Св. Йоан Максимович: Иконата изобразява не само външния образ, но и светостта
Духовният живот на иконописеца и верността към православната традиция са в основата на църковния образ
Иконата е символ на невидимото. Когато изобразява Христос или Неговите светии, тя трябва да показва не само външния им облик, но и тяхното вътрешно състояние — светостта им, казва в своя проповед забележителният съвременен светител, чудотворец и изповедник свети Йоан Максимович, Шанхайски, Парижки и Санфранциски чудотворец.
Дори светските изображения въплъщават определена идея. Например в паметника на Петър Велики в Петроград владетелят е представен върху кон, изправен на задните си крака. Издигнатата фигура на ездача изразява приноса му за издигането на Русия в различни области. Много други паметници също предават определена идея. Ако това е присъщо на светското изкуство, още повече се отнася за религиозното, призвано да отразява възвишеното, небесното и духовното.
Иконата не е портрет. Портретът предава земния образ на човека, докато иконата разкрива и неговото вътрешно състояние. Дори външният облик на един и същ човек може да се променя в различни моменти.
Преблаженият митрополит Анастасий разказвал как като студент в Богословската академия посетил Кронщат със свои другари, за да присъстват на богослуженията на праведния отец Йоан. Към края на Литургията отец Йоан изведнъж се преобразил: станал светъл и сияещ, подобно на Мойсей, когато слизал от Синайската планина. Малко по-късно, когато ги приел в килията си, той отново изглеждал като обикновен човек.
Сам Господ Иисус Христос явил Своята Божествена слава на планината Тавор. През останалото време външният Му облик бил като на всеки друг човек, затова хората се удивлявали откъде идват Неговата сила и чудеса.
Иконата трябва да предава както външния образ, така и вътрешния живот — светостта и близостта до Небесата. Това се постига най-вече чрез лицето, неговото изражение и посоката на погледа. Всички останали елементи на изображението трябва да бъдат в съзвучие с него.
Именно върху разкриването на вътрешното състояние на душата, скрито под плътта, съсредоточават вниманието си православните иконописци. Колкото по-пълно успяват да го предадат, толкова по-добра е иконата. Понякога в изобразяването на отделни части на тялото има недостатъци. Те невинаги са съзнателно търсени, а могат да бъдат следствие от това, че основната цел на иконописеца е оставила на заден план второстепенните страни на работата му.
Иконата не може да се ограничава само до външния облик. Тя трябва да отразява невидимата духовна борба и да излъчва небесна слава. В пълнота това може да постигне онзи, който сам води духовен живот, разбира и цени житията на светците. Затова в древността иконописците били хора с такъв живот и се подготвяли за работата си с пост и молитва. На много от създадените по този начин икони Господ дава сила да вършат чудеса.
Всяка благословена икона трябва да бъде почитана. Не бива да се отнасяме към нея небрежно или неуважително. Затова, вместо да осъждаме иконите в храма, трябва да се стремим към най-доброто, като обръщаме внимание преди всичко на духовното им съдържание, а не само на външната красота.
Изображения, които очевидно не отговарят на изискванията на православната иконопис, не бива да се поставят в църквите, а понякога — и в домовете. Не всеки, който владее изобразителното изкуство, може да изписва икони. Нагласата на иконописеца и желанието му да служи на Бога често имат по-голямо значение от самото техническо изпълнение.
Наред с многото полезни придобивки, дошли от Запада по времето на Петър Велики, в Русия проникват и влияния, чужди на духа на Православието. Голяма част от руската интелигенция попада под тяхното въздействие. Това води до нездрави нововъведения, които намират отражение в творбите ѝ.
Тези промени засягат до известна степен и иконописта. Вместо да продължава традицията на древните руски иконописци, тя все повече се насочва към подражание на западни творци, чужди на Православието. Така в Русия постепенно се установява дух, чужд на православната вяра, който разтърсва страната.
Към това се отнасят и думите на пророка: „Не давай другиму твоята слава и теб полезното — на чужд народ“. И в живота, и в църковната практика е необходимо завръщане към твърдите и чисти основи, върху които Русия е изградена и които са я крепили. Иконите в храмовете не бива да носят дух, чужд на Православието.
Погрешно е обаче да се смята, че православните икони задължително трябва да бъдат изписвани в мрачни тонове или че положението на тялото трябва да бъде неестествено. В древността иконописците използвали светли цветове. Иконите потъмнели с времето и с натрупването на прах през вековете.
Същевременно трябва да се помни, че много светци прекарали живота си в горещи пустини и имали тъмна кожа. Телата на мнозина били изтощени от дългогодишната духовна борба. Те се прославили не със земната, а с небесната си красота.
Нека по техните молитви бъдем укрепени, храмовете ни да станат отражение на небесната слава, а паството ни да бъде единно в търсенето на Царството Божие. Нека и в църквите, и в живота си изповядваме истинското Православие.
Източник: OrthoChristian, predanie.bg/