Църквата почита свети Григорий Неокесарийски Чудотворец

Днес 12:02
0
Свети Григорий Неокесарийски, Чудотворец Свети Григорий Неокесарийски, Чудотворец

Светителят живял през III век и посветил живота си на проповедта, грижата за вярващите и служението на Бога

На 17 ноември Църквата празнува паметта на свети Григорий Неокесарийски Чудотворец. Той живял през III век и преди кръщението си носел името Теодор.

От изучаването на право към християнската вяра

Бъдещият светител се родил в езическо семейство. Като юноша тръгнал заедно с брат си Атинодор към град Берит, където имало прочута школа по право. Двамата искали да се подготвят за светска служба.

По пътя посетили Кесария Кападокийска. По това време учителят от Александрийската школа Ориген преподавал философия. Кесарийският епископ Фирмилиан запознал двамата братя с него и тази среща определила посоката на целия им живот.

След като чули Ориген, Теодор и Атинодор решили да останат и да станат негови ученици. Под негово ръководство те стигнали до убеждението, че истинската мъдрост и истината са в Христовото учение. Приели свето Кръщение, при което Теодор получил името Григорий.

Григорий се привързал дълбоко към учителя, който му открил пътя към вярата. В продължение на няколко години го слушал в Кесария и Александрия, а след това се завърнал като ревностен християнин в родната Неокесария.

Оттогава всичките му усилия били насочени към това да живее за Бога, да Му служи и да изпълнява Неговите заповеди. Отказал се от стремежа към богатство и почести и временно се оттеглил в пустинята, за да укрепне духовно чрез молитва и усамотение.

Призоваването към епископско служение

В пустинята Григорий научил, че християните в Неокесария искат той да стане техен епископ. Вестта го смутила. От дълбоко смирение не се смятал за достоен да ръководи Божията църква и се отдалечил още повече в пустинята, за да избегне избора.

Неокесарийските християни обаче настоявали. Те се посъветвали с амасийския епископ Федим, който познавал качествата на Григорий. Федим усърдно се молел Господ да го склони да приеме епископското служение.

Според житието, воден от ревност за общото благо, Федим накрая решил да ръкоположи Григорий в негово отсъствие. Той се обърнал към Бога с молитвата: „Ти, всеведущи и всеблаги Господи, милостиво погледни сега на мене и на Григорий и направи действено посвещението чрез Твоята благодат!“. След това извършил задочното ръкоположение.

Когато научил за случилото се, Григорий приел общото желание като проява на Божията воля и не се противопоставил. Пристигнал в Неокесария и поел епископското служение с намерението да посвети всичките си сили и средства на Бога и на ближните.

Градът бил пълен с езичници, а християните наброявали не повече от 17 души. Пред новия епископ стояла трудна задача. Той се уповавал на помощта на Господа, Който го призовал към това служение, и непрестанно се молел да остане в истината и правилно да наставлява поверените му вярващи.

Символът на вярата и дарът на чудотворството

Житието разказва, че една нощ на свети Григорий се явила Пресвета Богородица заедно със свети апостол Йоан Богослов. Апостолът изложил накратко учението за Светата и неразделна Троица, а епископът записал думите му.

Неокесарийската църква дълго пазела с благоговение това изложение на вярата, известно като Символ на свети Григорий Чудотворец.

Според житието Господ дарил Своя служител с чудотворна сила. По молитвите на Григорий болни получавали изцеление, нечисти духове се покорявали на словото му, а скрити помисли и бъдещи събития му били откривани. Чудесата били толкова многобройни, че в цялата страна го наричали „втори Мойсей“.

Впечатлени от тези прояви на Божията сила, много езичници приемали християнството. Хората идвали при епископа на големи групи, за да търсят съвет и помощ.

Грижа за вярващите по време на гоненията

При император Деций (249–251 г.) започнало жестоко гонение срещу християните. Григорий учел, че човек трябва да пази живота си, докато това е възможно, без да нарушава християнския си дълг. За него животът бил скъпоценен Божи дар, който трябва да се използва за Божия слава.

Затова епископът убедил новопокръстените да се укрият от преследвачите и с отеческа любов се грижел за безопасността им. Самият той също напуснал града, за да им даде пример. В убежището си непрестанно се молел Бог да укрепи вярващите.

Житието описва как веднъж войниците, изпратени да го заловят и предадат на съд, стигнали до мястото, където се криел. По Божия воля обаче той останал невидим за тях.

Гонението било жестоко, но кратко. След края му Григорий се върнал в Неокесария и продължил служението си. Участвал активно в църковния живот, поучавал устно и писмено и присъствал на събори срещу лъжеученията.

Когато наближил краят на живота му, светителят имал утехата да знае, че в Неокесария останали само 17 езичници — толкова, колкото били християните при началото на неговото служение.

Свети Григорий починал мирно през 265 г., като славел Бога и Му благодарял за получените милости. Православната църква го почита като велик свети отец и чудотворец и с думите на свети Василий Велики го нарича „втори Мойсей“.

Източник: „Жития на светиите“, Синодално издателство, София, 1991 г., под редакцията на Партений, епископ Левкийски, и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Ако забележите грешка, изберете необходимия текст и натиснете Ctrl+Enter или Изпратете грешка, за да я докладвате на редакторите.
Ако откриете грешка в текста, маркирайте я с мишката и натиснете Ctrl+Enter или този бутон Ако намерите грешка в текста, маркирайте я с мишката и щракнете върху този бутон Избраният текст е твърде дълъг!
Прочетете също