Игумен Евтимий Зографски - непознатият съвременен светец
Спомени за живота на бившия зографски игумен — от детството му в Енчевци до кончината му на 21 ноември 1994 г.
Бившият игумен на Зографския манастир Евтимий е запомнен от монаси, поклонници и служители на Света гора със своето смирение, молитвен живот и неуморен труд. Избран за игумен на 3 ноември 1975 г., той съчетава ръководството на обителта с богослужението, административните задължения и всекидневната работа за нуждите на братството. Съвсем наскоро, по време на официалното посещение на патриарх Даниил на Света гора, в дните на 750-ата годишнина от мъченичеството на 26-те зографски преподобномъченици бяха извадени мощите на приснопаметния архимандрит Евтимий. За това събитие стана дума в по-ранен материал на СПЖ България.
В светогорската монашеска традиция съществува духовно тълкуване на състоянието и цвета на костите на починалите монаси. Останките се изваждат от гробовете три или седем години след погребението, според по-често срещаните случаи.
Восъчножълти кости. В преданието този цвят се смята за най-желания знак — свидетелство, че монахът е водил свят живот, починал е в мир с Бога и душата му е приета в Небесното царство. Мощите на почитания още приживе за праведник архимандрит Евтимий имаха восъчен цвят.
Разказът за живота му и свидетелствата на хора, които са го познавали, са събрани в книгата „От аскетическото и исихастко светогорско предание“, издадена през 2011 г. В нея са описани и духовни преживявания, които старецът споделял при определени обстоятелства. Откъси от нея и разкази за подвизите и скромността на архимандрит Евтимий публикува на сайта си варненския храм "Свети цар Борис".
От Енчевци до монашеския живот
Отец Евтимий е роден на 26 октомври 1926 г. в село Енчевци, Великотърновска област. При кръщението получава името Богомил. Още като дете се отличава с интелигентност и скромност и завършва училище с отличие.
Баща му желае той да наследи неговата професия. След военната си служба обаче Богомил съобщава на родителите си, че иска да стане свещеник в родното село. Завършва с отличие Черепишката семинария и се завръща в Енчевци, където го очакват да поеме това служение.
Преди това трябва да намери бъдеща съпруга — презвитера. Тъй като няма опит в подобни отношения, моли познат свещеник да му помогне. Предложената жена обаче се оказва неподходяща. Богомил напуска селото и в продължение на десет години, от 1951 до 1961 г., работи по строежи. През това време запазва благочестието си и остава верен на Църквата.
В началото на 1963 г. се установява в Преображенския манастир. След обичайния изпитателен период приема монашество с името Евтимий, а през същата година е ръкоположен за йеромонах.
Благоговението и смирението му се проявяват и в малките всекидневни постъпки. По време на канона на утренята се прекръства и се покланя на всеки тропар. Когато семинаристи посещават манастира и искат благословението му, той ги благославя, но също целува ръцете им.
През 1964 г. е изпратен за ефимерий — служещ свещеник — в манастира „Св. апостоли Петър и Павел“ над Лясковец. Обителта е пострадала от пожар и отец Евтимий работи за възстановяването ѝ заедно с монахините. Трудът е тежък и ръчен; сами приготвят кирпич от пръст.
Въпреки умората той не ляга в легло, а спи по няколко часа на стол. Според биографичния разказ от продължителното стоене вените на краката му се спукват и той ги превързва с марля. Носи и вериги върху тялото си, които му причиняват рани по гърба.
Пристигане в Зограф и избор за игумен
По онова време в Зографския манастир има малко монаси. Светият синод на Българската православна църква решава да изпрати няколко души в обителта. Когато предлагат на отец Евтимий да замине, той приема с голяма радост и пристига в Зограф на 21 октомври 1969 г.
Тогава игумен е папа Дометий — румънец от ватопедската килия „Св. Ипатий“. Уговорката е той временно да ръководи Зограф, без да напуска своята килия, докато бъде намерен българин, който да поеме игуменството.
Отец Евтимий постепенно спечелва доверието на братството. През 1971 г. става проистамен — член на управлението на манастира. На 3 ноември 1975 г. монасите единодушно го избират за игумен заради добродетелния му живот.
Той обаче не желае да приеме длъжността и твърдо отказва. Отците продължават да настояват. Според разказа в книгата тогава му се явява Света Богородица и му казва: „Трябва да приемеш, няма кой друг“. След това отец Евтимий приема избора.
Като игумен запазва своята простота и смирение. Не се налага над другите, не подчертава положението си и предпочита да остава незабележим. Пръв се включва в манастирските послушания и отдава силите си на обителта.
Игумен, секретар и иконом
Освен игуменските задължения отец Евтимий изпълнява и работата на секретар: чете писмата и отговаря на тях. Още в България е научил малко гръцки, а в Зограф задълбочава знанията си, за да чете и пише на катаревуса — книжовна форма на гръцкия език — и да общува с гръцките посетители и държавните служители.
Поема и задълженията на иконом. Сам пътува до Солун, за да купува необходимото за манастира. Ходи на пазар със стара синя чанта, не използва такси и носи покупките на ръце до манастирския конак в града. След като приключи, се качва на автобуса за Уранополис, а оттам се връща в Зограф с всичко закупено.
И в Солун живее скромно и аскетично. Не пропуска молитвеното си правило и службите. Понеже в конака няма всички необходими богослужебни книги, използва броеница, Псалтир и молитвеник.
Когато настъпи време за молитва, се оттегля в стаята си и прави много поклони. Ако някой почука, не отваря, но не заключва вратата. Ако посетител влезе и го попита нещо, отговаря, а след това продължава молитвата.
Сутрешното му богослужение често продължава дълго. Епитропът, който го придружава, понякога губи търпение и чука на вратата, за да го подкани да приключи по-бързо и да успеят да свършат работата си през деня. Старецът обаче не бърза. Първо изпълнява духовните си задължения и едва тогава двамата излизат, без да закусват.
Вечер се връщат преуморени и приготвят зеленчуково ястие. Докато чакат, епитропът понякога хапва хляб и плод. Отец Евтимий търпеливо довършва готвенето и се храни едва когато седнат на трапезата. Не яде между храненията нито в манастира, нито извън него.
Избягва ресторантите, защото смята, че това не подобава на монаха. Веднъж отстъпва пред настояването на епитропа и двамата отиват в ресторант, но през цялото време личи колко неудобно се чувства. Когато в конака няма храна, счупва няколко ореха и с тях прекарва вечерта.
През 1986 г. изтегля от банка близо един милион драхми за нуждите на манастира — голяма сума за онова време. Според разказа вероятно е бил проследен: веднага след излизането му някой грабва старата чанта с парите и изчезва с мотор. Старецът успява само да извика: „Чакай, защо ги вземаш? Това са манастирски пари!“
Вечерта съобщава на епитропа за кражбата спокойно, без видимо да е разстроен. След това заспива веднага. Авторът на разказа предполага, че се е молил много за крадеца.
Богослужението преди всичко
Докато е в града, отец Евтимий се старае да не се разсейва с онова, което става около него, и да пази вътрешното си внимание. В биографичния разказ това е посочено като причина да запазва духовната си съсредоточеност и извън манастира.
След завръщането си в Зограф веднага поема реда си на ефимерий, защото йеромонасите са малко. Макар да е уморен от пътуването, слага епитрахила и започва вечернята. На следващия ден, когато чете Евангелието на светата Литургия, гласът му понякога се променя от умиление и очите му се изпълват със сълзи.
В текста това е свързано с духовното му трезвение и с обстоятелството, че напуска обителта само по необходимост: „Този, който излиза по причина, не излиза (от манастира)“. Умиление го обзема и когато в неделя вечер служат акатиста към свети Георги.
Монасите в Зограф са дошли от различни обители в България и не спазват строг общежитиен ред. Старецът не се намесва в личния им живот, освен когато изрично го помолят. Отнася се към тях с майчинска любов, но за две неща е непреклонен: не допуска разговори в храма и настоява скараните отци да се помирят преди началото на утренята.
Държи службите да се извършват с ред и благоговение, без съкращения. Веднъж поради грешка на типикаря е пропуснат канон към Света Богородица. След службата игуменът взема със себе си един монах и двамата го прочитат в Богородичния параклис. Макар да му се спи, старецът се бори със съня и довършва канона.
Недоспиването съпътства многобройните му задължения. Случва се да се върне от Солун, да отслужи вечернята и след това до късно през нощта да меси и приготвя просфори. После се подготвя за Литургията и отива направо в храма, без да е лягал.
Веднъж, докато превозва трева с трактор, задрямва на волана и пада с машината в реката. Според биографичния разказ тогава отново му се явява Света Богородица, спасява го невредим и му казва: „Не трябва да стигаш до крайности. Ако не бях дошла, щеше много да пострадаш!“
Друг път след повечерието отива в помещението, където се вари ракия, и остава цяла нощ с работниците. Преди това смирено пита епитропа дали ще дойде и друг монах. Епитропът обаче преценява, че е по-добре игуменът да остане, за да не злоупотребят работниците с ракията.
Около три часа сутринта отец Евтимий донася готовата ракия и я прибира в мазето. После облича расото и отива в църквата. Клисарят го вижда и тръгва да бие клепалото. По време на службата игуменът задрямва и някои от отците го осъждат. Той чува думите им, но не отговаря. Тогава клисарят разказва как е преминала нощта му, удивен от неговото смирение и себеотрицание.
При друг случай старецът цяла нощ търси документи в архива. На следващия ден отива в манастира Симонопетра, за да ги копира. Там му предлагат да служи и той се подготвя, отново без да е спал.
В спомените е описан като свещенослужител, който служи просто, смирено и с дълбоко духовно чувство и знае много молитви наизуст.
Спомените на един полицай
Отец Евтимий проявява любов към хората независимо от тяхната националност и обществено положение. За смирението и добротата му свидетелстват както полицаи от пункта при манастира, така и служители на Върховния съд от Атина.
Кириакос Кескесиадис, работил дълги години като полицай при Зограф, разказва, че старецът никога не отказвал помощ на полицаите и работниците. Двамата поддържали приятелски отношения и той често го посещавал в игуменарницата.
„Когато разговаряхме, често се случваше да задрямва от умора. Той ходеше и вършеше всички работи. Нямаше помощници. Винаги беше усмихнат и никога не се гневеше“, спомня си Кескесиадис.
Той описва и необичайна среща със стареца. Веднъж бил на лов и стоял в храсти край реката. След падането на нощта чул шум от приближаване и чупене на клони. Решил, че не е дива свиня, защото тя би го надушила. Светнал с фенера и извикал, а после чул как някой се качва на пътя.
Помислил, че може да е крадец, и тръгнал след него. Накрая видял отец Евтимий, който се опитвал да влезе в автомобила.
На въпроса защо не е отговорил, старецът обяснил, че се е уплашил, понеже не знаел кой го вика. А край реката търсел билка, която искал да сложи във варелите с вино, защото знаел, че расте там.
Свидетелството на митническия служител
Георгиос Сидиропулос работи на Света гора през 1977 г., а от 1987 до 1992 г. — в Зограф. Преди да се установи там, посещава манастира като поклонник и вижда стареца.
Описва го като истински монах, отдаден на молитвата: игумен по служение, но по външен вид — подвижник и отшелник. По думите му отец Евтимий обичал монасите, поклонниците и работниците и често сам им прислужвал на трапезата и в архондарика, където се приемат гостите.
Макар винаги да изглеждал уморен, никога не отказвал да приеме човек за изповед или разговор. Проявявал търпение и благост и не се оплаквал.
Когато Сидиропулос започнал работа в Зограф, сградата на митническата служба била в лошо състояние. Игуменът го насърчил да прояви търпение и изпратил работници да извършат необходимия ремонт.
Митническият служител го виждал да работи навсякъде — в църквата, архондарика, трапезарията и градината. Когато се налагало, старецът бил и шофьор, за да превозва поклонници и монаси.
Веднъж, преди манастирския празник, двамата обсъждали как да набавят риба. Сидиропулос предложил да излезе извън Света гора и да купи, но отец Евтимий предпочел да хвърлят мрежи в морето. Уловили 80 килограма риба — достатъчно за празника.
Друга зима снегът натрупал повече от метър и поклонниците останали блокирани. Когато започнали да се безпокоят, старецът казал, че ще прокарат пътечка, и тръгнал пръв. Други го последвали и заедно направили проход.
При посещенията си в игуменарницата Сидиропулос забелязвал, че отец Евтимий почива на стол, вместо да легне. Когато го попитал защо, получил отговор:
„Монахът винаги трябва да е готов, да бъде бдителен, защото не знае кога ще го призове Господ, дали тук да му възложи някакво служение, дали да го прибере при Себе Си.“
Старецът предложил и на него да опита да почива на стол. Сидиропулос се стараел да му подражава. Забелязал също, че игуменът се топли малко през зимата. Обяснението му било: „Топлината ни отпуска, но комфортът не подобава на монаха“.
Митническият служител свидетелства, че отец Евтимий му помогнал да разбере смисъла на живота. Съветвал го да обича ближния като себе си. От него се научил да се старае да прави най-доброто за другите и да поставя в основата на живота си любовта към Бога и към човека.
Сидиропулос изпитвал радост в присъствието му и приемал като чест посещенията му в митническия пункт. Поклонниците, които не познавали стареца, го определяли като благочестив и трудолюбив монах. Когато научавали, че е игуменът, се радвали още повече.
Когато митническият служител улавял риба, предлагал и на отец Евтимий. Старецът не искал да вземе нищо, но накрая приемал само половин рибка, за да не го наскърби.
Докато оставал сам в митницата на Арсаната — малкото пристанище на Зограф — Сидиропулос не се страхувал. Казвал си, че свети Георги го пази, а старецът се моли за него. В свидетелството си добавя, че споменът за отец Евтимий продължава да му носи голяма радост.
Смирение пред обидите и грижа за братството
Един светогорски йеродякон пожелал никога да не напуска Света гора и се молел за това на Света Богородица. Когато научил, отец Евтимий казал, че това е първото нещо, за което добрият светогорски монах трябва да я моли. Според наставлението му всяко излизане извън Света гора отнема от наградата на монаха.
В книгата е предаден и разказ, свързан с бащата по плът на отец Марко от манастира Констамониту. Той се намирал на Арсаната, когато мирянин от Халкидики по неясна причина започнал да хули игумена с неприлични думи. Отец Евтимий навел глава и не отговорил.
Според същия разказ на това място имало стар каменен мост. Седмица по-късно мирянинът бил под него, когато мостът внезапно се срутил без видима причина и човекът загинал под камъните.
Друг светогорец описва стареца като скромен и сериозен, но едновременно любезен, радостен и трудолюбив, с голяма любов към богослужението. По думите му той бил воден от страх Божий и от дълбоко съзнание за монашеското си призвание и служението си в обителта.
Дружелюбното му отношение не намалявало уважението, което хората изпитвали към него. Свидетелят виждал в него духовен монах, чиято постоянна грижа е молитвата. Отец Евтимий живеел като обикновен член на братството и не се ползвал от почестите на игуменското звание.
Постоянно се тревожел за Зограф, който страдал от недостиг на монаси и имал сериозни проблеми със сградите. Според свидетелството успял да укрепи обителта благодарение на вярата си в Бога, любовта към свети Георги и грижата както за материалния, така и за духовния ѝ живот.
Един своенравен монах многократно го обиждал с тежки думи, но старецът не отвръщал. По-късно този монах преминал през много изкушения и напуснал обителта. Той бил касиер и при предаването на касата била установена липса на пари. Някои предложили да бъде съден, но игуменът се противопоставил: „Не е правилно, ние сме монаси“.
Молитвата и духовното четене
Отец Евтимий води скрит вътрешен живот, съсредоточен върху молитвата. Постоянно се моли с Иисусовата молитва и чете подвижнически книги, особено творенията на свети Исаак Сириец, както и житието и делата на свети Паисий Величковски.
На един кандидат за монах казва, че книгата е като огледало: чрез нея човек вижда себе си и духовното си състояние.
Въпреки многото задължения не отсъства от службите и намира време за молитвеното си правило. Веднъж е приет в болница, след като пада от дърво. И там се старае да изпълнява духовните си задължения, преди останалите болни в стаята да се събудят.
Според разказа, докато седи в леглото и произнася молитвата малко по-бързо, за трети път му се явява Света Богородица. Той я вижда ясно, но от благоговение и срам не смее отново да повдигне очи. Чува я да му казва да не бърза, когато се моли.
Старецът споделя това преживяване с един йеромонах, представен в източника като впоследствие станал митрополит в България. Поводът е общо богослужение в конака в Солун, по време на което йеромонахът чете бързо, за да остане време за работата през деня.
Отец Евтимий обича всенощните бдения и участва в тях с радост. Макар да няма задълбочени музикални познания, пее сладко и благоговейно. Понякога умилението е толкова силно, че не успява да довърши тропара.
В книгата е описан като исихаст, макар през целия ден да работи неуморно. Един монах му предлага да се оттеглят на Арсаната и да се отдадат на безмълвие. Старецът желае такъв живот, но отказва: „Добро е безмълвието, но не мога да оставя манастира“.
Всекидневният труд за обителта
В биографичния разказ служението на отец Евтимий е свързано с евангелските думи: „И който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб“. Той върши всякаква работа, без да се отличава от останалите работници.
След службата облича старо късо расо и отива да чисти пътя или да поправя водопровода. При една сериозна повреда всички се включват в ремонта, но когато работата се проточва, другите се уморяват и си тръгват.
Накрая остават само игуменът и епитропът. Двамата продължават да копаят, за да открият повредата. Вече е нощ, когато старецът умело свързва тръбите. Прибира се в манастира в един час след полунощ. В свидетелството се отбелязва, че поправеният водопровод продължавал да работи и към времето на разказа.
Отец Евтимий ремонтира покриви, събира орехи и други плодове и продължава да се катери по дърветата до края на живота си. Пече хляб и приготвя просфори. Прави вино и вари ракия през нощта — сам или с помощта на работник. Заедно с готвача носи топла вода, за да не безпокои останалите.
Когато един монах пристига от България с намерение да остане в Зограф, старецът слиза с мулетата до Арсаната, за да го посрещне. Приема го сърдечно, целува ръката му и го прегръща. След това двамата отиват в Карея, за да уредят документите му. В конака игуменът сварява фасул и му поднася трапеза.
Въпреки този труд някои го обвиняват, че не върши достатъчно за манастира. Положението обаче е трудно: средствата не достигат, а монасите са малко. Това ограничава възможностите му да осъществи желаното.
Същевременно не се привързва към материалното. Когато млад монах му предлага планове за възстановяването на обителта, той отговаря, че строежите са добро дело, но не бива да се превръщат в прекомерна привързаност.
Простота, въздържание и нестяжание
Въпреки тежкия труд отец Евтимий се храни оскъдно и предпочита проста храна. Когато епитропът предлага да добавят още нещо към трапезата, старецът казва:
„Не е нужно. Имаме достатъчно неща на трапезата. Ние сме монаси. Трябва да ядем по-прости и по-малко неща.“
Държи обаче винаги да има достатъчно хляб. Ако забравят да му поднесат някое ястие, не прави забележка и не го иска. Храни се само на общата трапеза и отказва дори малко храна след повечерието.
Спомените го представят като великодушен и благороден човек, който не осъжда никого, не изрича зли думи и не говори с презрение за другите.
Всички останали отци от манастира са посещавали Йерусалим поне веднъж, но той никога не отива. През последната година от живота си казва на един човек: „На всяка св. Литургия сякаш отиваш в Йерусалим“.
Българи, гърци, руснаци и други, които го познават, свидетелстват, че обича всички еднакво. Любовта му към родината е силна, но в разказа е определена като духовна, без национализъм.
По време на комунистическия режим в България по своя инициатива издава духовни книги и ги изпраща в страната, за да подкрепя вярващите. Макар приходите на манастира да са ограничени, за тази цел са изразходвани три милиона и половина драхми — посочени в източника като над 20 000 лева.
Самият той живее в пълно нестяжание. За известно време Светият синод на Българската православна църква изпраща парична помощ на всеки монах. Отец Евтимий не използва своята. Оставя парите настрана, а после казва на епитропа да ги вземе и да ги сложи в църквата.
Носи стари дрехи. Веднъж си купува нова зимна дреха, но друг монах го пита защо не е купил и за него. На следващия ден старецът му дава своята и отново облича старата. Пере дрехите си сам, на ръка и със студена вода, дори през зимата.
Благоговение към Света Богородица
Отец Евтимий изпитва особена любов и благоговение към Света Богородица. Често припомня, че на тригодишна възраст тя сама изкачила стъпалата на храма.
Макар да има много способности и знания, не се гордее с тях. Когато върши някаква работа, пита и друг човек как да я направи, за да не следва само собствената си воля.
На манастирския събор изказва мнението си, но не се опитва да го наложи. Според спомените се моли мълчаливо и след обсъжданията братството стига до решението, което той е предложил.
Като част от аскетичния си живот рядко пали печка. Ако късно вечер поиска да се стопли, отива в магерницата и сяда край огъня. Поради постоянното недоспиване често задрямва веднага.
От уважение готвачът остава до него, за да го пази да не падне от стола. Понякога и самият той задрямва прав.
Старецът не ляга да почива, а седи на стол или в кресло. Обяснява това с желанието си винаги да бъде готов, подобно на войник.
Кончината на стареца
Така го намират отците след бдението за Въведение Богородично на 21 ноември 1994 г. — починал, седнал в кресло. Върху леглото му забелязват дебел пласт прах и паяжини.
Разказът за живота му завършва с мисълта, че на земята отец Евтимий не е спял и почивал в легло, а това е изключително труден подвиг. Този, който избира да не спи и да не почива, днес е в селенията на праведниците, където му е приготвено място за почивка!
Хората, които са го познавали, пазят трогателни спомени за него и свидетелстват, че са го възприемали като свят човек. Това потвърди и откриването на неговите свети мощи с участието на българския патриарх Даниил в Света гора преди седмица. Мощите на големия подвижник архимандрит Евтимий.
Неговите молитви да имаме. Амин!
Източник: „Από την Ασκητική και Ησυχαστική Αγιορείτικη Παράδοση“ („От аскетическото и исихастко светогорско предание“), раздел „Ηγούμενος Ευθύμιος Ζωγραφίτης“, Ιερόν Ησυχαστήριον «Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος», Μεταμόρφωση Χαλκιδικής, първо издание, Света гора, 2011 г. Превод: Константин Константинов.
