Мартин Ралчевски: „Не затваряй очи“ е филм за връзката ни с Бога, Който е близо до нас, чува молитвите ни и ни помага
Мартин Ралчевски е православен християнски писател. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“ със специалности богословие и география. Работил е като преподавател в Софийската семинария „Св. Йоан Рилски“ и като асистент в Богословския факултет в София. Живее в Англия. Женен е и има три деца. Има издадени 10 романа и 2 сборника с разкази.
Филмът „Не затваряй очи“ от 2024 година по едноименния роман на Мартин Ралчевски, който е и сценарист на филма, се превърна в най-гледаният български филм в премиерния си уикенд.
На премиерата специални гости бяха президентът Румен Радев и Негово Светейшество Даниил Патриарх Български.
Филмът прави заявка за начало на българското православно кино и като „Филм за силата на вярата, любовта и Божиите чудеса в нашия живот“. Режисьор на филма е Николай Егерман.
Участват актьорите Павел Поппандов, Мария Каварджикова, Кръстю Лафазанов, Николай Урумов, Ирена Милянкова, Христо Гърбов и други.
- Г-н Ралчевски, разкажете за чудесата, които са съпътствали снимките на филма, за които чухме?
- Самото случване на филма е най-голямото чудо за мен. Но конкретно на въпроса – на снимачната площадка определяно имаше странни съвпадения и знаци свише. Едно от тях беше след като се случиха наводненията в Царево и Ахтопол и провала да се снима там. Веднага след това получихме друга локация и всичко се подреди по най-добрия начин едва за няколко дни, а обикновено подобни организационни неща, свързани с права и разрешителни, се случват за поне за няколко седмици.
- Лесно ли беше да адаптирате романа във филмов сценарий?
- Беше лесно и приятно. Това не ми е първия сценарий и имат опит. Но по-важното тук беше, че аз непрекъснато виждах цялата история в детайли пред очите ми, така че изобщо не се затрудних да променя и адаптирам формата на текста.
- Защо, как, се роди тази история на бял свят, имаше ли Божествена намеса?
- Не мога да отговаря на въпроса „защо?“. Не знам. Всяка моя история, всеки мой разказ, роман, пиеса, сценарий е мое вътрешно усещане към света, за което ми е трудно да говоря как и защо се ражда в мен. Но специално тази история се случи някак много бързо. За едва няколко час нахвърлих цялата история, която после лесно, така да се каже, запълних, оформих и завърших.
- Как успяхте да й дадете живот, на екран, при положение, че филм на християнска тематика, така да се каже на първо четене „не звучи секси“, не би предизвикал може би кой знае какъв бокс офис?
- Този въпрос е по-скоро към режисьора на филма. Но аз мисля, че от толкова много екшън, насилие и еротика на екрана зрителят е също уморен. Всеки човек има нужда от глътка чист въздух; има нужда да види нещо различно; нещо, което не е правено досега и което да го пренесе в един непознат и истински свят. В света на вярата, молитвата и чудото, но без да му вменява нищо, а като го остави сам да открие смисъла, да се обнадежди и намери себе си.
- Вие участвахте ли в избора на актьори, държахте ли на нещо много ревностно да присъства във филма?
- Да, защото режисьорът беше напълно отворен към моето мнение за избора на актьорите. Нямах готов персонален избор в аванс за никой конкретен актьор, но когато, на по-късния етап, за всяка роля той беше набелязал средно по трима души ми беше много по-лесно да изкажа и моето мнение.
- Кои големи човешки терзания осветявате във филма?
- Кога Бог не чува молитвите ни понякога? Защо се разболяваме? Защо страдаме? И, разбира се, защо изобщо умираме? Както и, че никога не трябва да губим надежда, но да се молим с всички сили и до последно.
- Какво се случва с героите – доколкото можем да разпалим любопитство у зрителя?
- Това са две напълно различни истории, които се преплитат. Коренно различни. В първата имаме едно невинно момче, което е прокудено от дома си. Там имаме и нещо, което вярвам ще докосне всеки. Това е опрощението и катарзиса на бащата. Но да не разкривам повече. А във втората история имаме един брат, който толкова много обича сестра си, че е готов на всичко, за да я спаси. Тук искам да вметна, че тази много силна любов е факт, защото в романа Павел и Николина са близнаци. А при близнаците любовта е особено силна. Във филма обаче те са само брат и сестра. Николина е по-голямата. Но това изобщо не пречи пак брата да я обича със цялата си душа и да й желае само най-доброто.
- Несправедливо обвинен в убийство човек е един от героите, убийство присъства и в Библията и даже Мойсей уби човек, малко преди да стане един от няколкото важни за Бога хора, и това ли може да бъде простено според вас, как, защо?
- На този въпрос не може да се отговори по-принцип. Защото има различни видове убийства. Когато те са преднамерени и умишлени е логично да са и непростими, но Бог е верен и истинен и Неговата милост е по-голяма от нашите грехове, особено когато в човека се породи искрено покаяние. Но когато те са непредумишлени ситуацията е различна. И именно тук е завръзката във филма. Простимо ли е едно такова непредумишлено убийство? И веднага давам отговора. От гледната точка на зрителя, тоест на външния на ситуацията човек, то е простимо. Но от гледната точка на родителите на починалото дете, уви, то не може да бъде простено. Или пък всъщност може?! Нека всеки сам да прецени!
- Какви трябва да бъдем, за да очакваме простителност, изцеление, спасение?
- Трябва да бъдем смирени. В това качество се съдържа почти цялата палитра на от духовни плодове на всеки човек. Смирението е особено приятно на Бога. "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат" (Яков 4:6). Бог чува смирения и неговата молива наистина може да лекува, утешава и изцелява. Разбира се смирението върви ръка за ръка и с любовта. Смиреният човек, който обича Бога и хората, е способен да измоли почти всичко от Бога.
- Ходенето с Бог е наше ежедневно пътешествие, тоест ние всеки ден го изработваме това спасение, нали?
- Така е, ние всеки ден се движим и приближаваме или отдалечаваме, в духовен план, от или към Бога. Когато се молим, когато ни боли душата за някоя неправда, когато страдаме за нечие чуждо страдание, тогава се движим в правилната посока. Движим се нагоре. И обратното – когато не се молим, не се вълнуваме от чуждата болка, нехаем за неправдите в света, тогава се отдалечаваме от Бога и погубваме душите си.
- Като деца на Бога, духовни същества, пред какви предизвикателства сме изправени точно днес?
- Най-голямото предизвикателство е нихилизма и липсата на любов. Аз, на този етап от живота ми, все още живея на запад. А тук нихилизма е много голям. Един пример само ще дам. Казвам им: „Вижте, не е добре тази ЛГБТ пропаганда да е на всякъде, това е противно на Божията воля.“ А те отвръщат: „Абе вярно е, че това не е окей, но не ме и бърка. Всеки да си прави каквото иска.“ И ето, понеже няма любов и никой не го грижа за спазването на Божиите заповеди човек губи духовен ориентир, плъзга се надолу и пада в греха.
- Трудно е вероятно да се каже, но какво е вашето усещане – дали повече хора се обръщат към Бога?
- Моите впечатления са предимно от западна Европа. Тук, уви, не се обръщат към Бога, но 80% са атеистите. Докато на изток и в България е различно. Там със сигурност почти всеки в душата си носи и знае, че Бог съществува. Затова си мисля, че и филмът ще бъде почувстван и разбран предимно повече на изток отколкото на запад.
- Църква означава събиране на вярващи, независимо в каква сграда, но говорейки за това като институция, какво трябва да се промени, за да привлече повече хора към вярата?
- Подходът. Според мен ако търсещият човек, по една или друга причина, отказва да влезе в църква, ние, посредством изкуството – кино, театър и литература, трябва да му предложим алтернативата и така постепенно тези средства да го отведат кротко и тихо в църквата, където той да намери смисъла, да се успокои и да се помири с Бога.
- Вкарвате репликата че Той е „единствената“ ни надежда, тоест Той не е крайната, последна възможност, вид лимитираност, когато ножа опре до кокала, както се казва, и в последната минута викаме за помощ, Той е всичката възможност, първопричината, Той е Алфа и Омега, Бог на силите – защо според вас у нас няма такова ясно разбиране за това кой е нашия Отец, и често пъти хората просто се черкуват, вместо да създадат лични взаимоотношения с Него?
- Това е голям проблем не само на българина, но уви и на почти всеки човек. Колко често слушаме откровената глупост, че аз, ти, той, вярваме в някаква висша сила, вярваме в доброто, вярваме в морала, в честта, в отечеството и т. н. Това са все неща, които безспорно имат стойност, но ако няма вяра в Бог, те остават без смисъл. Човек е създаден така, че животът му пълен само ако вярва в своя Творец. Иначе, ако той приеме че няма Бог, като личност, но има само някаква добра енергия и човек изчезва след своята смърт няма никакъв смисъл да бъде морален, етичен, честен и добър. „Ако Бог не съществува тогава всичко е позволено“, казва Достоевски чрез своя герой. Но Бог съществува и именно затова имаме в нашата душа и усета за добро и зло. Бог втъкал този велик усет в съвестта ни.
- Вие как се отнасяте към понятия религия и вяра?
- Думата "религия" идва от латинската дума " religio". Тази дума се стъпва на глаголите: religare, relegere, reelegere, които означават: свързвам, подновявам, възстановявам. В православното богословие се приема тълкуванието, че етимологията на религията е подновяване на прекъсната връзка между човека и Бога. И няма противоречие между вяра и религия. Някои „остроумни“ хора днес декларират, че били вярващи, но не били религиозни. Ако чуете подобни думи това, за съжаление, означава само едно – непросветеност. Вярващият човек, ако е извън църквата, той остава само декларативно вярващ и е оставен без надежда. Защото в Църквата са тайнствата. А без тях няма спасение. Казва го сам Господ Иисус Христос. Така че един добър съвет – не бъдете модерни и деструктивно остроумни и не оставайте извън Православната църква.
- Вие преживял ли сте Божие чудо, което да свидетелствате?
- Аз съм преживял много чудеса в моя живот. Имаше един период даже, в който си ги бях записал, за да ги прочета, когато дойдат изпитания в живота ми, за да се утешавам, но този файл се загуби някъде. Има обаче някои чудеса, които никога няма да забравя! Те обаче са твърде лични, за да ги споделям публично, но само ще кажа – вярвайте и се молете на Бога, Той е близо до всеки, чува молитвите ни и ни помага.
- Кой е Бог?
- Бог е личност, който ни е създал и ни познава лично. Аз като православен християнин вярвам в един Единосъщен Бог, Който ни се разкрива в Три Лица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. И във въплътилият се Бог Син, Който е Господ Иисус Христос. Това е велика тайна, и въпреки че неведнъж съм говорил за нея в книгите си, тя си остава непостижима за нашия ум и е трудно да се изкаже и обясни. Св. Йоан Дамаскин говори напълно изчерпателно за Божествена природа на Бог в Светата Троица.
