Близо до Йерусалим археолози откриха манастир на Свети Сава от V в.
Археолози откриха манастир на Свети Сава близо до Йерусалим. Значимото за православната история откритие е направено от археолози от Еврейския университет в Йерусалим. През януари 2025 г. те приключиха втория сезон на разкопките в Юдейската пустиня, по време на които откриха добре запазен византийски православен манастир от V в., съобщава The Times of Israel. Проучванията са проведени в крепостта Гиркания на западния бряг на река Йордан в сътрудничество със служител от Археологическата служба на Юдея и Самария.
Разкопките извадиха наяве уникален християнски комплекс с богато украсени мозайки, фрески и църковни атрибути, които свидетелстват за процъфтяваща православна монашеска общност. Манастирът е основан през 492 г. от н.е. на върха на хълм, който местните жители наричат „страшната планина“. Останки от сгради от периода на Втория храм са открити и под слоя византийски сгради, на около 17 км южно от Йерусалим.
„Когато започнахме разкопките на този обект, предположихме, че става дума за малка сграда, тъй като историческите източници говорят само за малка група монаси, които са основали манастира“, обяснява Михал Хабер, изследовател и участник в разкопките. „Но мащабът и богатството на откритите декоративни елементи напълно промениха представата ни. Вече е очевидно, че става дума за процъфтяващ, монументален православен манастир, важен център на ранното византийско християнство.“
Едно от най-значимите открития през 2023 г. е впечатляващ надпис, изпълнен с боя от червена охра, който възпроизвежда част от Псалм 86 на гръцкия език Koiné, използван в Новия завет. Надписът е намерен под изображение на православен кръст, което показва задълбочения литургичен живот на монашеската общност.
Особено ценен за православната история е фактът, че манастирът е основан през 492 г. от свети Сава - един от великите стълбове на източната монашеска традиция. Според древни хроники и жития свети Сава се изкачва на върха на описваната от него като „страшна планина“ и основава там манастир като преден пост на големия манастир „Свети Сава“.
Заслужава да се отбележи, че Лаврата на свети Сава, която се извисява над долината Кидрон, съществува и днес и е един от най-старите непрекъснато действащи манастири в света, принадлежащ на Йерусалимската православна църква.
„Археологическите находки потвърждават информацията от житията и историческите хроники за аскетичния труд на свети Савас в Юдейската пустиня“, казва д-р Орен Гутфелд. „Манастирът, който открихме, е безценно свидетелство за разпространението на православното монашество в Светите земи през V-VI в.“
Монашеският живот в манастира процъфтява в продължение на около три века, докато към края на VIII или началото на IX в. манастирът запада, вероятно поради политическите промени в региона.
Археолозите откриват множество артефакти, които свидетелстват за оживения литургичен живот на манастира: Фрагменти от лампи, кадилници, олтарни кръстове и църковна утвар. Особено ценни са намерените фрагменти от пергамент с гръцки текстове, вероятно фрагменти от евангелия или литургични книги.
„Намерихме останки от скрипторий - работилница за преписване на свещени текстове, което показва високото ниво на духовна образованост на монасите и техния принос за запазването на раннохристиянското наследство“, отбелязва Хабер.
От особен интерес за изследователите на православната иконография са откритите фрагменти от стенописи, изобразяващи светци и библейски сцени. Въпреки че повечето от картините са само частично запазени, те показват високия стандарт на иконописта през византийската епоха и съдържат уникални примери за иконографски канони.
Със задълбочаването на разкопките археологическият екип започва да проучва и по-стари пластове под манастира. Открити са останки от сгради от времето на цар Ирод Велики и дори от Хасмонейския период (II-I в. пр. Хр.).
„Под пода на една от манастирските сгради открихме сводеста еврейска ритуална баня за потапяне с останки от колони“, съобщава Хабер. „Забележително е, че някои архитектурни елементи от предхристиянския период са използвани с уважение от монасите при изграждането на манастира, което е било обичайна практика през византийската епоха.“
Източник:timesofisrael.com
