Българската православна църква на ръба на разкола: има ли изход от кризата?
Ситуацията в Българската православна църква, след като нейни йерарси служиха заедно с Зоря и Латиш във фанариотския храм, е нажежена до краен предел. Да разберем какво се случва.
На 16 май 2024 г. българските епископи са отслужили служба заедно с патриарх Вартоломей и двама представители на ПЦУ във фанара. Веднага след това редица украински издания заявяват, че Българската православна църква е признала структурата на Думенко. В самата организация на Епифаний обаче не се подкрепят подобни заключения. Така Евстратий Зоря заяви, че не трябва да се говори за признаване, а само за определени стъпки в тази посока.
Във всеки случай, в Украйна поддръжниците на Думенко се радват, което не може да се каже за вярващите от Българската Православна Църква.
Фанарът и изборът на нов български патриарх
Истината е, че сред епископите, участвали в службата с разколниците, имаше трима представители на Светия Синод на БПЦ, един от които може би ще стане новият български патриарх.
Става дума за Пловдивския митрополит Николай. Той е един от най-авторитетните йерарси на Българската църква и неговата кандидатура отдавна се разглежда като заместник на патриарх Неофит. След смъртта на последния обаче в българските медии се появява нелицеприятна информация за митрополит Николай, която го принуждава да направи изявление, че оттегля кандидатурата си за поста на новия патриарх.
Точно след това изявление, направено през март 2024 г., митрополит Николай заминава за Фанара, за да участва в съвместна служба с Константинополския патриарх Вартоломей и представители на ПЦУ - Зоря и Лотиш.
В самата България тази съвместна служба се разглежда като геополитика и желание на митрополит Николай да получи подкрепа от патриарх Вартоломей на предстоящите избори.
Особено след като е станало известно, че пловдивският йерарх не е оттеглил официално кандидатурата си за предстоящите избори и не е изпратил заявление за това до Светия синод.
Подобни действия на митрополит Николай предизвикаха възмущение сред обикновените вярващи, които видяха в тях предателство на свещените канони, както и посегателство върху автокефалността и независимостта на Българската Църква.
Георги Тодоров, известен богослов, църковен историк, писател и публицист в България, смята, че постъпката на митрополит Николай е предателство към хилядолетната история на Българската Църква, защото освен че си служи с представители на украинските разколници, пловдивският йерарх е поканил главата на фанариотската църква, Константинополския патриарх Вартоломей, да участва в избора на новия български патриарх и на неговата интронизация.
Тодоров изтъкна, че митрополит Николай и придружаващите го йерарси не са имали право да канят главата на фанариотската църква на избора на български патриарх без решение на Светия Синод.
На второ място, той подчерта, че представители на други църкви, дори най-авторитетните и уважавани, не могат да участват в избора на български патриарх.
Ако, според Тодоров, патриарх Вартоломей вземе пряко участие в избора на глава на Българската Църква, това ще бъде доказателство, че не само България, но и цялата Православна църква се намира в пряка зависимост от Константинополския патриарх, което според Тодоров е ерес: „Константинополският патриарх няма право да присъства на изборите, камо ли да участва в тях. Това е изключено. Той не е член на тази църква (БПЦ, - бел. ред.). А ако е член на тази Църква, това означава, че той е източен папа, което е ерес“.
От друга страна, българският политик Костадин Костадинов заяви, че Българската църква е подложена на силен натиск от страна на Съединените щати и според него патриарх Вартоломей е инструментът на този натиск.
Според Костадинов българските политици, ориентирани към евроатлантическия съюз, използват за постигане на целите си партията на „гъркофилите вътре“ в Българската църква, чиито най-ярки представители са йерарсите, посетили фанариотския храм. Костадинов ги нарича „яничари в расо“ и ги обвинява в предателство на българските национални интереси.
Какво е отношението на вярващите в България към ПЦУ?
Ситуацията в България е достигнала критична точка, което стана ясно от няколкото протеста, проведени от вярващите на Българската Църква в близост до сградата на Светия Синод.
Първият протест се проведе след завръщането на горепосочените йерарси от Истанбул. Вярващите смятат, че митрополитите на Българската Църква, които са служили заедно с украинските разколници, са нарушили каноните и затова трябва да бъдат съдени. В тази връзка вярващите поискаха свикването на църковно-народен църковен събор.
Освен това клириците от Ловчанска епархия смятат, че йерарсите, които са служили заедно с ПЦУ, „са нанесли рана не на себе си, а на цялото църковно тяло и са причинили сериозни щети и смут, заплашвайки единството на Христовата Църква в България“. Те също настояват за съдебен процес срещу йерарсите.
Вторият протест се проведе в деня на избора на новия Сливенски митрополит. Епископ Арсений, който пое Сливенската катедра, е смятан за креатурист на Пловдивския митрополит Николай.
Професор Иван Желев от Софийския университет посочва, че митрополит Арсений е „творение“ на Пловдивския митрополит Николай: „Той го ръкополага за свещеник. След това, по негово предложение, той е ръкоположен и за епископ. Митрополит Николай го е подготвял в продължение на години. Това вече е факт.“ И с този „факт“, смята професорът, Пловдивският митрополит си е осигурил допълнителен глас в Светия Синод при предстоящите избори за поста на български патриарх.
Най-вероятно именно поради тази причина, т.е. подозирайки митрополит Николай в нечестна игра, вярващите от Българската православна църква протестираха срещу избора на митрополит Арсений.
Те смятат, че митрополит Арсений, като протеже на митрополит Николай, който е нарушил каноните на Църквата, е недостоен да заема длъжността на Сливенски митрополит. На свой ред пловдивският йерарх не може да стане патриарх на България.
Професор Желев обаче се надява, че митрополит Арсений ще гласува по съвест на изборите, а не по внушение на „висши другари“.
Освен това той каза, че още сега кандидатите за патриарси, както и техните поддръжници, използват различни средства, за да привлекат на своя страна колкото се може повече хора: „Някои хора купуват с пари (гласове на изборите - бел. ред.), други - с подаръци, трети - с натиск или с някакви обещания“ - сподели Желев.
При всички положения ситуацията в Българската църква е много трудна и прогноза за нейното развитие е голямо предизвикателство. Затова, без да прибързваме с изводите, нека обобщим някои факти.
Изводи
Вярващите подозират митрополит Николай в нечестни методи на борба за поста на патриарх. Това предизвиква протести и недоволство сред енорията.
Виждаме и протести срещу избора на митрополит Арсений, който е смятан за протеже на митрополит Николай. Тези протести показват дълбоко недоверие към Пловдивския йерарх и неговите евентуални планове.
В същото време трябва да се признае, че митрополит Николай е ключова фигура в настоящия избор. Но ако той стане патриарх, ориентацията му към фанариотството и евентуалното признаване на ПЦУ могат да предизвикат сериозни разногласия в Българската църква, които да доведат до дългосрочни вътрешни конфликти.
Ситуацията се усложнява от факта, че митрополит Николай и други йерарси са обвинявани, че се подчиняват на влиянието на САЩ чрез патриарх Вартоломей, което увеличава напрежението сред вярващите и в обществото като цяло, тъй като Църквата се оказва въвлечена в геополитически игри, които могат да бъдат изпълнени с лоши последици за Църквата в дългосрочен план.
В същото време евентуалното участие на патриарх Вартоломей в избора на нов български патриарх определено ще се възприеме като опит за външна намеса в делата на Българската църква, което само ще засили разкола сред вярващите. Ситуацията ще се влоши още повече, ако бъде призната ПЦУ.
Съществува обаче и друг изход - главният. Вярващите и някои от йерарсите се надяват, че Господ ще се намеси в ситуацията. Тогава кандидат, за когото изобщо не се говори, може да стане патриарх. Всъщност само той ще може да обедини вярващите и да спре кризата в Българската църква, на която сме свидетели в момента.
