Многая лета на Блаженнейши Онуфрий
Често в поздравленията към епископите се цитира апостол Павел: "Такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлоблив, неопорочен...".
Но в настоящата ситуация тези думи придобиват съвсем различен смисъл и дълбочина. Днес е именният ден на предстоятеля на нашата Църква. Църквата, която местните власти искат да обявят извън закона, която Върховната рада е на път да забрани. Предстоятелят на Църквата, чиито храмове са почти ежедневно завземани, срещу която се отправят немислими и неоснователни обвинения. Около когото изкуствено се подклажда атмосфера на враждебност и омраза.
В такава ситуация от предстоятеля се очаква някаква активна реакция, борба, призиви, срещи, преговори, обръщане към общественото мнение, включително и към международното. Очакват се гръмки изявления, прокламации и други подобни... Но Негово Блаженство Онуфрий призовава единствено към молитва, търпение и упование в Божия промисъл. И отново призовава не толкова с думи, колкото със собствения си пример. Той сякаш казва на всички нас: не крещете, не се възмущавайте, не се оправдавайте и не се опитвайте да доказвате нещо. По-добре е да се молим смирено, да понасяме всичко, което Бог ще ни изпрати, и да вярваме, че Всевишният няма да ни изостави, а ще управлява всичко за добро. И днес, колкото повече напредваме, толкова повече се убеждаваме, че това е единствената правилна позиция, единственият възможен отговор на всичко, което се случва.
Вчера, например, СБУ повдигна нови обвинения срещу наши колеги, православни журналисти. Те са обвинени, че са показали празни църкви, които са били конфискувани от ПЦУ. Степента на абсурдност просто надминава границите: журналистите са виновни за това, че никой не ходи в църквите на ПЦУ! Какво може да се докаже на такива обвинители, за какво може да се говори с тях? Можем само да се молим и да търпим. Сега го разбираме, а нашият предстоятел го е разбрал отдавна. По-скоро той дори не го е разбирал, но това е изначалната нагласа на неговото съзнание: да се доверява на Бога във всичко и да търси утеха в молитвата. Разбирайки всичко това, ние гледаме бушуващото около нас житейско море, гледаме нашия Предстоятел и на съвсем друго ниво на разбиране четем думите: "Такъв Първосвещеник ни и трябваше...".
Какъв подарък можем да донесем на нашия Предстоятел? С какво можем да го зарадваме? Апостол Йоан Богослов ни дава отговор на този въпрос: "Няма по-голяма радост за мен от това да слушам, че децата ми ходят в истината..." (3 Йоан 1: 4). (3 Йоан 1, 4). Нека всеки от нас да донесе тази радост на блажения Онуфрий и да се моли на Бога за него.
