православни Църкви (с изключение на Гърция и Африка).
С други думи, фанариотите сами си създадоха проблеми, като отхвърлиха една многомилионна Църква с огромен брой вярващи, свещеници, монаси, епископи, манастири и храмове и предоставиха легитимен статут на хора, които са далеч от християнството. Как да се реши този проблем?
Екзархията и законът 8371
Този проблем може да бъде решен, като се свика Всеправославен събор и се изслуша мнението на мнозинството от Поместните Православни Църкви, като се оттегли Томосът от ПЦУ и се върне само след покаяние на всички членове на тази структура. Това обаче би означавало да признаят грешката си, което Константинополската патриаршия не желае да направи. Ето защо преди няколко месеца те излязоха с идеята за максимално разширяване на Екзархията на Константинополската патриаршия в Украйна.
Номинално този екзархат вече съществува: неговият глава, епископ Михаил Комански, се опитва да установи връзки с определена част от епископата и духовенството на УПЦ. Този процес обаче протича бавно и не виждаме някаква особена ревност за обединение с Екзархията от страна на йерарсите на нашата Църква.
Ето защо Фанарът стигна до идеята да "подбутне" епископите на УПЦ към структурата на Константинополската екзархия в Украйна. За тази цел е необходимо да се приеме закон 8371, според който всяка църковна общност и манастир, които не са успели да докажат липсата на канонични връзки с Московската Патриаршия, подлежат на забрана и по-нататъшна ликвидация. При това положение Екзархията ще бъде представена като алтернатива както на ПЦУ, така и на РПЦ, тъй като преобладаващото мнозинство от украинските епископи не желаят да имат нищо общо нито с първата, нито с втората: с едни да си приятел е опасно, а с други – неприятно.
Според информацията, с която разполагаме, преговорите за Екзархията с епископите на УПЦ се водят поне от последните три месеца.
Решението на "проблема с ПЦУ"
Чрез създаването на мощна Екзархия в Украйна Фанарът решава два проблема. Първо, получава многомилионно паство с манастири, храмове и духовенство, възпитано в дух на любов към Христос и Евангелието, което е много важно за съвременните фанариоти. Второ по този начин всъщност се решава "проблемът" на ПЦУ. Защото ако 90% от епископите на Украинската Православна Църква и същият брой енории преминат към Екзархията на Фанар, то много бързо ПЦУ и Думенко ще изчезнат от историческата сцена, превръщайки се в маргинална група, която няма да бъде призната от всички останали Църкви.
В този случай, както казахме по-горе, ПЦУ се намира в изключително неблагоприятно положение. В крайна сметка, бидейки част от Константинополската екзархия, представителите на УПЦ ще могат да се молят спокойно в Йерусалим, на Атон и навсякъде другаде, което в по-голямата си част представителите на организацията на Думенко не могат да правят. Това ще накара здравите сили на ПЦУ да започнат постепенно да мигрират към Украинския екзархат на Фанара, а самата ПЦУ да се превърне в малка маргинална група от "епископи" и "свещеници", наподобяваща УАПЦ през последните години преди предоставянето на Томоса.
Фанариотите се надяват, че този процес на трансформация на УПЦ в Екзархия ще бъде безболезнен, без физическо насилие и завземане на църкви, което би добавило бонуси към Константинополската патриаршия. Възниква обаче въпросът: доколко легитимно е подобно решение на Фанара?
Всъщност, ако това се случи, ще станем свидетели на поредния произвол от страна на Константинопол спрямо Украйна и нашата Църква. Тази ситуация изглежда не само абсурдна, но и изключително скандална, защото не може да се нарече по друг начин освен кражба на чужда собственост.
От друга страна, от гледна точка на историческата реалност, това не е първият път, в който фанарът извършва подобни действия, "довършвайки слабите". Нека си припомним поне признаването на "Живата църква" през двадесетте години на миналия век, когато болшевиките на практика унищожиха РПЦ, или създаването на Западноевропейския екзархат на енориите с руска традиция в Европа с последвалото му унищожаване. Такива действия, от наша гледна точка, са греховни и неприемливи. Фанариотът обаче гледа на тях по различен начин, изхождайки от собствената си полза и оправдавайки действията си с благото за тези, към които са насочени.
С други думи, Фанарът смята, че създавайки Екзархията, той дава алтернатива на украинците, предоставяйки им възможност да не отиват в ПЦУ и да не остават в РПЦ. В същото време мнението на самите вярващи украинци не е потърсено в това отношение. Преговорите се водят от отделни представители на йерархията на УПЦ, които също не се интересуват особено от това, какво мислят по въпроса мнозинството от вярващите. Какво ще излезе от това, ще стане ясно много скоро. Но е съвсем очевидно, че украинската Църквата ни ще преживее трудни времена, а Украйна ще се сблъска с нови проблеми, когато на нейна територия ще съществуват едновременно три религиозни организации.
