С ругатни вместо канони Синодът на ПЦУ обвини патриарх Кирил в ерес

Днес 23:41
0
Синода на ПЦУ нарича патриарх Кирил еретик въз основа на извадки от негови проповеди. Синода на ПЦУ нарича патриарх Кирил еретик въз основа на извадки от негови проповеди.

Заявлението беше публикувано преди 80-годишнината на Московския патриарх и единадесет дни преди планираната среща на четирима патриарси във Фенер. Анализът разглежда неговите аргументи и канонично значение.

Авторски анализ на Назар Головко

На 19 ноември 2026 г. в Киев се проведе заседание на Синода на Православната църква на Украйна (ПЦУ). След него беше публикувано „Заявление за антицърковната и еретическата дейност на Кирил (Владимир Гундяев), глава на Московската патриаршия“.

Документът започва с отбелязването на 80-годишната възраст на своя адресат. На следващия ден, 20 ноември, в Москва се състояха тържествата за юбилея на патриарх Кирил. Тази връзка позволява заявлението да се разглежда като послание, насочено към годишнината. Възможна връзка има и с предстоящата среща на патриарси във Фенер, но тя остава предположение.

В заявлението патриарх Кирил е наречен последовател на Несторий, монотелитите и иконоборците. Книгата му „Войната. Отвъд видимите причини и следствия“ е представена като изложение на нечестиво учение, езическо и манихейско по дух. Сред обвиненията са проповедта му от 2022 г. за смъртта на война като жертва, която измива греховете, и решение на Синода на Руската православна църква (РПЦ) за приемането на вярващи от украински структури, определяни от РПЦ като разколнически.

Текстът завършва с обръщение към патриарха на „ти“, библейска формула от Посланието на апостол Юда и гръцкия възглас „Анаксиос“ — „Недостоен“.

Освен съдържанието внимание привлича и подчертано насмешливият и оскърбителен тон. Според автора той доближава документа повече до полемичен памфлет, отколкото до богословско изложение. Основният въпрос обаче не е колко остро е написан текстът, а каква тежест има той от гледна точка на църковното право, историята и собствената си аргументация.

Обвинения без канонична присъда

За да бъде разгледано по същество обвинение в ерес, трябва да е ясно кой догмат е нарушен, кои действителни думи на обвиняемия доказват това и кое съборно определение осъжда съответното учение. Ако въпросът не е бил решаван, възниква необходимостта от надлежно църковно разглеждане.

В заявлението на ПЦУ от 19 ноември такава последователна аргументация липсва. Не са посочени конкретни канони, нарушени от патриарх Кирил. Няма цитати от книгата с номера на страници. Не е формулирано точно какво учение му се приписва и на кой догмат то противоречи. Вселенските събори са споменати общо, без да се уточнява кой събор и с кое определение е осъдил въпросните възгледи.

Документът не съдържа и съдебно решение. Синодът на ПЦУ не отлъчва никого, не призовава патриарха на съд и не отправя конкретно искане към друг църковен орган да разгледа посоченото „еретическо учение“.

Разликата става видима при сравнение с обръщението от 27 юли 2022 г. Тогава същият синод се обърна към патриарх Вартоломей и предстоятелите на поместните църкви с три искания: да осъдят доктрината за „руския свят“ като еретическа, да признаят действията на патриарх Кирил на каноничната територия на Александрийската патриаршия за разколнически и да го лишат от правото да заема Московския престол.

Независимо от оценката за тези искания обръщението имаше процедурна логика: обвинения, адресат и конкретно искане за действие.

Според изложеното в анализа през следващите четири години не е било публично съобщено за разглеждане на това обръщение. Новото заявление не се позовава изрично на него, а се ограничава с общото уверение, че Синодът отново заявява позицията си.

Така през 2022 г. ПЦУ поиска съдебно разглеждане, а през 2026 г., без публично известна присъда, сама обяви заключението си. Това обаче не превръща заявлението в църковна присъда.

Авторът посочва и несъответствие в датите. В заявлението документът на Синода на РПЦ за приемане на вярващи от украински разколнически структури е датиран на 2 октомври 2026 г. Посоченият синодален журнал № 83 обаче е приет на заседанието от 22 октомври. Грешката не решава спора по същество, но поставя въпрос за прецизността на текст с толкова сериозни обвинения.

Книгата, издателската анотация и отделните проповеди

Основен източник за обвиненията е книгата „Войната. Отвъд видимите причини и следствия“, излязла в Издателството на Московската патриаршия в края на юли 2026 г. При нейното обсъждане трябва да бъдат разграничени три вида текстове.

Първият е издателската анотация. Формулировките за метафизиката на войната, нейното изкупително значение, метафизичните граници и целите на Русия, с които започват обвиненията, са взети от анонса на изданието, разпространен от пресслужбата. В този вид те попадат и в новинарските публикации, включително в „Москов таймс“.

Анотацията обаче е издателски текст. За да се използва като доказателство за възгледите на автора, трябва да се установи как тя съответства на конкретните му думи в книгата.

Вторият източник е самото издание. Според анализа на историка Иля Венявкин, публикуван в „Медуза“ през август, книгата не е последователно написан авторски трактат. Тя е съставена от откъси от проповеди, доклади и изказвания през различни години. Една глава може да включва пет фрагмента от периода 2022–2024 г., а материалите са подготвени от отделен съставител.

Думите принадлежат на патриарх Кирил, но подборът, подредбата и съседството на отделните пасажи са редакторски решения. При подобно съставяне първоначалният контекст може да се изгуби. Затова извеждането на цялостно учение изисква да бъдат разгледани и пълните проповеди — с датите, поводите и обстоятелствата на произнасянето им. В заявлението на ПЦУ такъв разбор не е представен.

Авторът забелязва и близост между аргументите на Синода и журналистическия преразказ на книгата: заличаването на границата между мъченик и войник, употребата на думата „съразпятие“ и обясняването на липсата на победа с недостатъчна мобилизация. Тези теми присъстват в августовската рецензия. Сходството поражда предположение, че съставителите на заявлението са използвали публикации за книгата, но само по себе си не доказва, че не са чели изданието.

Третата група включва отделни текстове, които трябва да се разглеждат самостоятелно. Сред тях е проповедта на патриарх Кирил от 25 септември 2022 г., в която за смъртта при изпълнение на воинския дълг се казва, че такава жертва „измива всички грехове“.

Другият документ е Наказът на Всемирния руски народен събор, одобрен на 27 март 2024 г. В него т.нар. „военна операция“ срещу Украйна е определена като „свещена война“.

Тези текстове дават основание за съдържателно обсъждане. Необходимо е обаче да се отчете техният статут: Наказът е приет от обществена организация, а не от Архиерейския събор или Синода на РПЦ. Следователно той не бива автоматично да се представя като вероучителен документ на Руската църква.

Защо са изброени предстоятели на Константинопол

В заявлението патриарх Кирил е поставен редом с Несторий, монотелитите Сергий, Пир, Павел и Петър, както и с иконоборците Анастасий, Константин и Никита.

Всички осем изброени лица са заемали Константинополската катедра.

Несторий е бил архиепископ на Константинопол и е осъден от Третия вселенски събор в Ефес през 431 г.

Сергий, Пир, Павел и Петър са константинополски патриарси от VII век. Шестият вселенски събор ги анатемосва като монотелити. Сред осъдените са също папа Хонорий и Антиохийският патриарх Макарий.

Анастасий, Константин и Никита последователно заемат Константинополския престол през иконоборческия период на VIII век и са осъдени от Седмия вселенски събор. Историята на тези събори е разгледана подробно и в труда на А. П. Лебедев, към който авторът препраща.

Ако използваното в заявлението понятие за наследяване се разбира като приемство по катедра, изброените лица са предшественици на патриарх Вартоломей, а не на патриарх Кирил. Московската катедра няма пряка историческа или географска връзка с тях.

Възможно е съставителите да имат предвид сходство във възгледите. Тогава обаче трябва да покажат в какво се състои то. Несторий е осъден във връзка с учението за разделянето на Христос на две лица, монотелитите учат за една воля в Христос, а иконоборците отхвърлят почитането на светите изображения.

Заявлението не приписва на патриарх Кирил нито едно от тези конкретни учения и не обяснява връзката между христологичните спорове от V–VIII век и неговите проповеди за войната.

Според автора имената са използвани предимно като средство за заклеймяване. Историческият списък същевременно напомня, че Константинополският престол е бил заеман и от предстоятели, впоследствие осъдени от събори. Първенството по чест не означава непогрешимост.

Спорно изказване и обвинение в ерес

Най-същественият богословски въпрос е свързан с доближаването на смъртта на войника до мъченичеството и с твърдението, че гибелта на война е жертва, която измива греховете.

Този въпрос не може да бъде отхвърлен без обсъждане. Тринадесетото правило на свети Василий Велики не приравнява убийството по време на война с обикновеното убийство, но съветва участвалите в него воини да се въздържат от причастие три години.

В тълкуванието си към правилото византийският канонист Йоан Зонара разказва, че император Никифор Фока настоявал загиналите във война да бъдат причислявани към мъчениците. Тогавашните архиереи отказали, като се позовали именно на свети Василий Велики.

Следователно думите от проповедта през 2022 г. подлежат на богословска критика. Такава критика е публикувана и от автори на СПЖ. Съществува и противоположна позиция — че патриархът не е казал нещо ново за църковната традиция.

Разграничението между спорно или погрешно съждение и канонично установена ерес обаче остава необходимо. В аргументацията на автора ереста предполага съзнателно и упорито отхвърляне на догмат, а осъждането на конкретно лице изисква надлежно съборно разглеждане.

Неточна или погрешна формулировка в проповед е повод за богословски разбор, но не представлява сама по себе си съдебна присъда. Примерът с Никифор Фока показва именно разграничението: архиереите отхвърлят искането му, без да го обявяват за еретик.

Авторът оспорва и обвинението в манихейство. То се основава на дуалистична представа за две противопоставени начала — светло и тъмно. В анотацията на книгата обаче се казва, че изходът от войната се определя от Бога. Според анализа тази формулировка не подкрепя обвинението в дуализъм.

Подкрепата на църковен предстоятел за война, водена от собствената му държава, също трябва да бъде разграничавана от конкретно догматическо учение.

През януари 2018 г. патриарх Вартоломей изпраща писмо до президента на Турция във връзка с операция „Маслинова клонка“ в сирийския Африн. В него съобщава за молитвата на Патриаршията за успех на операцията. Турски медии цитират думите му: „Желаем успех лично на Вас и на турската армия“.

През 1821 г. Константинополският патриарх Григорий V под натиска на Високата порта осъжда гръцките въстаници срещу Османската империя. Нито тази негова постъпка, нито писмото на патриарх Вартоломей водят до обявяването им за еретици. Григорий V е почитан като свещеномъченик.

Тези примери не отменят необходимостта от нравствена оценка. Те показват защо според автора една политическа позиция, дори да бъде определена като погрешна или греховна, не става автоматично догматическо престъпление. При еднакъв критерий същият въпрос би трябвало да бъде поставен и за много други случаи от църковната история.

Кой може да съди патриарх

Каноните описват съда над епископ като процедура, а не като публично заявление.

Седемдесет и четвъртото апостолско правило предвижда обвиненият епископ да бъде призован на съд от други епископи. Ако не се яви, той трябва да бъде поканен втори и трети път чрез двама епископи, изпратени при него. Едва след това съборът пристъпва към решение.

Дванадесетото правило на Картагенския събор предвижда съд над епископ с участието на дванадесет епископи и при описаните в него извънредни обстоятелства.

Основният принцип е обвиняемият да бъде призован и да получи възможност да бъде изслушан от компетентен църковен орган. Според изложеното в анализа предстоятелят на поместна църква подлежи на съд от събора на собствената си църква, а при изключителни обстоятелства — от по-широк събор с участие на други предстоятели.

Като исторически пример е посочен процесът срещу патриарх Никон на Големия московски събор през 1666–1667 г. В него участват Александрийският и Антиохийският патриарх заедно с руски архиереи. Въпросът за трикратното призоваване на Никон е разглеждан отделно.

Макар историците да отправят различни възражения срещу този процес, той има разпознаваема съдебна форма: събор, призоваване на обвиняемия, формулирани обвинения и присъда.

Синодът на ПЦУ не е съборът на РПЦ, нито събор на предстоятелите на поместните църкви. Той принадлежи на друга църковна структура, която според анализа не е призната от мнозинството поместни църкви.

Оттук авторът извежда разграничението: Синодът може да изрази позиция за чужди възгледи, но това не означава, че разполага с юрисдикция да лишава предстоятеля на друга църква от неговия сан или достойнство.

Заключителният възглас „Анаксиос“ създава впечатление за подобна претенция. В анализа той е свързан с обявяване на недостойнство при низвержение след съд. Произнесен в заявление, без съдебна процедура и установена компетентност, възгласът не може да замени присъдата.

Има и вътрешно напрежение в текста: съставителите признават, че мнозина продължават да смятат Кирил за патриарх, но сами не употребяват титлата му и го наричат само глава на Московската патриаршия. Отказът да се използва една титла обаче не е равнозначен на канонично решение за нейното отнемане.

Защо заявлението се появява точно сега

Най-очевидният повод е 80-годишнината на патриарх Кирил. Заявлението е публикувано ден преди тържествата и така попада в периода на поздравленията за юбилея.

Другото обстоятелство е срещата, за която патриарх Вартоломей е поканил Александрийския, Антиохийския и Йерусалимския патриарх във Фенер на 30 ноември — празника на свети апостол Андрей.

Официално целта е формулирана широко: съвместно разглеждане на големите предизвикателства пред Църквата в духа на древната пентархия.

Авторът допуска, че заявлението на ПЦУ може да е замислено като напомняне за обръщението от 2022 г., така че въпросът за патриарх Кирил да бъде поставен пред четиримата патриарси. Допуска се и възможността срещата да бъде използвана за обсъждане на евентуален съд.

Като косвени основания са посочени близостта на датите и гръцкият възглас в края на заявлението. Те обаче не доказват нито такава цел на срещата, нито предварително съгласуване.

Предположението, че документът може да е изготвен след препоръка от Фенер, също не е подкрепено с представени доказателства. То трябва да остане ясно разграничено от установените събития.

Според автора дори да е имало подобен замисъл, полемичният стил, неточната дата и липсата на последователна богословска аргументация биха отслабили, а не укрепили позицията на неговите инициатори. Оттук той заключава, че текстът трудно би послужил като сериозна основа за разглеждане от предстоятелите.

Какво означават обвиненията за църковното общение

Анализът поставя и въпроса какви последици би имало заявлението, ако бъде приемано като действителна църковна присъда.

Десетото апостолско правило предвижда отлъчване за онзи, който се моли с отлъчен, дори в частен дом. Четиридесет и петото апостолско правило предвижда санкция за епископ, презвитер или дякон, който се моли с еретици, и низвержение, ако им позволи да действат като църковни служители.

Второто правило на Антиохийския събор засяга общението с отлъчени, а тридесет и третото правило на Лаодикийския събор забранява молитвата с еретици или разколници.

Авторът се позовава на тези правила, за да покаже, че каноничното осъждане не може да бъде отделено от въпроса за общението с осъдения. Това обаче не означава, че всяко публично обвинение автоматично задейства посочените последици.

Според анализа Константинополската патриаршия продължава да поменава Московския патриарх по реда на диптиха. Така възниква противоречие между оценката на ПЦУ за Кирил и църковната практика на патриарх Вартоломей.

Още по-пряк е примерът с богослужението в Москва на 20 ноември 2026 г. — ден след заявлението. Патриарх Кирил оглави литургията в храма „Христос Спасител“, в която участваха Йерусалимският патриарх Теофил, Антиохийският патриарх Йоан, Сръбският патриарх Порфирий и митрополитът на Чешките земи и Словакия Ростислав.

Тук става дума не само за поменаване, а за съслужение пред един престол и причастяване от една чаша. Ако заявлението на ПЦУ имаше силата на канонично осъждане, поставеният от автора въпрос за приложението на 45-ото апостолско правило би засегнал и тези предстоятели.

Същата логика, продължава анализът, би създала проблем и за самата ПЦУ. Нейният томос задължава предстоятеля ѝ да поменава Вселенския патриарх и предстоятелите на поместните църкви по реда на диптиха.

ПЦУ изключи името на патриарх Кирил от своя диптих през 2022 г. Епифаний Думенко обаче продължава да поменава патриарсите Вартоломей, Йоан, Порфирий и Теофил, както и митрополит Ростислав. Авторът използва това обстоятелство като аргумент за вътрешната непоследователност на заявлението: ПЦУ запазва общение с предстоятели, които общуват с човека, когото тя нарича еретик.

Този извод е част от полемичната аргументация, а не установена присъда срещу изброените лица. Решаващ остава въпросът дали изобщо има надлежно църковно осъждане.

Самата ПЦУ е използвала подобно разграничение. През януари 2019 г., обяснявайки защо Епифаний е поменал патриарх Кирил на литургия, неин говорител посочва, че поменаването е необходимо, докато предстоятелят не бъде канонично осъден.

Именно тук е основният аргумент на анализа: публичното назоваване на някого като еретик не е равнозначно на канонично установена ерес и съдебно решение срещу него. Ако съд не е имало, заявлението не може само да произведе последиците на присъда.

По същата причина и срещата на четирима предстоятели не става автоматично църковен съд. За такова разглеждане са необходими установена компетентност, проверими обвинения, призоваване на обвиняемия и съответната процедура.

Как тонът влияе върху аргументите

За читателите, които не познават каноничното право, първото впечатление идва от езика на документа.

В заявлението патриарх Кирил е сравняван с първосвещениците Анна и Каиафа и с раково образувание. Отправено е и обвинение в сътрудничество със специалните служби, без в самия текст да са представени доказателства. Към него се обръщат на „ти“ и с личното му име.

Според автора този подход напомня известното писмо на запорожките казаци до турския султан: послание, чийто ефект се търси преди всичко чрез оскърбяването на адресата.

Изследователи разглеждат това писмо не като автентичен дипломатически документ, а като литературен памфлет, създаден от книжовници и станал част от антитурската публицистика. Сравнението в анализа е жанрово: подобен текст е насочен главно към хора, които вече споделят позицията му, а не към онези, които трябва да бъдат убедени с аргументи.

Това е и основната критика на автора към заявлението на ПЦУ. В православния свят има хора, които се отнасят критично към военната реторика на патриарх Кирил и биха изслушали задълбочен богословски разбор на неговите проповеди. Оскърбленията не могат да заменят такъв разбор.

В заключителната си полемична оценка авторът сравнява стила на документа с „Квартал 95“ в расо и смята, че той създава впечатление по-скоро за политическо, отколкото за съборно църковно изказване.

Същинският въпрос обаче остава отвъд тези сравнения: обвинението в ерес изисква точно посочено учение, доказателства и надлежно църковно разглеждане. Острият тон сам по себе си не придава на едно заявление канонична сила.

Ако забележите грешка, изберете необходимия текст и натиснете Ctrl+Enter или Изпратете грешка, за да я докладвате на редакторите.
Ако откриете грешка в текста, маркирайте я с мишката и натиснете Ctrl+Enter или този бутон Ако намерите грешка в текста, маркирайте я с мишката и щракнете върху този бутон Избраният текст е твърде дълъг!
Прочетете също