Мощите на св. Петка събират поклонници в Яш
Историята на светинята свързва румънския град с Търново, Видин, Белград и Константинопол
Мощите на св. Петка Параскева се пазят в митрополитската катедрала в румънския град Яш и привличат поклонници през цялата година. Особено многобройни са вярващите около нейния празник — 14 октомври, Петковден. Историята на светинята е тясно свързана с България и с няколко от големите духовни средища на Балканите.
Яш — град на историята, университетите и храмовете
Яш се намира в Североизточна Румъния, близо до границата с Република Молдова. Той е сред най-големите градове в страната. Според преброяването от 2021 г. населението на самия град е 271 692 души. Името му се среща в официален документ от 1408 г., а около 1564 г. става столица на Молдовското княжество. По време на Първата световна война, между 1916 и 1918 г., Яш изпълнява функциите на временна столица на Румъния.
Градът е важен културен и университетски център. Тук през 1860 г. княз Александър Йоан Куза основава първия модерен университет в Румъния. Днес в Яш има пет държавни университета, както и частни висши училища, в които се обучават десетки хиляди студенти.
Разположен върху хълмове, Яш впечатлява със зеленината, цветята и богатото си архитектурно наследство. В града и околностите има множество исторически храмове и манастири. Сред забележителностите е Националният театър „Василе Александри“ — най-старият национален театър в Румъния. Дворецът на културата отново отваря врати след мащабна реставрация през април 2016 г.
В стария център се намират храмът „Св. Три светители“ и митрополитската катедрала, посветена на Сретение Господне, св. Георги и св. Параскева. Именно катедралата е мястото, към което се отправят поклонниците, дошли да се помолят пред мощите на св. Петка.
Животът на св. Петка
Св. Петка, наричана още Параскева, е родена в Епиват — днешна Селимпаша, близо до Силиври, на брега на Мраморно море. В българската църковна традиция тя е почитана като св. Петка Българска или Търновска, а родителите ѝ са описвани като благочестиви и заможни българи. Нейният брат Евтимий приема монашество и по-късно става епископ на Мадит, в района на Дарданелите. (mitropolia-sofia.org)
Според житието още като дете Петка чува в храма евангелския призив човек да се отрече от себе си, да вземе кръста си и да последва Христос. Тези думи определят целия ѝ живот. След смъртта на родителите си тя раздава наследството си на бедните и посещава светините на Константинопол. След това прекарва пет години в пост и молитва край храма „Покров Богородичен“ в Ираклия.
Оттам заминава за Светите земи, покланя се на Божи гроб в Йерусалим и се оттегля в Йорданската пустиня. Подобно на св. Мария Египетска, живее в уединение, молитва и строг пост. Житийният разказ свързва завръщането ѝ в родния край с ангелско явяване, което я известява, че там трябва да завърши земния си път.
Петка се връща през Константинопол в Епиват. Според разпространеното българско житие тя заживява край храма „Св. апостоли“ и умира след две години. Тъй като вече никой не я разпознава, е погребана извън селището като странница.
По-късно гробът ѝ е открит при погребението на моряк. Според преданието светицата се явява в царски одежди, заобиколена от небесни воини, на християнин на име Георги. Същата нощ подобно видение има и благочестивата Евфимия. След тези явявания мощите са пренесени в храма „Св. апостоли“. Разказите за подвижническия ѝ живот и за изцеленията пред светинята разпространяват почитта към нея.
От Търново до Константинопол
Почитта към св. Петка придобива особено значение в средновековна България. След превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г. политическата карта на Балканите се променя. На 9 март 1230 г. при Клокотница цар Иван Асен II побеждава войската на Теодор Комнин. Победата превръща България във водеща сила в региона.
По нареждане на българския владетел мощите на св. Петка са пренесени в Търново. В разпространеното българско житие събитието е датирано през 1238 г., макар в историческата литература да се срещат и други датировки. В столицата светицата е почитана като покровителка на града и на царството.
След падането на Търново под османска власт през 1393 г. мощите са отнесени в още свободния Бдин — столицата на Видинското царство. След османското завладяване на Видин през 1396 г. те достигат до Сърбия и Белград. Когато султан Сюлейман Великолепни превзема Белград през 1521 г., светинята е пренесена в Константинопол.
Василий Лупу и пренасянето на мощите в Яш
Решаваща роля за пристигането на мощите в Яш има молдовският княз Василий Лупу, управлявал през 1634–1653 г. Неговият произход е свързан със село Бей Арнаутлар, наричано още Голямо Арбанаси — днешното Пороище край Разград. В български публикации той е представян като българин, роден през 1597 г. Произходът и точната му рождена година обаче са предмет на различни тълкувания: историкът Боян Гюзелев разглежда албанските корени на семейството и посочва датировки между 1590 и 1597 г.
Връзките на семейството със Зографския манастир на Света гора заслужават особено внимание. В публикация за Василий Лупу се съобщава за позлатен сребърен потир, намерен в църква във Васлуй. Според надписа върху него бащата на княза, Никола Кочов, го дарява през 1630 г. за църквата „Св. Георги“ в Зографската обител. Синът продължава дарителската традиция, като предоставя на манастира имоти отвъд Прут. През 1651 г. предава на Зограф и манастира „Добровец“ с неговите владения.
Василий Лупу оказва значителна финансова помощ на Цариградската патриаршия. В знак на признателност патриарх Партений I и Синодът решават да му предоставят мощите на св. Параскева. На 13 юни 1641 г. те са положени в издигнатия от княза храм „Св. Три светители“ в Яш.
Храмът е и място за погребение на семейството на неговия ктитор. Сред погребаните там са Василий Лупу, първата му съпруга Тудоска и синовете му Йоан и Стефаница.
По време на реставрацията на църквата мощите са преместени в манастирски параклис. В нощта срещу 27 декември 1888 г. там избухва пожар. Според църковните свидетелства светинята остава невредима — събитие, което вярващите приемат като чудо. Пренасянето в новата митрополитска катедрала става през 1889 г., при митрополит Йосиф Наниеску, а не на датата на пожара.
Поклонението пред светинята
Днес катедралата е едно от главните поклоннически средища в Румъния. Пред мощите идват хора със своите молитви, благодарност и надежда за помощ. Богослужебният живот не се ограничава до сряда, събота и неделя: според официалната програма в храма се отслужва света литургия ежедневно, с особен ред през Великия пост и на празници.
При посещенията градът оставя впечатление за подреденост и грижа за историческото наследство. Обновеният център, пешеходната зона, зелените пространства и храмовете създаваха особена атмосфера. Но най-силният спомен оставаше молитвата пред мощите.
Няколко пъти сме пътували до Яш с поклонници от България. При тези посещения сме преживявали случки, които приемаме като чудеса и като свидетелство за молитвеното застъпничество на светицата. За нас усещането за нейната близост и за Божието благословение беше особено силно.
Почитта към св. Петка надхвърля националните граници. В България я наричаме Българска и Търновска, в Румъния я свързват с Яш, а в Сърбия — със сръбската църковна традиция. Тя е дълбоко почитана и от православните гърци. За вярващите тази обща почит е по-важна от споровете кой народ може да я нарече своя.
