Защо Печерският манастир е наречен така: защо не можем да се откажем от Лаврата

В едно скорошно интервю Максим Остапенко, директор на Националния резерват „Киево-Печерска лавра“ (първоначално създаден от болшевиките през 1922 г.), заяви: „Опитваме се да върнем в Лаврата истинската украинска история“. Призивът е много правилен. Наистина историята на „Киево-Печерската лавра“ е полезно да се знае от всеки украински гражданин, а още повече от православните, тъй като Лаврата е един от най-големите символи както на световното християнство, така и на нашата ментална идентичност. В тази статия ще се съсредоточим върху самото начало на съществуването на манастира в планините на Киев.

Малко за термините

Всяка научна статия започва с раздел „терминологични бележки“, в който се определят основните понятия, които ще се използват в статията. Това се прави, за да се избегнат двусмислици и неразбиране на това, което авторът е искал да предаде на читателя. Тази статия, разбира се, не е от категорията на научните, но все пак ще трябва да се направи една терминологична забележка. Тя се отнася до термините: „руско-украински“.

Киево-Печерската лавра, съвременен изглед, снимка

Преди известно време президентът на Украйна Владимир Зеленски възложи на правителството да работи по въпроса за преименуване на съвременна Русия на Московия, тъй като съответната петиция събра необходимите 25000 гласа на сайта на президента. Ще бъде интересно да видим какво ще измисли правителството, но при цялата практическа невъзможност на подобно преименуване, теоретично в него би имало някаква логика.

Отнемайки името „руснаци“ от Руската федерация, ние бихме го върнали на себе си, защото от историческа гледна точка то би било правилно. В противен случай би било невъзможно да върнем „украинската“ история на Лаврата, защото самото първо известно споменаване на термина „Украйна“ се отнася към 1187 г. (Киевската летопис на Ипатиевския свод), когато Киево-Печерската лавра почти е изживяла периода на своята духовна зора.

След 1187 г. и почти до ХѴІІІ в. в източниците се срещат не многобройни случаи на употреба на термина „Украйна“, дори и тогава предимно в смисъл на „погранични земи“. Докато много източници от това време, както местни, така и чужди, използват термините „Рус - Русия - руснаци“ по отношение на земите и народа на съвременна Украйна.

Показателен в това отношение е документът „Конституция на Филип Орлик“ от 1710 г., който считаме за първата украинска конституция. В нейния текст терминът „Малорусия“ (Малката Русия) по отношение на териториите на Украйна е използван 5 пъти („Нашето отечество е Малорусия“), терминът „Украйна“ - 6 пъти, а народът е наречен изключително „малоруски“ (6 пъти).

Не смятаме, че хетман Филип Орлик е бил по-малко патриот от Максим Остапенко, затова ще използваме термина „руснаци“ по отношение на нашия народ и Украйна просто защото в цитираните източници те са наречени именно така. Няма да се откажем от този термин, защото това би означавало доброволен отказ от почти едно хилядолетие от нашата история, от историята на съвременна Украйна.

Първата пещера

За основател на Киево-Печерския манастир, както и на цялото руско монашество, е признат монахът Антоний Печерски. Това е вярно в същата степен, в която е вярно и признаването на преподобния Антоний Велики за основател на монашеския живот.

Преди Антоний Велики е съществувал монахът Павел Тивейски и други отшелници. Преди Антоний Печерски е имало манастири в Киев и вече е имало пещера в Киевските планини. Кой я е изкопал и с каква цел? Тук историческите данни се разминават. Според една от версиите монахът Антоний дошъл в Киевските планини в началото на 1030 г. и се заселил в старата Варяжка пещера. Тази пещера, според легендата, била изкопана от разбойници-варяги, които ограбвали търговските кораби, пътуващи „от варягите към гърците“, т.е. по Днепър. В пещерата те според твърденията са скрили заграбените съкровища.

Скоро около Антоний започнали да се събират ученици, сред които бил и Иларион. През 1051 г. същият този Иларион е назначен за Киевски митрополит.

Но за по-достоверна се смята друга версия.

Киевският княз Ярослав Мъдри имал провинциална къща в местността, наречена „Берестово“. Мястото получило името си от факта, че там растели много брези ( поздрав за тези, които свързват словосъчетанието „руски брези“ изключително с Русия-Московия). Във вилата имало църква в чест на светите апостоли, в която свещеник бил Иларион. Според някои данни там е служил цял щаб от духовници, а Иларион е бил настоятел. По-нататък цитатът от „Повест за изминалите години“ (ПИГ) на преподобния Нестор Летописец: „Боголюбивият княз Ярослав обичаше селото Берестово и църквата, която беше там, светите апостоли, и помагаше на много свещеници, сред които беше и един презвитер на име Иларион, човек благ, книжовен и постник. И той отиде от Берестово към Днепър, на хълма, където сега е старият Печерски манастир, и там се молеше, защото там имаше голяма гора. Изкопал си една малка пещера, двуместна, и като идвал от Берестово, пеел там църковни часове и се молел тайно на Бога“.

Това означава, че първата пещера е изкопана от Иларион, докато той все още е бил в сан презвитер.

Иларион е бил изключителен духовен писател, автор на известното „Слово за Закона и Благодатта“ (пълно название: „За Закона, даден чрез Мойсей, и за Благодатта и Истината, чрез Иисуса Христа явени, и като отмина Законът, (и) Благодатта и Истината изпълниха цялата земя, и вярата се разпространи сред всички народи, и до нашия руски народ (достигна)“).

Това „Слово“ е литературен паметник, който показва, че в Русия по онова време е имало хора, които не са отстъпвали на византийците по своята ученост. Също така на Иларион принадлежи авторството на „Изповед на вярата“ и „Слово за обновяването на Десятинната църква“, „Похвала на хаган Владимир“ и други произведения.

Съществува мнение, че Иларион не само е получил образование във Византия, но е посетил и някои страни от Западна Европа.

През 1051 г. по волята на Ярослав Мъдри Иларион е направен митрополит на Киев. Под 1051 г. монахът Нестор е записал: „Ярослав е поставил митрополита Иларион, руснак по рождение, в света София, като е събрал епископи“, а малко по-късно е повторил това съобщение: „Тогава Бог е положил на сърцето на княза идеята да го постави за митрополит в Свещената София, и тази пещера така и е възникнала“ (ПИГ). Това събитие е доста необичайно за онова време. Иларион е бил руснак и е бил поставен за митрополит не в Константинопол, а от събор на руски епископи.

Ярослав Владимирович Киевски назначава Иларион за Руски митрополит в Софийската катедрала. Миниатюра от Радзивилската хроника, XV в.

Това е сериозно нарушение на традицията, всъщност преди това всички киевски митрополити са били гърци, поставени на киевската катедра в Константинопол, и следователно по волята на византийския император. Вероятно това обстоятелство и станало причина Ярослав да реши да прояви независимост по този въпрос, защото малко преди това той водил с Византия жестока и неуспешна за руснаците война (1043 г.), по време на която почти целият руски флот бил загубен, а 800 руски войници били ослепени от гърци.

Вярно е, че срещу тази версия говори фактът, че през 1046 г. между Киев и Константинопол е сключен мир, скрепен с брак на Всеволод, син на Ярослав, с дъщерята на византийския император Константин Мономах. Между другото, с този брак започва и парадът на династичните бракове на дъщерите на Ярослав с европейските управители, в резултат на което Ярослав става „тъст на Европа“.

Друга версия, поради която Ярослав поставя Иларион за митрополит, вместо да чака грък от Константинопол, е фактът, че след смъртта на предишния киевски митрополит Теопемптос гърците не изпращат нов митрополит в Русия в продължение на около три години.

Както и да е, през 1051 г. Иларион напуска пещерата край Берестов и поема Киевската митрополитска катедра.

И по-нататък „Повест за изминалите години“ разказва следното: „И след няколко дни имаше един човек, мирянин от град Любеч, и Бог вложи в сърцето му идеята да тръгне да странства. И той отиде на Света Гора, видя манастирите там и ги обиколи, като обикна монашеството, и дойде в един манастир и помоли игумена да го постриже за монах“. Този „един човек“ бил преподобният Антоний.

Преподобният Антоний Печерски, икона

В „Повест за изминалите години“ се казва, че той заминал за Атон „няколко дни по-късно“, след като Иларион напуснал пещерата, но според други източници той не е заминал по това време, а напротив, върнал се в Киев и се установил в пещерата.

Въпреки тези несъответствия 1051 г. официално се смята за година на основаване на Киево-Печерската лавра.

След това в „Повест за изминалите години“ накратко се разказва как Антоний приел пострижение и как атонският игумен го изпратил обратно в Рус, пророкувайки, че той ще стане основател на руското монашество.

И по-нататък Нестор Летописецът дава някои интересни сведения: „Когато дойде (Антоний - бел. ред.) в Киев и започна да мисли къде да се засели; мина през манастирите и не ги обикна, тъй като Бог не искаше това“. Оказва се странно нещо: Антоний, който тепърва щял да стане основател на монашеството в Русия, намерил тук вече съществуващи манастири. Какви са били тези манастири и защо те не са „ влезли в сметката“?

Нестор разказва още за това в своята „ Повест...“: „Много манастири са построени от кесари, боляри и богати хора, но те не приличат на тези, които са построени със сълзи, пост, молитва, бдение“. Най-вероятно става дума за манастирски общини, които князете и богаташите строят приблизително по същите причини, по които съвременните олигарси строят катедрали и храмове. Монасите, които са живели там, може да са имали желание за богоугаждане, но не са били запознати нито с монашеския устав, нито с опита на монашеския живот.

Всичко това е донесено в Русия от свети Антоний Печерски, поради което той е наричан баща на руското монашество.

След като Антоний не намерил подходящо място за своите духовни подвизи сред тези придворни манастири, той „... започнал да ходи по пустини и планини, търсейки място, което Бог би му посочил. И стигна до един хълм, където Иларион беше изкопал пещера, и той обикна това място, и се засели в него, и започна да се моли на Бога със сълзи, казвайки: „Господи! Укрепи ме на това място и нека тук да има благословение от Света Гора и от моя игумен, който ме подстрига“. И започна да живее тук, молейки се на Бога, ядейки хляб на сухо, и то през ден, и вода пиейки по мярка, копаейки пещера и не давайки си почивка денем и нощем, пребивавайки в трудове, в бдение и в молитви“ (ПИГ).

Съществува и трета версия за началото на Печерския манастир, която се опитва да свърже двете първи. Съгласно нея монахът Антоний след пострижението си на Атон е дошъл в Киевските планини през 1030 г. и се е установил във Варяжката пещера. След това, по неизвестни причини, той отново заминава за Атон и през 1051 г. отново се връща, като се установява не във Варяжката пещера, а в тази, изкопана от Иларион, който по това време вече е станал митрополит.

Заключение

Отговаряйки на въпроса, поставен в заглавието на статията, нека кажем очевидното: Печерският манастир е получил името си от пещерата, в която първо се е молил митрополит Иларион, а след това и монах Антоний.

Но си струва да обърнем внимание и на едно по-малко очевидно обстоятелство: руското монашество се развива по същата логика, както и монашеството изобщо (III-IV в.). Отначало това е било отшелническо монашество, когато Антоний Велики, а у нас Антоний Печерски, са се отдалечили от света, единият в пустинята, а другият в пещера, за да се скрият от суетата на света, да останат насаме с Бога и със себе си, да се молят и да плачат за греховете.

Но този свят, който, по думите на апостол Йоан Богослов, „целият свят лежи в зло“ (1Йн. 5:19), се втурнал след тези подвижници, търсейки съвети и наставления. „Вие сте светлината на света. Не може да се скрие един град, който стои на върха на планината. И когато запалят свещ, не я слагат под съд, а на свещник и тя свети на всички в къщата. Така и вашата светлина да свети пред човеците, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия небесен Отец“ (Матей 5:14-16).

Така освети хората светлината на Антоний Велики, така засия за руските хора светлината на Антоний Печерски.

За това какъв е бил човекът, какви данни знаем за него и за най-близките му ученици, четете в следните публикации за Киево-Печерската лавра.