Св. Николай Велимирович разглежда вината и покаянието в писмо до мирянка
В откъс от „Мисионерски писма“ авторът свързва кошмарите на своята адресатка с извършени аборти и я насочва към Църквата
В писмо от книгата „Мисионерски писма“ св. Николай Велимирович отговаря на жена, която от шест месеца е измъчвана от повтарящ се кошмар. Щом заспи, пред нея се появяват три деца, които ѝ се смеят, подиграват ѝ се и я заплашват. Авторът дава духовно тълкуване на преживяването и я насочва към покаяние и помощ от Църквата.
Жената разказва, че е потърсила помощ от учени хора. Те я уверили, че няма нищо сериозно, и определили състоянието ѝ като „обикновена хипохондрия“. Препоръчали ѝ да смени въздуха, да общува с весели компании и да се храни по-пълноценно. Тя обаче възразила: ако проблемът не е сериозен, защо не могат да я избавят от кошмара, който не ѝ дава покой вече половин година?
Св. Николай критикува тези обяснения. Според него понятия като „хипохондрия“, „телепатия“ и „автосугестия“ могат да се използват, за да бъде пренебрегната духовната страна на човешкото страдание. Той противопоставя това разбиране на съветите за въздух, веселие, месо, минерални бани и вино.
В писмото авторът свързва трите деца от съня с признанието на жената, че е прекъснала три свои бременности. Той тълкува кошмарите като отмъщение на неродените ѝ деца и предупреждава за тежестта на отговорността пред отнетия живот. Това е религиозното обяснение, което св. Николай предлага на своята адресатка.
Литературни примери и предания
Тъй като жената се определя като образована, авторът се обръща към примери от книгите. Споменава Макбет и разказ за английски крал, загинал от духа на човек, когото сам бил убил. Припомня и преданието за цар Владислав, убиеца на княз Владимир, според което владетелят загинал след явяването на духа на своята жертва.
Редакционната бележка към откъса уточнява, че става дума за Иван Владислав, последния цар на Първото българско царство. Той убил коварно в Преспа своя зет — сръбския княз Йоан Владимир. Според народното предание Иван Владислав умрял от ужас, след като му се явил духът на убития княз.
По-подробно св. Николай разказва за византийския император Констант и неговия брат Теодосий. В изложената в писмото история императорът се страхувал, че брат му може да го измести от престола. Затова го принудил против волята му да приеме дяконски чин. Страхът обаче не изчезнал и Констант намерил удобен случай да убие Теодосий.
След убийството императорът решил, че окончателно се е освободил от съперника си. Авторът използва този момент, за да изрази убеждението си, че убиецът на невинен човек не побеждава своята жертва, а всъщност се оказва безсилен пред нея.
Според разказа една нощ Теодосий се явил на Констант с чаша димяща кръв и извикал: „Пий, брате!“ Императорът скочил и вдигнал на крак целия двор, но никой не могъл да му обясни случилото се.
На следващата нощ видението се повторило. Този път Констант вдигнал под тревога целия Цариград, но отново срещнал само недоумение. Св. Николай сравнява тази безпомощност с реакцията на хората, които препоръчвали на жената смяна на климата и по-силна храна.
В историята явяванията продължили, докато една сутрин императорът бил намерен мъртъв в леглото си, въпреки че предната вечер изглеждал здрав.
Библейските примери и призивът към покаяние
Св. Николай насочва жената и към Светото писание. Припомня Каин, който след убийството на брат си не намирал покой; разказа за Самуил и Саул, който авторът тълкува като отмъщение на оскърбения пророк; както и дългогодишното страдание на Давид заради убийството на Урия.
В писмото тези библейски разкази, литературни примери и предания са обединени от мисълта, че отнетият живот оставя тежки последици за извършителя. Авторът говори за „хиляди и хиляди“ подобни случаи от Каин до неговата адресатка и я призовава чрез тях да осмисли страданието си.
Заключителният му съвет е тя първо да осъзнае отговорността си, а след това да направи всичко, което може, за своите неродени деца. За конкретните стъпки я насочва към Църквата и свещениците.
Писмото завършва с надежда за прошка: милостивият Бог, „за Когото няма мъртви“, може да ѝ дарува мир. Последните думи на св. Николай са молитвено пожелание: „Бог нека те помилва!“
По откъс от „Мисионерски писма“ на св. Николай Велимирович.
