Отец Любомир Казашки пред СПЖ: Въвеждане на редовен предмет "Религия" в училищата няма да навреди на никого, но може да помогне на много да потърсят Бога
Въвеждането на редовен предмет "Религия" в училищата може много да помогне при формиране на правилен мироглед у подрастващите. Вяра в Бога на сила не може да се даде. При всеки в някакъв непредвидим момент настъпва тази нужда от връзка с Господа. Когато настъпи този момент, на нуждата от среща с Бога, тази личност, млада или вече зряла, ще знае къде и как да Го потърси и да се срещне с Него и с Неговата благодат. При някои може би никога не идва тази нужда, но пък малко обща култура няма да им навреди. Това каза в интервю за СПЖ отец Любомир Казашки. Потърсихме го за разговор след негова позиция до МОН за скрита пропаганда на джендър идеологията в училищата.
- Отче, преди дни публикувахте отворено писмо до МОН с призив да бъде преустановен т.нар. „Ден на розовата фланелка“. Какви са вашите аргументи? Нали тази инициатива е срещу насилието и агресията помежду им в училищата?
- Ако тръгнем да изследваме историята, повода и развитието на тази новопоявила се традиция в българските училища, наречена „Ден на розовата фланелка“, можем лесно да излезем от фактите (как ли е било точно?) и да влезем в сферата на митовете. Няма публикувана някаква съществена информация, но за организаторите е достатъчна все пак, за да се изгради мит, да добие форма на аксиома. Но не в това е същината на проблема – да се оспорва достоверността. Основната теза, която се развива в писмото до МОН, е начинът, по който ние, българите, възприемаме тази чужда за нас форма на изява. Розовият цвят в българското общество е категорично свързан с женския пол или с обратната, различна от биологичната, сексуалност при мъжете. Може ли да се постави под условност това твърдение? Категорично не! Тогава защо ни е тази натрапена идея? Макар и облечена с блудкави думи: „Не на агресията! Да на толерантността!“ и т.н.
- Мислите ли, че тази и подобни инициативи в училищата имат скрити цели, необявени публично? Например необявено промотиране на джендър идеологията?
- Мъжете, възрастни или ученици, възприемат розовият цвят на облеклото като типично женски. Вижте какви дрешки и колички купуват бъдещите татковци и майки, чакайки всеки момент да се сдобият със своята рожба. Чрез принудата да се изменят, размият, извратят вкоренените при българите възприятия, при зрелите и оформени личности вече е трудно да се нанесат някакви корекции в мирогледа, някакви поражения, но при подрастващите, особено в начална и прогимназиална възраст, опасността е голяма. Така облечена в розова тениска идеята за неагресия формира търпимост, даже симпатии към изопаченото, към ненормалното, към обратната сексуалност при мъжете, и на подсъзнателно, и съзнателно ниво. Дали помага за създаване на неагресивен модел на поведение? Не знам. Съмнявам се. Смятам, че не.
За мен и за повечето хора, с които споделям проблема, „Денят на розовата фланелка“ се явява скрита пропаганда на „джендър“ идеологията, масово разпространена в много западни страни.
Чувал съм от хора в първо лице и чел съм за провеждането на такива системни занятия, уроци, послания, тайно от родителите, в училищата и детските градини в някои западни страни, даже и задължаване на децата сами да си определят за себе си един от няколко десетки полове, пак тайно от родителите. Да не говорим за прилаганите хормонални и медикаментозни терапии или операции на деца. Кощунство с Божието създание. Нашето българско общество, което е с православно самосъзнание, дори, ако щете, чисто географски, балкански, южняшки манталитет, независимо от цвета на политическата симпатия, е с традиционни консервативно християнски ценности.
Фактите обаче показват, че има сили, които се стремят тайно и задкулисно, да разложат и унищожат сред децата и подрастващите тези ценности.
Защо ни е нужен този смут с обличането на розови фланелки в българското училище, особено на момчетата? Самите те се чувстват неудобно, но за да са примерни ученици и да угодят на училищните власти, някои го правят. Училищните власти от своя страна пък изпълняват разпореждания от общините чрез Местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица. Повечето директори, педагогически съветници и учители не одобряват тази изява, но са задължени, според указанията, да окичат дървото с розови листа формат А4 с надписи за толерантност и неагресия, да снимат розова групичка ученици, да изпратят снимки за отчет, да ги публикуват в социалните електронни мрежи … Не знам с какъв механизъм са се внедрили невидимите организатори на това смущаващо деяние, но са успели да го прокарат и да го поддържат повече от десетилетие. Така или иначе, произходът и логистиката не са толкова важни като обстоятелство в нашето искане. Важното е, че поради по-гореизложените причини това ежегодно събитие трябва да бъде прекратено, ако искаме да спрем тази развала сред подрастващите и скрита „джендър“ пропаганда.
- Тези дни излезе изследване, според което близо 60% от българите подкрепят въвеждането на редовен предмет „Религия християнство православие“ в училищата. Какво е вашето мнение?
- Правилно се отнасят и изказват хората. Някои го разбират ясно и направо, някои сърдечно чувстват, но им е трудно да изкажат мотивите си, а интуитивно душите им копнеят по Бога. Усещат нуждата от господството на истината, светлината, любовта, на Божията правда. Може би, при опит да вербализират този свой вътрешен усет, да идеализират в представите си очакванията за света и взаимоотношенията между хората, което пък противниците на Истината, Светлината и Любовта да намират като повод за оспорване? Не знам. Но знаем, че подобното търси подобно, то е духовен закон - душата копнее по Бога, търси Го, търси връзка с Него.
- Задължителен предмет по “Религия“ може ли адекватно да противостои на външните влияния в родните училища?
- Може много да помогне при формиране на правилен мироглед у подрастващите. Вяра в Бога на сила не може да се даде. При всеки в някакъв непредвидим момент настъпва тази нужда от връзка с Господа.
Когато настъпи този момент, на нуждата от среща с Бога, тази личност, млада или вече зряла, ще знае къде и как да Го потърси и да се срещне с Него и с Неговата благодат.
При някои може би никога не идва тази нужда, но пък малко обща култура няма да им навреди.
- Вие сте от Ловеч, където е първото общообразователно православно училище, отворено през 2019-20 година с огромните усилия на митрополит Гавриил и неговия екип. Какви са вашите наблюдения за изминалите вече шест години? Увеличава ли се интересът сред децата и техните родители към православното образование?
- Да! На първо място доверието се оправдава, следейки поведението и разсъжденията, мисленето на децата. В Ловеч демографската криза е силно изразена, но в частното училище, което е под егидата на Ловчанска митрополия и с ръководството на митрополит Гавриил, децата се увеличават ежегодно. Вече и във Видин от тази учебна година има такова училище, създадено и открито по този образец. От още няколко областни градове проявяват интерес, можем да помогнем, за да почерпят опита.
- Последен въпрос, ако позволите, как оценявате все по-активната позиция на Българската църква по актуални въпроси от съвременността?
- Българската православна църква, като част от едната света, съборна, апостолска Църква, е стълб и крепило на Истината, води към спасение душите, изпълнявайки думите на въплътилия се Божий Син, ръководена от Дух Светий.
Лошото е, че поради невежество или открита враждебност някои хора идентифицират личните грешки и негативни качества на някои от свещенослужителите със самата Църква.
Тенденцията обаче в последните благоприятни години е друга – виждайки силната вяра, сърцатост, трудолюбие, достойни качества на нашите пастиреначалници, мнозина изоставят съмненията и мнителността и се доверяват на духовниците, а чрез тях и на Бога и Неговия промисъл, припознават апостолските подвизи в съвременните епископи и свещеници. Слава Богу, че е така. Слава Богу за всичко!
