Когато манастирът се превръща в политическа сцена

Днес 23:50
0
Когато манастирът се превръща в политическа сцена

Иподякон Григорий Левицки критикува използването на лавърския Трапезен храм за светски церемонии и политически прояви

Авторски коментар на иподякон Григорий Левицки

Церемония в Киево-Печерската лавра, на която беше наградена бившата моделка на Playboy Даша Астафиева, предизвика критики сред православни духовници заради използването на свещеното пространство.

По-рано тази седмица писах за недопустимото използване на храмовете за предизборна агитация. Някои читатели възразиха. Един от тях посочи случаи, в които президентите на Румъния и Русия са произнасяли речи в православни храмове в своите страни.

Тук обаче трябва да направим важно разграничение: не всяка реч е предизборна. На избори избираме националните и местните си ръководители. Самият факт, че са политици, не означава, че нямат място в храма — особено когато споделят православната ни вяра. Заеманата от тях длъжност им дава основание да отправят приветствие, когато бъдат поканени. Това важи за представителите на всички политически партии и не е равнозначно на превръщането на църквата в предизборна трибуна.

Румънският президент Никушор Дан например се обърна към участниците в среща на православната младеж в Националната катедрала. Владимир Путин разговаря с малка група хора в храм в московския мемориален парк, посветен на Втората световна война, след края на богослужението. При друг случай — освещаването на новия съборен храм в Сретенския манастир — той подчерта значението на „духовния и историческия опит на Руската православна църква“ за страната и почете нейните небесни покровители, „пострадалите в годините на антирелигиозните гонения и загиналите през този период на репресии“.

В Грузия президентът Михаил Кавелашвили присъства на богослужение в катедралата „Света Троица“, известна като „Самеба“, по повод Деня на семейната чистота и почитта към родителите. Той отбеляза: „Семейството е преди всичко нравствена институция, чрез която нацията съхранява своята уникална култура, държавно съзнание и национална идентичност“.

В нито един от тези случаи държавните ръководители не водеха предизборна кампания. Те говореха в качеството си на национални лидери в подкрепа на православни и общонационални каузи.

Ще дам още един пример. През декември 2025 г. поканих конгресмена от моя избирателен район Джо Уилсън да посети местната енория на Руската православна задгранична църква (РПЗЦ), след като той обвини нашата църковна юрисдикция, че действа като руска агентура. Поканата остава в сила: няма какво да крием и бихме искали да изясним действителното положение.

По време на предизборната кампания през 2026 г. на енорията беше предложено да приеме неговия опонент. Свещеникът отказа, като мъдро посочи съществената разлика между среща с избрания представител на гражданите и превръщането на храма в сцена за предизборна кампания.

Следователно преценката за допустимото използване на свещеното пространство не може да се свежда до простата формула „политик в църква“. Решаващи са контекстът и намерението.

Това ме отвежда към друга злоупотреба със свещено пространство, за която беше съобщено тази седмица. Този път не става дума за предизборна проява. Проблемът е от съвсем друго естество.

Около 9 ноември в Трапезния храм „Преподобни Антоний и Теодосий“ на Киево-Печерската лавра се състоя тържество по повод Всеукраинския ден на дейците на културата и майсторите на народното изкуство. На него президентът Володимир Зеленски връчи на Даша Астафиева орден „Княгиня Олга“ III степен за „значителен личен принос в развитието на националната култура и изкуството, изключителни творчески постижения и висок професионализъм“.

През 2007 г. Астафиева е избрана за „Плеймейт на годината“ на украинското издание на Playboy, а през януари 2009 г. — за „Плеймейт на месеца“ на американското издание. От 2008 до 2017 г. тя е част от попдуета NikitA. Обявената концепция на дуета е „сексуална агресия“, а издаваната от него продукция предизвиква спорове заради голотата и съдържанието за възрастни. Украинският музикален сайт Salve Music обобщава това така: „Всеки видеоклип, който момичетата пускат, е провокация към обществото“.

През 2023 г. Астафиева създава приложението за украинска литература Underbook. Работила е и като телевизионна водеща.

Не става ясно коя част от тази професионална биография е основание за награждаването с орден „Княгиня Олга“. Астафиева е участвала в доброволческа дейност по време на войната, но за нея още през 2022 г. получава друго, съответстващо на този принос отличие — президентската награда „Златно сърце“.

Нито една от тези дейности сама по себе си не свидетелства за отхвърляне или отричане на предишните ѝ „културни“ изяви, още по-малко за покаяние за тях.

Провеждането на тържество за Деня на дейците на културата и майсторите на народното изкуство в храм е най-малкото спорно. То би могло да намери известно оправдание, ако беше съсредоточено върху религиозни теми. Но използването му за награждаване на знаменитост, чието творчество поставя акцент върху еротиката — при това с орден, носещ името на света княгиня Олга — според мен е възмутително и светотатствено.

Това далеч не е единственият случай на неподобаващо използване на Трапезния храм.

През януари 2023 г. държавните власти отстраниха каноничната Украинска православна църква (УПЦ) от Горната лавра. Разглеждам тази стъпка като част от продължаващата кампания за заличаване на регистрацията и преследване на УПЦ, чиято крайна цел е пълното ѝ ликвидиране.

Трапезният храм е част от комплекса на Горната лавра. След отстраняването на УПЦ той се превърна в място за редица небогослужебни събития.

През октомври 2023 г. Министерството на културата организира там концерт със съвременна инструментална музика. През декември 2024 г. телевизионният канал „1+1“ засне в храма кулинарно предаване. Два дни по-късно ансамблите „Калина“ и „Благовест“ изнесоха концерт с песни и танци. В началото на този месец модната марка OLIZ представи там колекция от копринени шалове. Това са само няколко примера.

Самият Зеленски също многократно е използвал Трапезния храм за свои събития, включително за две закуски с военни капелани. От двете страни на сцената бяха окачени огромни плакати с лика на президента, а иконостасът беше закрит от голям екран с изображение на развяващо се украинско знаме.

Можем само да си представим как бихме обяснили на монасите, живели тук през вековете до 1917 г., че тихото място за молитвено съсредоточаване, където са се хранели и са слушали житията на светиите, един ден ще стане сцена на подобно явно неуважение и пълно безразличие към неговата святост.

Всички тези събития повдигат очевидния въпрос: защо?

Нима в Киев няма други подходящи места? УПЦ не е държала като заложник единствената използваема зала за събирания в украинската столица. Не намирам за убедителни и обясненията с „уникалната акустика“ на храма.

Според мен става дума за груба демонстрация на държавна власт над Църквата. Подкрепяната от държавата Православна църква на Украйна вече може да използва храма вместо УПЦ. Но на обществото недвусмислено се внушава, че тези свещени места — както и самите църковни структури — съществуват единствено за да обслужват властта и избраните от нея каузи. В тази логика всяка проява на независимост от държавния контрол трябва да бъде премахната, включително самата УПЦ.

По съветско време огромното мнозинство от храмовете в Русия и Украйна беше затворено. Онези, които не бяха разрушени, бяха превърнати в музеи, планетариуми, канцеларии, складове, фабрики, механични работилници и други обекти. Един съборен храм в Ленинград беше превърнат в ледена пързалка.

И все пак, когато гледам случващото се днес в Украйна, съветският подход ми изглежда в известен смисъл по-малко циничен и зловреден. Съветските власти бяха безбожни, но поне не се преструваха на други. Те заявяваха, че Бог не съществува, затваряха храмовете, замазваха стенописите и приключваха с това.

Те не се представяха за пазители на светините и не заявяваха привидна почит към православието, за да превърнат след това храмовете в красив декор за нова държавна религия, в чийто център стои Украйна, а не Бог.

Ако забележите грешка, изберете необходимия текст и натиснете Ctrl+Enter или Изпратете грешка, за да я докладвате на редакторите.
Ако откриете грешка в текста, маркирайте я с мишката и натиснете Ctrl+Enter или този бутон Ако намерите грешка в текста, маркирайте я с мишката и щракнете върху този бутон Избраният текст е твърде дълъг!
Прочетете също