Свидетелства за Благодатния огън
Автор: Анастасиос Гоцопулос, капелан на църквата „Свети Николай“ в Патра
Дяволът се мъчи да предизвика вярващите всяка година в дните на Великия пост и Страстната седмица. Едно от най-монотонно повтарящите се негови предизвикателства е отричането на великото, уникално чудо на Светата Светлина, която се излъчва от Животворящия гроб на нашия Господ в Йерусалим, пиише гръцката редакция на СПЖ.
Но колкото и да се опитва, колкото и методи да използва, всеобхватното уникално чудо на Благодатния огън не може да бъде отречено. Най-надеждният свидетел е самата история. Съществуват неопровержими исторически доказателства от IV век до наши дни, които го потвърждават.
В много интересната публикация на Харис Скарлакидис, архитект и инженер, озаглавена "Благодатният огън. Чудото на светлината на Възкресението върху Христовия гроб“, са записани 85 свидетелства от IV до XVI век, които потвърждават факта, че многостранното и многообразно велико чудо на Благодатния огън се случва всяка година на празника Възкресение Господне в района на църквата „Възкресение Христово“.
Описвам го като многообразно и многостранно, защото проявленията му не са едноизмерни: По чудотворен начин се запалва централният свещник на Божи гроб, друг път свещите на църквата „Възкресение Христово“ или свещите, които вярващите държат в ръцете си. Всъщност в миналото, преди построяването на Кувуклията, когато Гробът Господен е бил видим за всички вярващи, чудотворното му осветяване от Светата светлина е било възприемано веднага от всички. Също така Благодатният огън се появява много често в цялата област на Църквата на Възкресението като светкавици или дори като проблясъци или лъчи. И всички тези чудни мълниеносни появявания са се случвали в по-ранни времена, когато не е имало електричество!
Също така, как може да се тълкува по законите на физиката фактът, че Благодатният огън в първите минути от появата си свети, но не гори. Нима всяка година виждаме много вярващи, които докосват лицата си (и дори някои с гъсти бради!) до пламъка на снопа от 33 свещи, запалени от Светата светлина и не горящи?
Историческите свидетелства, потвърждаващи великото чудо на Благодатния огън, които описва Скарлакидис в гореспоменатия си труд, са не само от православни или хетеродоксални християни, но и от мюсюлмани от други вероизповедания, повечето от които се отнасят към това събитие с уважение. Прави впечатление и етническият произход на 85-те автори, които свидетелстват за Благодатния огън: (17), френски (9), английски (9), гръцко-византийски (8), италиански (7), арабско-мюсюлмански (7), немски (6), етиопски (5), арменски (5), руски (4), персийски (4), Исландци (3), египетски копти (2), иракчани (халдеи) (2), кипърци, сирийци, молдовци, белгийци, фламандци, австрийци и швейцарци!
Неопровержимо свидетелство за чудото на Благодатния огън е стълбът на главния вход на църквата „Възкресение Христово“, който е пробит, когато през 1579 г. османските власти не позволяват на православния патриарх да влезе в църквата и дават разрешение на арменския (монофизитски) патриарх. По време на слизането на Благодатния огън тя „излиза“ през колоната и запалва свещите на православните, които са били заключени извън църквата.
Тунор - мюсюлманин, който видял чудото, изповядал Христос и бил убит мъченически за името му.
Завършваме краткото си споменаване на великото чудо на Благодатния огън със свидетелството на персийския мъдрец ал-Бируни (973-1048), който е един от най-големите учени на всички времена, със съчинения, надхвърлящи 150 трактата във всички области на науката. В своя труд „Хронология на древните нрави“ (1000 г.), който е запазен в пет ръкописа и е публикуван за първи път през 1878 г., ал-Бируни заявява:
„Относно съботата на Възкресението се разказва история, която изненадва изследователя на естествените науки и чиято причина е невъзможно да бъде открита. Ако нямаше единодушно съгласие на противниците [на чудото] и те не съобщаваха, че сами са го видели, и дори видни учитени и други хора не пишеха за него в своите трудове, човек не би могъл да има доверие. Научих го от книгите и го чух от ал-Фарадж ибн Салих от Багдад, че в средата на Храма на Възкресението в Йерусалим е издълбан в скала гробът на Иисус по начин, по който е ограден с купол. Над него се издига по-голям купол. Навсякъде около скалата има галерии. Оттам наблюдават мюсюлманите. Християните и всеки друг, който дойде на мястото на Гроба в този ден, молят и призовават Всевишния Бог от обяд до вечерта.
Мюезинът на джамията, главният имам на молитвата и емирът на града също идват и сядат до Гробницата. Със себе си носят лампи, които поставят там, докато гробницата е все още заключена. Междувременно християните вече са угасили лампите и факлите си и чакат, докато видят чисто бял огън, който запалва свещника. От този огън те запалват лампите в джамиите и църквите. След това се изготвя писмен доклад до халифа [на Багдад] за времето, когато е паднал огънят. От скоростта на неговото [на огъня] слизане и ако е било близо до пладне, се заключава, че годината ще бъде плодородна. Ако слизането се забавеше към вечерта и по-късно, те заключаваха, че тя ще бъде непродуктивна. Човекът, който ме информира, разказва, че един султан сложил медна тел на мястото на перото, за да не се запали и това [чудо] да не се случи. Но когато огънят изгорял, медната тел също се запалила. Идването в онзи ден на този небесен огън, който се връща в конкретното време и място, става причина да останем зашеметени“
