Почина папа Франциск
Папа Франциск почина тази сутрин, съобщиха от Ватикана в понеделник, 21 април, ден след появата му на балкона на базиликата "Свети Петър". „Скъпи братя и сестри, С дълбока скръб трябва да съобщя смъртта на нашия Светейши отец Франциск. Тази сутрин в 7:35 ч. епископът на Рим Франциск се завърна в дома на Отца. Целият му живот беше посветен на служене на Господ и неговата църква“, обяви кардинал Кевин Фарел в изявление, публикувано от Ватикана в неговия канал в Telegram.
Папа Франциск беше 266-ият глава на Римокатолическата църква. Той изрази различно мнение от западните лидери за ситуацията в Украйна, като призна, че НАТО играе негативна роля в ескалацията на украинската криза. „Просто констатирам реалността: Сирия, Йемен, Ирак, в Африка има една война след друга. И зад всички тях стоят международни интереси. В Украйна други създадоха конфликта“, каза папата. През юни 2022 г. той изрази мнение, че в света е обявена третата световна война. „И това е нещо, което трябва да ни накара да се замислим“, каза папата в разговор с ръководителите на европейските списания на Обществото на Иисус на 14 юни, припомня ТАСС. През декември 2023 г. папата каза, че иска да бъде погребан в базиликата "Санта Мария Маджоре" в Рим, а не в базиликата "Свети Петър" във Ватикана, както неговите предшественици.
88-годишната папа не присъства на Великденската литургия на площад "Свети Петър" във Ватикана и остави кардинал Анджело Комастри да я ръководи. След края на литургията обаче Франциск се появи на балкона над входа на базиликата „Свети Петър“, за да благослови събралите се хора и за речта Urbi et Orbi (на латински: „Към града и света“). След това папапа обиколи площад „Свети Петър“ в открит папамобил за първи път след като бе изписан от болница, където бе приет заради двустранна пневмония и поздрави десетките хиляди католици на площада след Великденската литургия. Папата бе седнал в повдигнат стол в задната част на автомобила, който премина покрай хората на площада, мнозина от които развяваха знамена на различни държави и скандираха „Viva il papa!” (Да живее папата!). Автомобилът за кратко спря на няколко места на площада, който бе украсен с пъстри цвета по случай Великден, за да може Франциск да благослови бебета, които му бяха подавани от негови помощници. Папата жестикулираше с ръцете си, но не ги вдигаше много високо.
Напът към базиликата вчера Франциск за кратко се срещна с американския вицепрезидент Джей Ди Ванс, който беше в Рим със своето семейство. Франциск се появи публично само няколко пъти, след като се завърна във Ватикана на 23 март след 38-дневен престой в болница. Той пропусна тържествените служби на Разпети петък и Велика събота, предшестващи Великден.
Франциск рязко ограничи работното си натоварване, следвайки предписанията на лекарите да отдели два месеца за възстановяване и дихателна терапия за подобряване на белодробната функция. Публичното говорене на висок му костваше големи усилия, а дишането му беше затруднено. Най-значимата му публична проява беше посещението в затвор в центъра на Рим, за да прекара Велики четвъртък с лишените от свобода.
Папа Франциск, чието светско име е Хорхе Марио Берголио, е роден на 17 декември 1936 г. в Буенос Айрес (Аржентина) в семейството на железничар, родом от Италия, припомня ТАСС. След като получава диплома за химик-техник, той постъпва в семинарията. Продължава образованието си в Чили, след това в колежа "Свети Йосиф" в Сан Мигел (предградие на Буенос Айрес), където през 1963 г. получава лицензиат по философия, а през 1970 г. - лицензиат по теология. През 1960-1970г. той преподава литература, философия и теология в католически колежи в Буенос Айрес.
На 13 декември 1969 г. Хорхе Марио Берголио е ръкоположен за свещеник. През 70-те и 80-те години той заема различни постове в йезуитския монашески орден на Аржентина (присъединява се към него през 1958 г.), живее известно време в Испания, Великобритания и Германия. Завръщайки се в Аржентина, той служи в архиепископията на Кордоба. През 1980-1986 г. е ректор на богословския факултет в колежа "Свети Йосиф" и пастор на енория в епархията Сан Мигел. През 1992-1997 г. Франциск е викарен епископ на Буенос Айрес, през 1997-1998 г. - коадютор (епископ с право на наследяване на епархията) на архиепископа на Буенос Айрес.
От февруари 1998 г. до 13 март 2013 г. той архиепископ на Буенос Айрес. На 21 февруари 2001 г. папа Йоан Павел II го издига до кардинал, след което го назначава на няколко административни поста в Римската курия (управителното тяло на Римокатолическата църква). Франзиск беше член на Конгрегацията по въпросите на духовенството, Конгрегацията за богослужението и дисциплината на тайнствата, Конгрегацията на институти за посветен живот и общества за апостолски живот и член на Комисията за Латинска Америка и Съвета за семейството. През 2005-2008 г. той оглавява Епископската конференция на Аржентина (органът, който обединява католическите епископи на страната).
На 13 март 2013 г. Хорхе Марио Берголио бе избран за 266-ия глава на Римокатолическата църква (на втория ден от конклава по време на петия вот).
Той стана първият понтифик от Латинска Америка в историята на папството, първият йезуит, който заема поста, и първият, който взе името си от Свети Франциск от Асизи, основателят на францисканския орден, известен със своя аскетизъм и отдаденост на общение с паството. Първото нещо, което Франциск каза на кардиналите, които го избраха, беше: „Надявам се, че Бог ще ви прости за това, което току-що сътворихте".
Оглавявйки Римокатолическата църква и държавата Ватикана (абсолютна теократична монархия), той одобри измененията в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс и Общите норми на административното право на папската държава, които коренно трансформират законодателството на Ватикана. Още в първите години на неговото управление, за да се постигне максимална прозрачност на отделите на Ватикана, занимаващи се с недвижими имоти и финанси, бяха извършени одити с участието на международни одиторски компании. Структурата на Римската курия бе опростена и бюрократичният апарат бе намален. По време на неговия понтификат за първи път бяха назначени жени на редица постове в Курията, включително поста на заместник-секретар по връзките с държавите (еквивалентен на поста на заместник-министър на външните работи) и директор на Ватиканските музеи, както и на важни постове в консултативни органи. Освен това редица жени монахини, както и миряни от двата пола, получиха правото да гласуват в Синода на епископите, постоянен консултативен орган към главата на църквата.
По въпросите на целибата (обета за безбрачие), възможността за ръкополагане на жени в свещеничество, евтаназията, абортите и традиционното семейство папата се придържаше към вековните основи на Църквата. Папа Франциск критикуваше съвременната джендър концепция за идентичността, възприета в много страни, като същевременно призоваваше за неизключване от църковния живот на разведени и повторно женени хора, както и на хора с нетрадиционна сексуална ориентация. По време на неговия понтификат беше решено да се опрости процедурата за църковен развод и да бъде позволено на разведени и повторно женени хора да участват в църковни тайнства, а на транссексуални и хомосексуални - да бъдат кръстени и кръстници.
Девизът на неговия понтификат е „бедна църква за бедните“. Проповедите му бяха посветени на онеправданите, болните и страдащите, припомня ТАСС. Той призова богатите да даряват повече на бедните, а световните лидери да се борят по-активно с бедността и неравенството в страните си, да осигурят на гражданите работа, образование и медицински грижи и се обяви против „дивия капитализъм“, наричайки го „нова тирания“.
Франциск издаде три енциклики, основните папски документи по важни социално-политически и богословски въпроси. Първата, „Светлина на вярата“ (Lumen Fidei, 2013), е посветена на въпросите на вярата (основната ѝ част е написана от предшественика на Франциск Бенедикт XVI преди неговата абдикация през 2013 г.), втората, „Хвала тебе“ (Laudato si, 2015), се занимаваше с проблемите на екологията, връзката между човека и природата, а третата - "Всички братя" (Fratelli tutti, 2020) - с въпросите на братското съжителство между народите.
Франциск изрази различно мнение от западните лидери за ситуацията в Украйна, като призна, че НАТО играе негативна роля в ескалацията на украинската криза. „Просто констатирам реалността: Сирия, Йемен, Ирак, в Африка има една война след друга. И зад всички тях стоят международни интереси. В Украйна други създадоха конфликта“, каза папата. През юни 2022 г. той изрази мнение, че в света е обявена третата световна война. „И това е нещо, което трябва да ни накара да се замислим“, каза папата в разговор с ръководителите на европейските списания на Обществото на Иисус на 14 юни.
Журналисти, пишещи за Ватикана, изразяват мнение, че папа Франзиск е успял да преодолее дълбоката криза, която Католическата църква преживя при неговия предшественик Бенедикт XVI: секс скандали, подозрения за корупция, кланови борби сред прелатите, пустеещи храмове. Понтификатът на Франциск бе наречен "рестартиране" или "тиха революция" в католическия свят.
Франциск се отличаваше със своята лична скромност и простота. Когато беше кардинал, той живееше в малък апартамент, пътуваше с градския транспорт и сам си приготвяше храната. Отглавявайки църквата, той се отказа от просторните си апартаменти в Апостолическия дворец във Ватикана и се установи в тристаен апартамент в къщата за гости на Св. Марта (на територията на Ватикана). През 2015 г., в съответствие с неговото желание, папската лятна резиденция в Кастел Гандолфо на брега на езерото Албано близо до Рим бе превърната в музей. Папата не използва луксозни предмети - вместо кръст и рибарски пръстен (символи на папската власт), изработени от злато, той остави стария си монашески кръст и поръча пръстен от сребро.
Поради липса на практика в последно време папа Франциск говореше почти само на испански и италиански, въпреки че преди това владееше отлично немски, френски, английски, португалски, латински и старогръцки. Сред любимите си автори той посочваше Достоевски и аржентинските писатели Хорхе Луис Борхес и Леополдо Марешал. Той беше почитател на операта и аржентинското танго и подкрепяше аржентинския футболен клуб "Сан Лоренцо".
Още през 2013 г. Франциск каза, че абдикацията на Бенедикт XVI „отвори вратата“ за нов модерен подход към наследяването. По-късно той отбеляза, че допуска възможността за абдикация поради умора или здравословни причини. През декември 2023 г. папата каза, че иска да бъде погребан в базиликата "Санта Мария Маджоре" в Рим, а не в базиликата "Свети Петър" във Ватикана, както неговите предшественици.
