Българският опит за разкол: неуспешно подражание на Украйна?
Българските власти са изправени пред избор – дали да легализират старостилната схизматична православна структура или не.
Решението на Върховния касационен съд на България относно регистрацията на „Българска православна старостилна църква“ за външните наблюдатели (като вас и мен) беше пълна изненада. По всичко личи, че и за българите. В общественото и църковното поле на страната това решение предизвика буря от възмущение – както от страна на каноничната Българска Църква, така и от страна на някои политически и обществени сили.
След 15 години юридически баталии старостилците получиха официално признание, което според мнозина първо застрашава единството на Българската Православна Църква, и второ, отслабва нейното влияние върху процесите, протичащи в страната. Какво доведе до това решение и какви последици има то за православните българи? Нека се опитаме да разберем.
Юридическа справедливост или удар по каноничната Църква?
Основната причина за отделянето на старостилците от Българската Патриаршия е реформата на църковния календар от 1968 г., която води до създаването на алтернативна църковна структура през 1990 г. (т.е. 22 години всичко е било наред, но след това някой е решил, че ситуацията трябва да се промени). Към днешния ден старостилната църква има трима „епископи“, един манастир с 60 монахини и 18 енории, включително катедралния храм в София. Общността се оглавява от Триадицкия „митрополит“ Фотий.
От 2009 г. насам „старостилната църква“ прави всичко възможно, за да получи регистрация, но – без резултат. На 31 декември 2024 г. обаче Върховният касационен съд на България, отменяйки решенията на Софийския градски и Апелативния съд, разрешава регистрацията на Старостилната православна църква. При това съдът отбелязва, че регистрацията на новата религиозна общност не накърнява правата на каноничната Българска Православна Църква и нейните членове. В постановлението се подчертава историческата и духовната роля на Българската Патриаршия, което вероятно е имало за цел да „успокои“ недоволните. Обаче съдебното признаване на правото на съществуване на една общност, която се придържа към различен календарен стил, едва ли ще доведе до спокойствие. Защото това решение означава премахване на административните и юридическите пречки, които ограничаваха дейността на старостилците в България. С други думи, разколниците ще могат да търсят равноправие с каноничната Църква, а в случай на смяна на политическото ръководство или курса на страната, те дори ще могат да претендират, че са „истинската народна“ и най-„патриотичната“ религиозна организация.
Реакция
Именно поради тази причина Светият Синод на Българската Патриаршия заяви, че създаването на паралелна юрисдикция е пряко нарушение на свещените канони и заплаха за единството на Църквата. Освен това, по мнението на синодалите, подобно съдебно решение създава опасен прецедент, отварящ вратата за регистрация на други разколнически групи.
На свой ред Българският Патриарх Даниил подчерта, че на една канонична територия не могат да съществуват две православни Църкви. Според него държавното легализиране на старостилците може да се окаже началото на разрушаването не само на църковното, но и на социалното единство. Ясно е, че това съдебно решение може да се превърне в инструмент за политическо влияние. Така, по думите на президента на България Румен Радев, държавата е длъжна да осигури условия за единството на Църквата, като счита заплахите за него за заплахи за националния суверенитет.
С други думи, както църковните, така и политическите лидери са напълно наясно, че „украинският сценарий“, при който църковният разкол беше използван за постигане на политически цели, може да бъде използван и в България. Въпросът е кой би могъл да го приложи и защо?
Кой е Йонко Грозев?
Решението за регистрация на Българската старостилна православна църква не е взето от безлични структури, а от съвсем определени хора, които работят в Европейския съд по правата на човека. Централната фигура в този процес беше Йонко Грозев, български съдия (ЕСПЧ), тясно свързан с Джордж Сорос и неговата организация „Отворено общество“.
Йонко Грозев беше назначен за съдия в ЕСПЧ през 2015 г., след като тогавашният български съдия в Страсбург Здравка Калайджиева предсрочно подаде оставка, за да освободи място за него. Грозев пряко свързваха с българския министър на правосъдието Христо Иванов, който е известен с подкрепата си за финансирани от Сорос структури. Преди това (от 1993 г.) Грозев е адвокат и един от съучредителите на Българския Хелзинкски комитет (БХК), който активно пропагандираше идеите на „Отворено общество“ на Сорос и беше финансиран от него.
Забележително е, че в началото на 2020 г. независими френски юристи обвиниха Грозев, че обслужва интересите на Сорос в дела на ЕСПЧ, засягащи редица европейски държави. Това доведе до събирането на повече от 9500 подписа под петиция с искане за отстраняването му от състава на съда заради многобройните конфликти на интереси, станали норма в работата му. Вместо да го накажат обаче, високопоставени чиновници в Европа решиха да назначат Грозев на по-висока длъжност в ЕСПЧ.
И така, именно Грозев реши, че българските старостилци имат право на юридическа регистрация в страната. Интересите на самите старостилци в ЕСПЧ бяха защитавани от адвокат Наташа Добрева. А нейното име е поредната брънка от веригата на онези хора, които стоят зад легализирането на българския разкол. Факт е, че Наташа Добрева и самият Грозев не са просто колеги, а приятели и дългогодишни делови партньори, които в продължение на девет години, от 2006 до 2015 г., са работили заедно в адвокатското съдружие „Грозев и Добрева“, представлявайки интересите на финансово зависимия от Сорос Български хелзинкски комитет.
Така в решението на ЕСПЧ по отношение на българските разколници явно се наблюдава конфликт на интереси от страна на съдията и адвоката, както и ясно се проследява следа от тези организации, които са спонсорирани от Джордж Сорос. Въпросът е защо хората, представляващи тези организации, се нуждаят от всичко това?
Кой има полза от това?
Тук веднага трябва да се отбележи, че решението на ЕСПЧ относно старостилната църква в България показва, че оттук нататък абсолютно всички групи, наричащи себе си „православни“, могат да претендират за легализация, което определено ще доведе до по-нататъшно разрушаване на религиозното единство на страната.
В същото време, както подчертава Българската Православна Църква, подобна ситуация може да доведе до нарушаване не само на духовната, но и на националната сигурност на България. Най-малкото защото международни структури, финансирани от Сорос, не само могат, но и ще се намесват в политиката на държавата (примери за това има много).
Освен това, тази стъпка за легализиране на разколниците най-вероятно е част от по-мащабен план, насочен към отслабване на каноничната Българска Православна Църква и нейното влияние в страната. Ето защо, с оглед на гореизложеното, можем да направим определени изводи от ситуацията.
Първо, създаването на паралелна църковна структура в България може да се използва за политически натиск върху БПЦ. Например, може да я притиснат по въпроса за признаването на ПЦУ, като я заплашат със загуба на държавна подкрепа и обществено доверие в случай на отказ. Този сценарий беше отлично реализиран в Украйна и напълно може да се повтори в България.
Второ, регистрацията на старостилната БПЦ представлява заплаха за единството на православните вярващи в България. Разделянето на енориашите между две юридически признати структури и политическата подкрепа за разколниците определено ще доведат до подриване на авторитета на каноничната Църква, която в продължение на векове е била опора на българската идентичност и култура. Всичко това постепенно ще отслаби ролята на БПЦ в обществото, което ще доведе до нейната по-голяма „ договороспособност“ по мнението на тези, които стоят зад дадената ситуация.
На трето място, създаването на паралелна Църква отваря вратата за използване на „религиозния фактор“ за политически цели – точно по същия сценарий, който вече беше успешно приложен в Украйна. Политиците, които се стремят да укрепят позициите си или да отслабят конкурентите си, могат да разчитат на едната страна на конфликта, както се случи това в нашата държава. Обкръжението на Сорос е наясно, че религиозните противоречия могат да се превърнат в мощен инструмент за манипулация, водещ до раздробяване на обществото и до по-нататъшно получаване на своето парче от „политическата торта“.
На четвърто място, тези изводи се потвърждават от самото име, използвано от старостилците. Защото то изцяло повтаря името на каноничната Българска Православна Църква. Именно така постъпват разколниците в Украйна, създавайки паралелни структури с подкрепата на държавата, а след това претендират за храмовете и манастирите на каноничната Църква. Освен това българските старостилци вече използват същите средства, които навремето активно използваха представителите на УПЦ-КП в Украйна. Така например в едно от последните си интервюта ръководителят на старостилната църква „митрополит“ Фотий изрази съмнения относно каноничността на избора на епископи на Българската Патриаршия, като намекна, че той е бил проведен под контрола на българските комунистически власти. Логиката на това изявление е очевидна и до болка позната на нас, украинците. Според нея каноничната Църква първо бива обвинена в зависимост от държавните власти, след това нейните епископи се оказват „ служители на КГБ“, а по-късно на тяхно място претендират „истински патриоти“ – представители на разкола, на които единственото желание е да унищожат каноничната Църква. Сценарият е прост, но е напълно осъществим, както виждаме от примера на Украйна.
На пето място, регистрацията на старостилната БПЦ показва стремежа на някои сили да поставят Църквата под контрола на политиците. Това желание може да се окаже катастрофа за религиозния и социалния живот на страната, защото опитите да се използва Църквата като инструмент за постигане на политически цели грозят с дълбока криза на обществения живот.
В края на 2024 г. представители на Българската православна старостилна църква подават заявление за регистрация, но на 27 декември получават отказ. Според министъра на правосъдието причината за отказа е, че заявителите не са представили необходимите документи. И в светлината на такова голямо внимание към тази тема отказът за регистрация по процедурни причини не изглежда съвсем убедителен. Най-вероятно „старостилната епопея" ще продължи.
За съжаление, както и в случая с Украйна, и в България има достатъчно политици, които смятат, че Църквата може да бъде използвана така, както им е изгодно. Те не мислят за доброто на държавата, не се интересуват от живота на обикновените хора, не се интересуват от Църквата като религиозна структура. Те са готови да пожертват всичко това само за да угодят на своите господари, чиято единствена цел е да достигнат максимално влияние и власт не само в дадена държава, но и в целия свят.
България трябва сериозно да се замисли за своето бъдеще, защото много скоро то може да престане да бъде светло...
