Свети Паисий Светогорец призовава да се гласува за честни хора
В текст за изборите редакция „Христоносци“ припомня духовни наставления за гражданската отговорност, земната власт и любовта към ближния
Предизборните кампании често изострят политическите страсти и разделенията в обществото. За православния християнин обаче участието в изборите не бива да става причина да загуби вътрешния си мир или да изпитва вражда към ближния. Това е основното послание в текст на редакция „Христоносци“, посветен на отношението към изборите и земната власт.
Авторите напомнят, че земната власт е преходна, а човешката душа е безценна и вечна. Църквата стои над партийните пристрастия: тя не е политически инструмент и не разделя своите чеда според политическите им убеждения. В този смисъл духовните наставления на съвременните светии насочват вниманието не към партийния цвят, а към честността, чистотата на сърцето и стремежа към Бога.
Свети Паисий: Честността е по-важна от политическия етикет
В текста са приведени думи на свети Паисий Светогорец в отговор на въпрос на поклонници за политическите идеологии и разделението на „леви“ и „десни“:
„За мен ръка, която не се прекръства с кръстното знамение, независимо дали е „дясна“ или „лява“, все едно е. Няма никаква разлика. Гледайте да научавате кои са честни хора и за тях гласувайте.“
Авторите разбират това наставление като предупреждение срещу превръщането на политическите идеологии в самоцел. В православната перспектива, която представят, политиката остава духовно безплодна без жива вяра и връзка с Господ Иисус Христос. Решаващи са не етикетите, а делата на човека и присъствието на страх Божий в управлението.
Земната власт и християнският ред
Текстът разглежда съвременността като постхристиянска епоха. Според застъпения в него възглед след революциите в Европа отхвърлянето на християнските монархии и вековния християнски ред измества Бога от центъра на обществения живот и поставя на Негово място земни идеологии и съвременни идоли.
Авторите тълкуват този процес като бунт не само срещу монарсите, възприемани като Божии помазаници, но и срещу самия Христос. Те го свързват с приближаването на възцаряването на антихриста и привеждат думите на свети апостол Павел:
„Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега, – тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби“ (2 Сол. 2:7–8).
Като светоотеческо тълкуване в текста е посочено разбирането, че „оня, който я задържа сега“, е благочестивата и законна православна царска власт.
Политическите различия не отменят братството в Христа
Основният практически извод на авторите е, че православните християни не бива да изпадат в политически фанатизъм. Партиите и правителствата се сменят, но братството в Христа не трябва да зависи от тези промени.
В основата на истинското родолюбие текстът поставя спазването на Божиите заповеди и любовта към Бога и ближния:
„Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22:37–39).
Същото послание за единство е изразено и чрез приведените думи на свети Порфирий Кавсокаливит. Според разказа, когато негови духовни чеда настоявали да им каже коя партия е най-правилна и за кого да гласуват, той отговарял:
„Православната Църква е като квачка. С крилете си тя покрива и белите пилета, и черните, и жълтите – всички пилета от всякакви цветове.“
Гласуване по съвест и с молитва
Участието в изборите е представено като съзнателна гражданска отговорност, която не трябва да поражда вражда, осъждане или омраза. Авторите призовават вярващите да избират управници, които се грижат за народа и почитат традиционните православни ценности.
Християнинът пристъпва към урните по съвест и с молитва Бог да просвети хората, които ще поемат властта, за да вършат добри дела. Същевременно той помни думите на свети апостол Павел: „Тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим“ (Евр. 13:14).
Заключителното послание е, че надеждата на вярващия се основава не на земните водачи, а на Бога, Който владее съдбините на всеки човек и народ. Текстът завършва с думите на псалмопевеца:
„Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение. Излиза духът му, и той се връща в земята си… Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог, Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях…“ (Пс. 145:3–6).
По текст на редакция „Христоносци“.
