Митрополит Натанаил: Всеки е призван да бъде опора за другия

Вчера 23:52
136
© Ексклузивна акварелна илюстрация, създадена с изкуствен интелект за „Православна вяра“ © Ексклузивна акварелна илюстрация, създадена с изкуствен интелект за „Православна вяра“

В свое слово Неврокопският митрополит говори за личната отговорност пред злото и за истинската любов, която не търси изгода

„Всеки е призван да бъде опора за другия, всеки е призван да проявява любовта, но любовта, която е истинска, не угодничеството.“ Това посочва Неврокопският митрополит Натанаил (1952–2013) в слово, включено в книгата „Свещеници, бийте камбаните! Неврокопски митрополит Натанаил – живот и слово“.

Митрополитът призовава, когато се питаме защо в света има зло, да се замислим и за собствената си отговорност: с какво сме допринесли то да се разпространява и какво сме направили, за да го ограничим. По думите му, ако не сме направили нищо срещу злото, когато сами пострадаме, трябва да осъзнаем, че сме получили заслуженото.

Той подчертава, че изпитанието може да бъде полезно, ако разпознаем в него Божие посещение и стигнем до вътрешно осъзнаване. В предоставения откъс определението „божествено“ е пояснение на редакцията. Без такова осъзнаване, казва митрополитът, оставаме „живи мъртъвци“. А духовно мъртвият не може да дава живот на хората около себе си — независимо дали е духовник или мирянин.

Според владиката истинската любов не бива да се смесва с угодничеството или с личната изгода. Да наричаме любов онова, което просто ни е изгодно, той определя като „престъпление за Църквата“. В тази връзка припомня думите на свети апостол Павел: „Никому нищо не дължете, освен по взаимна любов“.

Митрополит Натанаил посочва като образец Божията любов: Господ обиква света толкова, че отдава Своя Единороден Син на кръстна смърт за неговото спасение. Светът обаче не отвръща със същата любов. В словото си владиката припомня отправените към разпнатия Христос думи: „Ако Си Син Божи, слез от кръста“, и ги нарича „изпитание върху изпитанието“. По думите му хората осъзнават, че Христос е дошъл за тях, но не Го признават.

Когато не признаваме Христос, продължава митрополитът, губим разбирането за това какво действително търсим. Тогава свеждаме любовта до плътското и материалното, а стремежите си — до земните блага. Но ако човекът бъде сведен единствено до материята, той отново остава „жив мъртвец“, от когото не може да се очаква духовен живот.

По откъс от книгата „Свещеници, бийте камбаните! Неврокопски митрополит Натанаил – живот и слово“, издание на Неврокопската света митрополия.

Ако забележите грешка, изберете необходимия текст и натиснете Ctrl+Enter или Изпратете грешка, за да я докладвате на редакторите.
Ако откриете грешка в текста, маркирайте я с мишката и натиснете Ctrl+Enter или този бутон Ако намерите грешка в текста, маркирайте я с мишката и щракнете върху този бутон Избраният текст е твърде дълъг!
Прочетете също