О. Благой Катич от Сърбия: Вярата е избор, мъченичеството – реалност
Сръбският свещеник призова християните към молитва, твърдост във вярата и светлина сред разделенията
Докато множество православни християни сякаш живеят в мир в своите градове, съвсем недалеч от тях наши братя и сестри умират за вярата. Тази трагична вест ни напомня: вярата трябва да бъде наш ежедневен избор. Именно това подтикна протойерей Благой Катич от храма „Св. апостол Павел“ в Петроварадин да сподели с нас една по-дълбока истина, пише СПЖ Сърбия.
И за камъка, в който ежедневно се препъваме. Вярата е ежедневен, понякога труден избор. Но той е необходим. Като всеки добър пастир, протойерей Благой ни укрепи във вярата и ни вдъхнови с тази беседа. С радост предаваме получените поучения. Но не бива да забравяме: всеки добър урок изисква от нас да се замислим за себе си, да го възприемем и, разбира се, да го приложим на дело.
Мъченичеството и днес засвидетелства вярата
Християнството не е приключила история, запечатана в древността. То все още се пише и се потвърждава и днес. Някой свидетелства за него с преданост и усърдие, друг — с непрестанна молитва, трети — с помощ към ближния, а някой — със собствената си кръв.
„Преди няколко дни в Африка, по време на Литургия в храм, бяха убити около двеста души“, каза отец Благой.
„През последните десет години в Африка са убити около 65 000 християни! Да не говорим за Сирия и всичко останало, което се случва. Християните страдат и днес. Това не е престанало.“
Тези цифри не са суха статистика, а живо свидетелство за мъченичество — както в първите векове на християнството, така и днес. Отец Благой казва, че съвременните мъченици стоят редом с великомъчениците Димитрий, Георги, Теодор Тирон и всички, които са отдали живота си за Христа.
В същото време той подчертава, че и нашите стремежи, и тези на страдащите ни братя, са едни и същи.
„Всички тези мъченици – и от първите векове на християнството, и днешните – не търсят нищо различно от нас. Ние, живеещите в градовете, на които ни е трудно да станем в неделя сутрин и да отидем на Литургия! Те търсят същото спасение, което търсим и ние. Само че как отиват при Христа и с какво жертват заради Него – а с какво ние? С това, че ще станем малко по-рано? И това ни е трудно! Трябва да се замислим“, казва свещеникът.
Светлината Христова в нас трябва да бъде явна
Сравнението със страданието не е само въпрос на болка, а и на размисъл: с какво ние жертваме заради Христа?
Но тонът и посланието на отец Благой не са упрек, а покана към преосмисляне, към личен, вътрешен зов.
Той ни призовава да се молим на Господа, защото Той подрежда всичко и никога не дава на човека повече, отколкото може да понесе:
„Наскоро четох един старец. Казва една чудесна фраза: ‘Не Те моля, Господи, да снемеш от мен бремето, а да ми дадеш здрави рамене, за да го понеса’.“
Когато гледаме така на нещата — вярата добива своята истинска форма и дълбок смисъл. Тя не е бягство от страданието, а способност да се понесат изпитанията.
Отец Благой казва, че в това се състои смисълът на живота ни като православни християни — да бъдем светилници Божии. Той ни напомня думите на Христа, отправени към нас и към всички поколения християни оттогава досега: „Вие сте солта на земята… Вие сте светлината на света“.
Свещеникът ни зове да изпълняваме достойно това призвание:
„Днес Христос е явен и отразен в нас. Какви сме ние и как Го явяваме на другите — такъв ще бъде и Той в техните очи. Миналата седмица на Литургията четохме в Евангелието думите на Христа: ‘Ако светлината, която е в тебе, е тъмнина, то колкава ще е тъмнината?’ Светлината Христова в нас не бива да бъде тъмнина. Трябва да сияем с тази Божествена светлина, та другите да кажат: ‘Да, виждате ли, този е от Христа!’“
Не география, а Тялото Христово
За да бъдем Христови, трябва да сияем с ясната Божествена светлина. Трябва да бъдем единни – и сме единни като Негова Църква. Всички заедно, такива каквито сме. И да се стремим да ставаме по-добри. Но нещо особено тревожно – и способно да затъмни този светилник – са постоянните разногласия между православните братя, стигащи дори до въоръжени конфликти. Както казва народната поговорка – „двете очи на една глава спорят!“ Съвсем естествено е, че тази разпокъсаност ни безпокои. Но често губим перспективата. А отец Благой я връща ясно, точно и образно на своето място:
„Ние се молим всяка неделя, всеки ден на Литургията, Господ да ни дари с единство. Какво единство? Единство на Църквата. Ще я наречем ли Украинска православна църква, Руска, Сръбска – за мен това е просто териториална принадлежност. Църквата е много повече и много по-широка. Църквата е Тялото Христово. Ако не разбираме Тялото Христово като Църква – тъкмо тази светлина, за която говорихме – можем да се наричаме както щем – това няма да ни спаси. Няма да ни спаси това, че сме сърби, украинци, руснаци, българи, такива или онакива. Спасение има само ако сме Христови. Ще ни познае ли Христос, когато застанем пред Него и каже: ‘Да, влез в радостта на твоя Господ’? Да чуем тези думи — ето това е задачата ни“, казва отец Благой.
В това е смисълът на живота ни тук, на земята.
Свещеникът също така отправи думи на подкрепа към братския украински народ и молитва Господ да прекрати страданията. Той вярва, че това ще се случи, и обяснява как:
„Господ не идва, за да разменя фигурите по дъската. Най-напред ние трябва да кажем: ‘Почакай, брате, стига толкова’.“
Както писа СПЖ на 20 юли българският патриарх Даниил с проповед припомни, че покаянието е това, което Господ очаква от нас.
