Българската църква между вярата и политиката: канони и признаване на ПЦУ
Българските архиереи служат заедно с представителите на Думенко във фанариотската църква. Трябва ли да очакваме официалното признаване на ПЦУ от страна на БПЦ? И ако да, защо и кога?
На 19 май 2024 г. в патриаршеския и ставропигиален манастир „Живоприемний източник“, намиращ се в истанбулския квартал Балъклъ (на гръцки: Βαλουκλή), се състоя литургия, в която "йерарсите“ на ПЦУ участваха заедно с йерарсите на Фанара и Българската църква.
Патриарх Вартоломей оглави литургията. С него са служили няколко фанариотски йерарси, както и Пловдивският митрополит Николай (Българска църква), Старозагорският митрополит Киприан (Българска църква), Доростолският митрополит Яков (Българска църква), Величкият епископ Сионий (Българска църква), Смолянският епископ Висарион (Българска църква). Но на литургията присъстваха и представители на ПЦУ - Евстратий Зоря и Авраамий Лотиш, което е било представено от продуменковските ресурси като „признаване на ПЦУ от страна на Българската църква“. Нека да разгледаме какво се крие зад тази съвместна служба.
Българската църква и ПЦУ преди 2024 г.
На снимките от съвместната служба на фанариотите, българите и ПЦУ, публикувани от гръцките медии, Евстратий Зоря изглежда най-доволен. Разбира се - човек, който няма канонична хиротония, един от най-активните ненавистници и врагове на УПЦ, е удостоен да „служи“ заедно с редица уважавани и влиятелни йерарси. По-малко доволен изглежда Лотиш, който, очевидно, просто не е разбрал какво се случва около него.
В същото време е малко вероятно българите да не са си давали сметка с кого точно си имат работа. И това прави самата ситуация да изглежда още по-плачевна.
Защото още през 2015 г. Синодът на Българската Църква в писмо до президента на Украйна заявява: „Така наречената „УПЦ на Киевската патриаршия“ не е призната от нито една Поместна църква в света. <...> Ние нямаме евхаристийно и молитвено общение с религиозните структури, които са изпаднали в разкол“.
Както виждаме, българите малко преди „обединението“ на УПЦ КП и УАПЦ са твърдели, че тези структури са разколнически.
Към тази гледна точка българите са се предържали и преди ПЦУ да получи Томоса от патриарх Вартоломей. Така, на 4 октомври 2018 г., по време на поредното заседание на Светия Синод на Българската Православна Църква, неговите членове са разгледали въпроса за тревожната ситуация, възникнала в резултат на действията на Константинополската патриаршия на каноничната територия на Украинската Православна Църква.
Членовете на Светия Синод на БПЦ: Ловчанският митрополит Гавриил, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан и Видинският митрополит Даниил призоваха този въпрос да бъде разгледан на Всеправославния събор. По онова време тази инициатива на уважаемите йерарси на Българската Църква не е била подкрепена от Синода.
През януари 2019 г., когато ПЦУ вече е била призната от фанариот, Синодът на България възложил разглеждането на въпроса за разколническата Украинска църква от специална комисия под председателството на Старозагорския митрополит Киприан, който остро опровергал информацията на някои украински издания, че "украинският въпрос" е разцепил единството на епископата на Българската църква. Митрополитът заявил, че БПЦ все още не е взела никакво решение по отношение на ПЦУ, „както и че няма решение на върховния орган на БПЦ по създадения каноничен казус“.
В същото време българското издание Гласове е написало, че седем епископи на Българската Църква са се обърнали към Синода с писмо, в което са заявили необходимостта от подкрепа на каноничната Украинска Православна Църква.
Малко по-рано митрополит Киприан, по време на посещението си през 2018 г. в Киев по покана на УПЦ, за да отпразнува Кръщението на Рус, казал следното в интервю за СПЖ: „Църковният живот трябва да се основава на основата на църковните канони. Това е, което представлява гръбнакът на нашите Православни Църкви. Всичко, което е извън тази канонична основа, не може да бъде правилно и истинско“.
В началото на февруари 2019 г. същият Старозагорски митрополит Киприан (Казанджиев) изразил надежда, че „украинският въпрос“ ще бъде решен по каноничен начин и изразил подкрепа за Негово Светейшество митрополит Онуфрий и Украинската православна църква. След това владика Киприан подчертал, че „с такъв Предстоятел УПЦ ще бъде единна, апостолска и катедрална“ и „ще остане цялостна - с Божията благодат и позволение“.
В същото време, по мнението на Ловчанския митрополит Гавриил, църковната ситуация в Украйна трябва да бъде решена от Всеправославния събор, а решението на Синода на Константинополската патриаршия не съответства на църковните канони, тъй като само църквата, която го е наложила, т.е. РПЦ, може да премахне наказанието на разколниците. Митрополит Гавриил подчерта, че БПЦ „признава само една църква в Украйна - тази, която се оглавява от Негово Светейшество митрополит Онуфрий“.
Обаче, когато Йерусалимският патриарх Теофил покани българите да участват в Събора на предстоятелите в Аман, Синодът на тази църква отказа.
На свой ред патриарх Вартоломей бавно и сигурно склонява българите да признаят ПЦУ, като открито заявява, че „Вселенската патриаршия обхваща всички народи и нации, на които е предала православната вяра чрез мисионерска дейност и православно кръщение“, а „първият от тези народи е българският народ, Българската Църква. Най-голямата дъщеря на Константинополската църква е Православната Църква на България“.
На 17 май 2019 г. йерархът на Българската православна църква, Видинският митрополит Даниил, изпрати писмо до всички митрополити на Гръцката Православна Църква във връзка с въпроса за автокефалията на Украйна.
В писмото си митрополит Даниил твърди, че Вселенският патриарх е човек, който се опитва да узурпира властта в световното православие чрез насилие. Епископът на Българската Църква призовава православните йерарси да „надигнат глас“ срещу случващото се. „В този случай Константинополският патриарх не е отец, а човек, който се опитва да узурпира властта чрез насилие“, - пише митрополитът. - И тези амбиции се разпростират не само върху Киевската Света Митрополия, но и върху цялата Православна Църква, защото патриарх Вартоломей претендира да се намесва във вътрешните работи на всяка Поместна Църква. Ако сме истински чада на нашата Майка Църква, Православната Църква, то ние сме длъжни да надигнем глас срещу случващото се, защото в противен случай ще подкрепим този, който, използвайки властта, се опитва да си присвои правата, които принадлежат изключително на цялата Църква“.
Владиката изрази увереност, че действията на Константинополската патриаршия разрушават православието и в крайна сметка водят до нов разкол, подобен на този, който се е случил през 1054 г.
На същата позиция застава и Ловчанският митрополит Гавриил, според когото УПЦ е единствената канонична църква в Украйна: „Единствената канонична Православна Църква в Украйна е Църквата, оглавявана от митрополит Онуфрий, това е Църквата, която има Божията благодат. А ако в църквата няма Божия благодат, няма никакъв смисъл, защото в такава църква човек не може да се спаси“.
Пристигайки през юни 2019 г. в Киево-Печерската лавра, Ловчанският митрополит подчерта, че „идва с благословението на Предстоятеля на Българската Православна Църква, съгласно решението на Светия Синод на БПЦ, за да поздрави от името на нашата Църква Негово Светейшество митрополит Онуфрий с неговия юбилей и Ангеловден и да предаде любовта на нашата Църква и на християните в България, които обичат Украинската Православна Църква, уважават и обичат нейния Предстоятел Владика Онуфрий“.
На 4 ноември 2021 г. в Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх в град София Неврокопският митрополит Серафим заяви в проповедта си след Божествената литургия, че Българската Църква се моли за разбиране от страна на онези, които злонамерено изопачават истината в Украйна, и за намиране на начин за преодоляване на разкола: „Молим се по-скоро да се намери начин за решение - преди всичко чрез покаяние и разумно приемане на историческите обстоятелства такива, каквито са. А те ясно свидетелстват за пътя на автокефалията на Руската православна църква, ясно посочват онези, които са отпаднали от единството на тази Поместна Църква. И ние сме обезпокоени от това, което се случва днес, когато чрез принуда се опитват да въведат позиция, която е трудно да бъде приета от православните хора", - казва йерархът на Българската Църква.
Трябва да си припомним и думите на същия Пловдивски митрополит Николай (служил заедно със Зора и Лотиш във фанариотския храм), който по време на служба в подворието на РПЦ в София каза: „Уверявам ви, че правим всичко възможно, за да има единство в Светото Православие. Ние помним завета да „се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа“ (Еф. 4:3)", каза йерархът на Българската православна църква и добави, че “винаги ще бъдем благодарни и признателни с любов към руския народ. И ще работим за единството на православните народи“.
Освен това Доростолският митрополит Яков ( още един съслужител на Зоря и Лотиш) покани Могильовско-Подолския митрополит Агапит да присъства на службата.
Първи стъпки към Думенко
Но някои действия на отделни български йерарси свидетелстват, че ситуацията в Българската църква по отношение на ПЦУ не е проста. Така първата стъпка към Думенко от българска страна последва не през май 2024 г., а още на 27 ноември 2019 г., когато Пловдивският митрополит Николай оглави богослужение в Лангадасийската епархия на Еладската църква, чийто предстоятел митрополит Николай, който е голям поддръжник на ПЦУ, включи Епифаний Думенко в местния диптих - противно на традицията, според която предстоятелят на другите църкви се почита само от предстоятеля. Тогава нямаше никаква реакция нито от Синода на Българската църква, нито от Синодите на другите църкви...
Но последва реакция от страна на Думенко, който през декември 2019 г. заяви, че подобно „хибридно признаване“ е началото на „окончателното признаване от страна на онези Църкви, които сега се колебаят до известна степен“.
В същото време, само няколко дни след това, патриарх Неофит заяви на среща с Житомирския митрополит Никодим, че е запознат с реалната ситуация по отношение на състоянието на православието в Украйна и го помоли да предаде поздравите и подкрепата му на Негово Светейшество Киевския и на цяла Украйна митрополит Онуфрий.
Втората крачка към признаването на Думенко видяхме на 26 декември 2021 г., когато Старозагорският митрополит Киприан, ръководител на каноничната комисия по въпроса за признаването на ПЦУ, който преди това заяви, че не е взето решение по този въпрос, участва в литургията, на която Епифаний Думенко беше възпоменаван като „митрополит“ на Киев.
Протойерей Николай Данилевич коментира ситуацията тогава. Според него митрополит Киприан просто е бил „подставен“ от фанариотите.
Както и в случая с пловдивския митрополит Николай обаче, не е имало никаква реакция нито от страна на Синода, нито от страна на патриарха на Българската Църква (както всъщност и от страна на други църкви). Въпреки това процесите на постепенно придвижване към признаване на ПЦУ, особено с оглед на натиска на Държавния апарат върху българите, бяха толкова очевидни, че преди повече от година, през април 2023 г., написахме: „в най-близко бъдеще можем да очакваме някои изказвания на отделни грузински, български или румънски йерарси, които ще подкрепят ПЦУ. Може би някои от тях дори ще си служат с представителите на Думенко“.
И, за съжаление, оказахме се прави...
Активна фаза
Активната и открита фаза за насърчаване на признаването на ПЦУ от страна на Българската Църква започва, когато през юли 2023 г. Халкидонският митрополит Емануил буквално изисква от патриарх Неофит да влезе в „общение“ с Думенко. С подобна явна намеса в делата на Българската Църква обаче митрополит Емануил предизвика възмущението на Пловдивския митрополит Николай, който напомни на високопоставения фанариот, че в Православната Църква „няма единен команден център, който да дава заповеди. Тук никой не си присвоява правото да бъде последен източник на истината. Тук всеки глас е еднакво ценен и еднакво важен и има право да бъде чут“.
Въпреки това всички осъзнавахме, че някои български йерарси, подкрепяни от властите в страната, все повече и повече се отклоняват към ПЦУ. Когато през септември 2023 г. свещеници на Руската Православна Църква бяха изгонени от България, ние написахме, че тази ситуация „има всички шансове да завърши не само с разрив на отношенията между Руската Православна Църква и Българската Патриаршия, но може да окаже влияние и върху така наречения „украински въпрос“, т.е. върху признаването на ПЦУ от Българската църква“.
Нещо повече, фанариотът само засили натиска, което стана очевидно, когато Думенко пристигна на погребението на патриарх Неофит като част от делегацията на Константинополската църква.
Ясно е, че това е било направено с една единствена цел - да накара йерарсите на Българската Църква да „свикнат“ с мисълта, че рано или късно ще им се наложи да служат заедно с този човек, облечен в свещеническа мантия. Заслужава да се отбележи, че присъстващите на погребението вярващи, когато Думенко се опитал да влезе в олтара от солея, където стоял, извикали: „Сергей Думенко, излез! Расколници и еретици, излезте!“.
Трябва да се отбележи, че идеята за признаване на ПЦУ не е популярна и сред миряните на Българската църква. Така например известната българска политоложка Василияна Мерхеб заяви през януари 2020 г., че структурата на Думенко е георелигиозен проект, чиито създатели нямат нищо общо с Църквата.
Каква е равносметката?
В Българската църква въпросът за признаването на ПЦУ е един от онези фактори, които внасят разделение сред епископите (както всъщност и в други църкви, които вече са признали Думенко).
Всъщност в Синода има два лагера - привърженици и противници на ПЦУ. И докато противниците се ръководят изключително от каноничните норми, то поддръжниците за няколко години направиха доста забележим скок - от каноните до служенето на Зоря и Лотиш.
Нещо повече, те нарушиха не само каноните на Църквата, на които сега много йерарси, признали Думенко, не обръщат внимание, но и предадоха своите братя и себе си. Защото противниците на ПЦУ са йерарси, които се ползват с голямо уважение както сред вярващите на Българската Църква, така и сред вярващите на другите Църкви.
Без да получат съгласието да служат с думенковците, архиереите на Българската Църква (Пловдивският митрополит Николай, Старозагорският митрополит Киприан и Доростолският митрополит Яков), които не толкова отдавна заявиха, че въпросът за признаването на ПЦУ трябва да бъде решен по каноничен път, и че той трябва да бъде решен от Синода на Българската Църква, станаха едно с разколниците.
Ако анализираме постъпката им от гледна точка на християнската съвест, как може да се нарече тя, освен предателство? И ако човек казва едно, а после плюе на казаното, не можем ли да наречем такъв човек лъжец? И ако ПЦУ търси признание чрез такива измамни действия, можем ли да кажем, че това „признание“ е угодно на Бога?
Смятаме, че нашите читатели сами ще си отговорят на всички тези въпроси.
Въпросът е, защо гореспоменатите йерарси са изневерили на съвестта си, и на своите събратя и вярващи?
Първата причина е политиката.
На 18 май 2024 г., преди службата с разколниците, делегацията на Българската Църква покани главата на фанариотската църква на избора и интронизацията на новия патриарх на Българската Църква. Патриарх Вартоломей заяви, че вече е получил писмо от Врачански митрополит Григорий - наместник-председател на Светия Синод. Не е ясно дали това писмо е съгласувано със Синода, или е лична инициатива на отделна група български епископи. Предполагаме, че вторият вариант има повече основания.
Защото делегацията на БПЦ включваше някои представители на властите и бизнесмени, което със сигурност напомня за начина, по който украинските власти и бизнесмени докараха „Томос“ ПЦУ в Украйна. По-специално, сред българите, които посетиха патриарх Вартоломей, бяха Радомир Чолаков - народен представител от политическа партия „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ), и Здравко Димитров - учредител на тази партия и бивш кмет на Пловдив. Тяхната партия обещава на българите просперитет и бързо решаване на всички проблеми.
Тя е в парламента от дълго време - от 2007 г. насам. И в продължение на много години нейните представители заемат водещо място сред българските парламентаристи. Въпреки това, както обикновено се случва сред политиците, партията не изпълнява обещанията си, което, разбира се, се отразява на доверието на обикновените хора.
Така последните парламентарни избори, от гледна точка на партийните функционери, бяха провал, защото Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) получиха едва 25% от гласовете (през 2009 г. - почти 40%). И естествено, както и в Украйна, политиците решиха да използват Църквата в свой интерес.
„Граждани за европейско развитие на България“ са привърженици на Евроатлантическия съюз и НАТО и естествено в този случай те не са заинтересовани да подкрепят каноничния курс на Църквата, тъй като този курс се възприема като „проруски“.
Поради тази причина македонските медии заявяват, че посещението на патриарх Вартоломей показва, че „Българската Православна Църква успешно се преориентира към страната на Вселенската Патриаршия, изоставяйки политиката на лоялност, която досега е водила към Руската Православна Църква“.
Присъствието на патриарх Вартоломей би трябвало да гарантира избора на „правилния“ патриарх за България, който ще подкрепи линията, следвана от фанариотския престол.
Известна е и цената на тази подкрепа.
Още през юли 2024 г. писахме, че „пловдивският митрополит Николай представлява група български епископи, които се застъпват за преразглеждане на мястото на Българската църква в Диптихите“.
Той е и активен противник на курса на БПЦ, ориентиран към запазване на нормалните отношения с РПЦ. През октомври 2019 г., много преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, митрополит Николай отказва да участва в приемането на делегацията на РПЦ.
Обяснявайки отказа си, той пише, че „моментът, в който позицията на Българската Патриаршия (по въпроса за признаването на ПЦУ - бел. авт.) ще бъде публично обявена и доведена до знанието на останалите Поместни църкви, зависи от мястото, отредено ни в Диптиха“.
По неговите думи, „за нас в момента е от основно значение да спазваме реда в Диптиха. Така че, ако някой смята, че нашето мнение е важно и трябва спешно да бъде чуто, трябва да си спомни, че Българската православна Църква е автокефална от 927 г. насам“.
През март 2022 г., излагайки позицията си по ПЦУ, той заяви, че „преди много години в Украинската епархия на Руската православна църква се появи стремеж към отделяне и автокефалия... Съществува древно канонично правило, според което църквите се придържат към административно-териториалното деление и държавните граници и при създаването на нова териториално-държавна единица имат право на собствена автокефална църковна организация“. Вярно е, че тези изявления противоречат на онези, които той е правил и преди, но кой ще ги припомни?
Изборът на нов български патриарх ще се състои през юни тази година. В очакване на тези избори епископите, които искат да получат власт в Българската Църква, са заложили на подкрепата на фанариот. И можем да бъдем 100 % сигурни, че ако техният кандидат спечели, въпросът за признаването на ПЦУ от Българската църква ще бъде предрешен.
Но дори и това да не се случи, трябва да вземем предвид, че патриарх Вартоломей ще бъде в София не само като наблюдател, но най-вероятно ще води синодалната литургия, на която Думенко задължително ще бъде споменат. Каква ще бъде реакцията на онези епископи, които не признават ПЦУ? Каква ще бъде реакцията на обикновените вярващи в България? Ще поживеем и ще видим.
Във всеки случай, вече е ясно, че в случая с БПЦ политиката отново е по-важна от каноните, че политическите интереси надделяват над интересите на Църквата. И това се отнася не само за българите, но и за РПЦ, която в полза на политиците подкрепя войната и презира Евангелието. В резултат на това страдат обикновените вярващи от Украйна, вярващите от други страни и изобщо цялото православие.
Само Бог може да спре този процес. Защото българите определено не са последните. Можем само да чакаме и да се молим.
