Преп. Клеопа Илие разяснява смисъла на поста
В „Разговори за православната вяра“ духовникът посочва библейските основания на поста и обяснява защо телесното въздържание трябва да бъде съпроводено с покаяние, молитва и добри дела
Постът не се изчерпва с въздържание от определени храни. Той включва и отказ от лоши помисли, желания и постъпки. В „Разговори за православната вяра“ преп. Клеопа Илие обяснява неговия смисъл чрез свидетелства от Свещеното Писание, учението на светите отци и отговори на възражения срещу църковната практика.
Постът като заповед, покаяние и почит към Бога
Според св. Василий Велики постът е най-древната заповед, дадена на човека от Бога. Големият църковен отец и писател казва: „Уважи древността на поста. Постът е връстник на човечеството. Той е установен в рая, когато Бог казал на Адам: „А от дървото за познаване на добро и зло да не ядеш от него“ (Бит. 2:17)“.
Под „пост“ се разбира въздържание от храни — а при болест само от някои от тях — от питиета, човешки удоволствия, лоши помисли и желания. Целта е вярващият да се моли по-леко, да се помири с Бога, да обуздае плътските си желания, да укрепи волята си и да получи Божията благодат [1].
Постът е добродетелен акт, чрез който човек се бори с плътските си желания и укрепва волята си. В този смисъл той е форма на покаяние и средство за спасение.
Същевременно постът е израз на поклонение и почит към Бога. Той представлява доброволна жертва — отказ от нещо позволено заради любовта и почитта към Него.
Постът е и средство за духовно усъвършенстване, видим знак на ревността и усърдието в стремежа да се уподобим на Бога и ангелите, които нямат нужда от храна. Както казва св. Симеон Солунски: „Постът е дело Божие, защото Бог не се нуждае от храна“ [2].
Свидетелства от Свещеното Писание
Преп. Клеопа свързва смисъла на поста с ползата за тялото и душата: той укрепва тялото, пречиства душата и ѝ дава крила. Затова старозаветният закон многократно го препоръчва и предписва (Изх. 34:28; Втор. 9:18; Иуд. 20:26; 1 Царств. 7:6; Ис. 58; Йоил 2:15).
Иисус, син Сирахов, предупреждава срещу невъздържанието: „Не се пресищай с всякаква сладост и не се нахвърляй на всякакви ястия, защото от много ядене иде болест, и пресищане докарва холера; от пресищане мнозина са умрели, а въздържаният ще си продължи живота“ (Сир. 37:32–34).
Преди да започне да благовести, Спасителят пости четиридесет дни и четиридесет нощи в пустинята (Мат. 4:2; Лук. 4:2). Той учи и как трябва да постим (Мат. 6:16–18), а също посочва поста и молитвата като средство за прогонване на дявола (Мат. 17:21; Марк. 9:29).
Постят и светите апостоли, и техните ученици (Деян. 13:2–3; 2 Кор. 6:5). На тях се приписва и установяването на християнския пост [3].
Старият Завет също дава редица примери. Мойсей пости четиридесет дни и четиридесет нощи (Изх. 34:28; Втор. 9:9–18), св. пророк Илия — четиридесет дни (3 Царств. 19:8), а пророк Даниил също прибягва до пост (Дан. 9:3; 10:3).
Свещеното Писание показва какъв трябва да бъде постът, за да е приет от Бога (Ис. 58:6–8; Мат. 6:16–18). То свидетелства и за неговото значение:
- в подготовката за деня Господен (Йоил 1:14; 2:11–12; Йона 3:4–7);
- при нещастия и опасности (2 Царств. 1:12; Естир 4:3);
- при търсене на избавление от бъдещи опасности (1 Ездра 8:21–23; Естир 4:3–16; Йоил 2:12; Йона 3:4–5);
- в дни на изпитания и страдания за Църквата (Мат. 9:15; Лук. 5:33–35);
- при страдания, причинени от други хора (Пс. 34:12–13);
- при ръкоположение (Деян. 13:3; 14:23).
Постът трябва да бъде придружен от молитва (2 Царств. 12:16; 1 Ездра 8:23; Неем. 1:4; Йоил 2:15–17; Дан. 9:3; Лук. 2:37; 1 Кор. 7:5), изповядване на греховете (1 Царств. 7:6; Неем. 9:1–2; Дан. 9:3–6) и смирение (Втор. 9:18).
Той съпътства завръщането към Бога (2 Парал. 20:3; Ис. 58:6; Йоил 2:12), както и времето на скръб (Иуд. 20:26; 2 Царств. 1:12; Пс. 34:12–13; 68:12; Дан. 10:2–3).
Светите отци също хвалят и препоръчват поста. Св. Йоан Златоуст казва: „Постът смирява тялото, обуздава безпорядъчните желания, просветлява и окрилява душата…“ [4].
Осквернява ли храната човека?
В следващия полемичен разговор преп. Клеопа разглежда възражения срещу поста. Събеседникът, който ги излага, е обозначен в оригинала като „сектантът“.
Събеседникът: Човек може да яде всякакви храни, защото храната не го прави нечист. Затова не бива да разделяме храните на постни и непостни, сякаш едните ни спасяват, а другите ни оскверняват и погубват. Спасителят казва:
„…не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека… А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча. Иисус им рече: и вие ли още не разбирате? Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека…“ (Мат. 15:11, 15–18).
Свещеникът: Вярно е, че храната сама по себе си не осквернява човека. От това обаче не следва, че постът трябва да бъде отменен. Неговата цел не е просто да разграничава храните, а да дисциплинира тялото и душата и да подпомага очистването от греховете.
Постът е най-старата заповед, дадена на човека от Бога. За него и за неговата полза свидетелстват вече посочените библейски текстове. Ако пророците, апостолите и Божиите служители смятаха поста за ненужен, нямаше сами да постят и да ни оставят учение за него.
Цитираният откъс не отменя поста. Той се отнася до обичая на книжниците и фарисеите да не се хранят с неизмити ръце. Спасителят обяснява на учениците Си, че храненето с неизмити ръце — конкретният повод за разговора — не прави човека духовно нечист. Осквернението идва не отвън, а отвътре, от сърцето.
Именно от сърцата на книжниците и фарисеите излизали думи, изпълнени със злоба и завист към Спасителя. Заради тази духовна нечистота Христос ги изобличавал като „слепи“, „варосани гробници“ и „лицемери“.
Те имали нужда да очистят сърцата си от омразата, завистта и лицемерието. Вместо това показвали външна ревност към измиването на ръцете преди хранене, сякаш то е най-важното пред Бога.
Такъв е смисълът на посочения текст. Преп. Клеопа предупреждава, че неговото изопачаване води до собствено осъждане, като се позовава на 2 Петр. 3:16–17.
С тези думи Спасителят не казва на учениците Си да престанат да постят. Самият Той, единствен без грях (Мат. 27:24; Йоан. 8:46; 2 Кор. 5:21; Евр. 4:15), пости четиридесет дни и четиридесет нощи заради нас и нашето спасение (Мат. 4:2; Лук. 4:2).
Какво означава да не осъждаме другия за храната?
Събеседникът: Нито постенето е полезно, нито непостенето е грях. Затова постещите не трябва да осъждат онези, които не постят. Апостолът казва:
„Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. Кой си ти, който съдиш чуждия слуга?… Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога“ (Рим. 14:3–6).
На друго място четем: „И тъй, никой да ви не осъжда за ядене или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота: това е сянка на бъдещето, а тялото е Христос“ (Кол. 2:16–17).
Следователно православните нямат право да обвиняват и осъждат хората, чиято вяра не ги задължава да постят.
Свещеникът: Тези цитати също не отменят поста. Първият разглежда разграничаването на позволени и непозволени, чисти и нечисти храни според старозаветните предписания.
Втория цитат преп. Клеопа свързва с възраженията на юдеохристияните срещу християните с езически произход, които ядели идоложертвено месо. Апостол Павел показва, че храните вече не трябва да бъдат разделяни по този начин, защото това разграничение няма значение за спасението: в Новия Завет няма храна, която сама по себе си да е нечиста.
Следователно въпросът е свързан с уреждането на разногласията между юдеохристияните и християните с езически произход. Спорът засяга храната и по-общо задължителността на старозаветния закон за християните.
Контекстът и паралелните библейски текстове изясняват смисъла на тези думи. Свещеното Писание трябва да се чете внимателно и с духовно старание, а не чрез откъсване на отделни изречения. Преп. Клеопа предупреждава, че подобно откъслечно четене поражда заблуди, които могат да бъдат предадени и на други хора. В полемичния си отговор той определя това като опасност за спасението както на заблуждаващите, така и на онези, които ги следват.
Само пълното въздържание ли е пост?
Събеседникът: Истинският пост е само така нареченият „черен“ пост — пълно въздържание от всякаква храна и питиета за определено време. Той трябва да се спазва доброволно, според обстоятелствата и възможностите на човека, а не в предварително определени дни и периоди от годината, както правят православните.
Свещеникът: Църквата не осъжда „черния“ пост. Напротив, тя го препоръчва, защото той има библейски основания. Този вид пост обаче е тежък и по различни причини не всеки може да го спазва. Затова Църквата е установила като задължителен другия вид пост, който също има основания в Свещеното Писание.
Защо Църквата определя постни дни и периоди?
Събеседникът: Какви са библейските основания за вашия пост? Защо сте установили толкова много пости през годината? Ако спазват всички, християните трябва да постят почти непрекъснато.
Освен това свещениците и архиереите налагат на вярващите тежко бреме, което самите те не спазват. Не постъпват ли така като книжниците и фарисеите, за които се говори в Мат. 23:3?
Свещеникът: Основания за поста има както в Свещеното Предание, така и в Свещеното Писание. Още в Стария Завет съществува определен ред за постене в конкретни дни и периоди.
- Пост два пъти седмично. Постело се в понеделник и четвъртък в памет на изкачването на Мойсей на планината Синай и слизането му със скрижалите на Закона. Фарисеят от притчата на Спасителя също се хвали, че пости два пъти седмично (Лук. 18:12). Така той иска да покаже, че стриктно спазва предписанията и е угоден на Бога. Но постът му остава само телесен и затова е безполезен — сърцето му е изпълнено с гордост.
- Пост в Деня на изкуплението. Той се спазвал на десетия ден от седмия месец — тишри. Господ заповядва: „И това да бъде за вас вечна наредба: в седмия месец, на десетия (ден) от месеца, смирявайте душите си, и никаква работа не вършете, ни вие, туземците, ни пришълецът, поселен между вас, защото в тоя ден ви очистват, за да ви направят чисти от всички ваши грехове, та да станете чисти пред лицето Господне“ (Лев. 16:29–30). Този пост е споменат и в Новия Завет (Деян. 27:9).
- Други установени пости. За тях свидетелства предаденото чрез пророците Божие слово: „…тъй казва Господ Саваот: постът на четвъртия месец, постът на петия, постът на седмия и постът на десетия ще стане за дома Иудин радост и весело тържество; само обичайте истина и мир“ (Зах. 8:19).
- Редът на поста в Църквата. Както в Стария Завет има установени пости, така и новозаветната Църква определя дни и периоди за пост като добро дело, задължително за всички християни. Това съответства на апостолските думи: „Всичко да става с приличие и ред“ (1 Кор. 14:40) и „…защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите“ (1 Кор. 14:33).
Що се отнася до обвинението, че свещениците и архиереите не постят, не е наша работа да ги съдим. Написано е: „Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Мат. 7:1; вж. също Лук. 12:14; 1 Кор. 4:5).
Христос ни е поръчал, ако искаме да се спасим, да следваме наставленията на църковните водачи и учители (Мат. 23:2).
Как се спазва истинският пост?
Вярващият: Как трябва да се спазва истинският пост според учението на Православната църква?
Свещеникът: Истинският пост трябва да бъде не само телесен, но и духовен. Не е достатъчно да ядем постна храна. Необходимо е да се въздържаме и от страсти, грехове и изкушения.
Заедно с отказа от блажна храна трябва да се стремим да очистваме душата си чрез покаяние и молитва. Пълният и истински пост обхваща и тялото, и душата. Въздържанието от храна, съпроводено с добри дела, е истински пост.
Така учи Църквата в песнопенията на Великия пост: „Ние трябва да постим с пост приемлив, благоугоден Богу. Истинският пост е избягване на злото, възпиране на езика, въздържание на гнева, разлъка с похотите, злословието, лъжата, клетвопрестъпването“ [5].
Св. Йоан Златоуст също настоява постът да се проявява в дела: „Постиш? Покажи ми го с дела. Какви дела? Ако видиш беден, дай му милостиня. Ако видиш враг, помири се с него. Ако видиш щастлив приятел — не му завиждай; ако видиш красива жена — обърни главата си на другата страна. Да пости не само устата, но и зрението, слухът, краката и ръцете и всички части на тялото ни. Ръцете да постят, като останат чисти от грабливост и алчност, краката да спрат да бързат за омразни зрелища и по пътя на грешниците; очите да не гледат с желание чуждата красота… Устата трябва да пости, като не изрича клетви и всякакви срамни думи“ [6].
Бележки
- „Свидетелство на православната вяра“, част 3, отговор на въпрос 7.
- Св. Симеон Солунски, „Отговори на някои въпроси, предложени от архиерея“, отговор на въпрос 54.
- „Правила на светите апостоли“, кн. V, гл. XIII.
- Св. Йоан Златоуст, „Омилии върху книга Битие“, из Омилия 10.
- Триод, румънско издание, 1946 г., с. 139–140.
- Св. Йоан Златоуст, „Омилии към антиохийския народ“, Омилия 3, Migne, PG XLIX, col. 53.
Превод: Камелия Константинова
По текст от книгата „Разговори за православната вяра“ на архим. Клеопа (Илие), издателство „Омофор“, 2018 г.
Източник: Православие.бг
