Изгонването на Църквата от Лаврата: поразителни паралели с ХХ век
В Лавра вече е имало военен рехабилитационен център. Преследването на Лавра през XXI век огледално повтаря трагичната история от началото на XX век.
Събитията, които сега се развиват около Киево-Печерската лавра и УПЦ, огледално отразяват трагичните страници на „червения терор“ срещу Църквата преди сто години. Троцки и Кагановичи от XXI век цинично продължават делото на своите предшественици, потъпквали православната вяра по нашите земи в началото на XX век.
Слабо известните свидетелства на историка и археолога Надежда Владимировна Линка, съвременник на онези събития, документират, че делата на бившите и настоящите гонители, експроприатори на църковни имоти са едни и същи.
Н. В. Линка взела участие в създаването на Всеукраинското музейно градче на територията на Киево-Печерската лавра, а по-късно – старши научен сътрудник в Института по история. Спомените ѝ показват, че повторението на днешното преследване срещу Лаврата и Църквата като цяло има програмен характер и съвпада детайлно със сценария за унищожаване на вярата от чекистите на ГПУ/ВЧК. Заглавията в одиозното списание „Безбожник“ не се различават особено от лозунгите на днешните активисти: „Леговището на монасите трябва да бъде унищожено“, „Подслон за монаси в държавния музей“. На входа на Лаврата над Светите порти висеше огромен лозунг на червена кума: „Монасите са кървави врагове на работниците“.
Неотдавнашното предложение на министъра на културата Ткаченко да се създадат на територията на Лаврата „структури за реабилитация на военните“ сякаш е копирано от болшевишките циркуляри.
Според тях точно преди сто години, през 1923 г., „ товарищи-маузери“ от провинциалните отдели за социална сигурност създават на територията на манастира градче за инвалидите от революцията и пострадалите по военните фронтове.
Инвалиди от революцията в Лаврата
Юридическият съветник на Лаврата, професор Иван Никодимов, пише, че жителите на градчето за инвалиди се държали своеобразно: „Още на входа на Лаврата богомолците били посрещани с викове, пиянски песни, музика, ругатни и шум“.
В „Очерци за историята на Киево-Печерската лавра и резервата“ (Киев, 1992 г.) четем: „Въпреки че на територията на Лаврата е функционирал Музей на култовете и бита, както и редица други научни и културно-просветни институции, през 1923-1926 г. фактическият стопанин тук е било Инвалидното градче (имало е и Протезен завод, промишлена артел и Политехнически курсове за инвалиди).
Тези много своеобразни обитатели, както и техните чести гости – „енориашите“ на градчето на територията на свещеното място, подпийнали с денатуриран алкохол или „сивуха“, дефекирали близо до олтарните стени на църквите, осквернявали Рождественския некропол близо до Далечните пещери, където същевременно повръщали върху гробовете, разбивали надгробните плочи на своите видни сънародници, устройвали пиянски оргии, сцени на явен разврат, пеели вулгарни песни с нецензурни изрази.
Полицията не се намесваше особено, докато не се стигнеше до намушквания с нож или други прояви на насилие... Изселването на „другарите, получили инвалидност по фронтовете на революцията“, беше почти безнадеждно дело.
Архивните документи свидетелстват, че „инвалидите, ранени на колчаковските фронтове“, разграбвали и унищожавали църковно имущество, изгаряли в пещи старинни мебели, чупели порцеланови съдове отпреди двеста години, когато виждали върху тях например портрет на цар или герб с двуглав орел. Администрацията на градчето незаконно продавала църковни ценности. Директорът на музея Куринни докладвал на органите за държавна сигурност, че инвалиди правят опити да завземат помещенията на музея. Така например малко преди Лаврата да бъде реорганизирана в исторически резерват, инвалидите се опитали да завземат Икономическия корпус и църквата „Вси светии“.
„Инвентаризация“ на мощите
Историкът Надежда Линка описва подробно затварянето на църквите на Лаврата и „инвентаризацията на експонатите“ – мощи на почитани православни светци, преподобни отци от Киево-Печерския манастир. По думите ѝ през 1922 г. са били разкрити всички мощи в Близките и Далечните пещери, описани в инвентарния опис на комисията като „повече или по-малко мумифицирани трупове и човешки кости“. Впоследствие в „лабораторията за мощи“ многократно е извършвано кощунство: извършван е микробиологичен анализ на „мумифицирани трупове“.
„От 1926 г. в музейното градче започнаха да се разполагат и да се устройват музеи, развиващи дейността си в една изключително сложна и специфична обстановка на територията на известния древен манастирһттр... Тук, под покрива на многовековната слава на Лаврата, към ХХ в. се е събрала цяла армия от безделници и симуланти, които са се присъединили към манастирската маса. До 1926 г. манастирските сгради са били в разпореждане на областния жилищен отдел, който ги е заселвал със свои квартиранти.
В Далечните пещери няколко къщи са били предоставени на инвалиди от Първата световна война, които са загубили зрението си от въздействието на отровни газове. Тези нещастни слепци често се утешавали с напиване в доста буйна и неприлична компания. Манастирската гостилница с многобройните си отделни стаи и апартаменти била гъсто населена от семействата на работниците и служителите на съседните заводи и институции. Тук се намирали и манастирските изби, които сега били отдадени под наем на "Винтрест", който съхранявал в тях голям запас от вино. Служителите на тази институция често пробвали от от стоката си и с готовност почерпвали съседите си и продавали алкохолни напитки.
Мнозина от висшестоящи институции смятаха, че музеите представляват нещо като пансион, в които всеки човек, който не е в състояние да изпълнява основните си функции, но все пак се нуждае от известно внимание и помощ, може да бъде назначен на работа с апартамент. Тези хора, предимно членове на партията, болни, нетрудоспособни, а често и просто алкохолици, трябвало да бъдат настанени в освободените апартаменти. Някои от тях трябвало да бъдат зачислени на щат в някой музей, въпреки че нямали нищо общо с музейната работа и често се държали неприлично. Цялото това много пъстро и разнородно население на музейното градче било в състояние на постоянни разправии, спорове и кавги за всеки метър жилищна площ.
Как Министерството на културата болшевиките отнемат Църковното имущество
Болшевиките започват да завземат цялата собственост на Лаврата. Ето как го описва Н. Линка:
„Беше назначена правителствена комисия за описване и предаване на цялото имущество, в нея имаше представители на Градския комитет и Окръжния изпълнителен комитет. Отново всички музейни китове отказаха да участват в тази неприятна, но абсолютно неповторима и извънредна процедура. И отново в тази комисия от музея ме включиха и мен, като „пещерен човек“, свикнал с манастирските нрави. Започнаха да прибират имуществото от главния Успенски Събор на Горната Лавра и най-напред от централния олтар. На престола се намираше огромна сребърна Дарохранителница (424 кг) във формата на църква, дело на ХХ век, подарък от фабриканта Кузмичев. Великолепни бяха евангелията в сребърни рамки, украсени с финифт, кръстове, чаши, дискове – цялата скъпоценна обредна утвар, подарявана на Лаврата от много поколения вярващи.
Но беше ужасно и отвратително да виждаш край този свещен разкош мръсотията и кощунствената подигравка със светинята, която беше толкова високо издигната в очите на вярващите.
В стените на олтара, дебели повече от метър, на някои места били вградени цинкови кутии, в които се стичала водата, събрана по студените стени от диханието на хората, от пламъците на свещите, лампите и кадилниците. Тези уловители били пълни с воняща урина. Мръсни парцали, парчета от брокат, женски чорапи се бяха разпилели по горният престол.
Членовете на комисията бяха зашеметени и се чувстваха неловко, а на мен пък ми беше съвсем некомфортно. Един о. Михаил (Чалий, обновител), последният игумен на манастира, представител на общността, не беше смутен ни най-малко и при възклицанията на комисията вдигаше рамене и повтаряше: „Всички сме хора, всички човеци“. Разбира се, той осъзнаваше, че кариерата му е приключила, че нищо добро не го очаква, и не скриваше цинизма си. Може би си е въобразявал, че подобно „антирелигиозно“ поведение ще обърне комисарите в негова полза.
Няколко дни по-късно, след като приключи с приемането на имуществото в събора, комисията се насочи към Ближните пещери. Започнаха от Църквата на Въздвижението, построена в началото на XVIII в. над входа на подземното гробище. В олтара на тази църква имало малко сребърни съдове, но мръсотията, безредието и пошлостта били още повече, отколкото в Събора.
Отстъпих назад, за да опиша иконите, и дадох на мъжете поле за изява. Те се смееха, а о. Михаил е бил много развълнуван и красноречив. Несъмнено можеше да се предположи каква е била темата на този оживен разговор. На следващия ден отидохме в Ближните пещери. В пещерите о. Михаил в стана доста разкрепостен и шумно пплювал върху печата си, преди да го притисне към восъчния печат. Оживеният мъжки разговор се възобнови и неведнъж беше прекъсван от смях. Така последните часове на някога великия, древен манастир се превърнаха във фарс...
Делото с екскурзоводите не вървеше добре. Кандидатурата си предложи някакъв подозрителен свещеник, който се беше оттеглил от службата си и се опитваше да направи кариера в антирелигиозната дейност, дойде старец, който твърдеше, че е завършил Историко-физиологическия факултет, появи се слабо грамотен, но смел момък от „Съюза на безбожниците“ и други подобни екземпляри. Проверката на работата на някои от тези екскурзоводи се оказа направо скандална. Особено се отличил смелият безбожник: в катедралата „Успение Богородично“, посочвайки решетката на парното отопление, той излъчил, че там „в мрачните подземия тънат нещастните жертви на манастирските палачи“. По-нататък, още. В църквите над Ближните пещери той ораторствал: „Тук, в средата на църквата, имало фонтан с одеколон, наоколо се разхождали голи жени, а монасите ги отвеждали в уединени пещери“.
Ужасната съдба на богохулниците
Страшна е съдбата на редица фигури от музея на култовете и бита, организиран на мястото на апанажа на Пресвета Богородица. Н. В. Линка съобщава, че един от пионерите на това дело – Д. Щербаковски, се е самоубил, като се е удавил в Днепър. Народният комисар по „културното строителство“ в Украйна Скрипник, един от тези, които определят политиката на партията спрямо Църквата, се застрелва през 1933 г. Съставителят на инвентарния опис на иконите от Лаврата по време на тяхното изземване Черногубов, който отговарял на фамилното си име, „беше пълен циник до мозъка на костите си, съжденията му можеха да убият дори Мефистофел“, е застрелян от немската охрана на територията на резервата в края на 1941 г. Други са били подстрекавани и провокирани да доносничат и клеветят колегите си, а след това сами са били съдени и репресирани.
Заместник-директорът по научните въпроси Лобков се обрече на позорна смърт. „Човек малограмотен и нагъл, бивш старшина, алкохолик с грапаво лице и малки подозрителни очи, чието ръководство се свеждаше до това, че той извикваше някой от завеждащите отдели и ръмжеше: „Вие се грижите (нецензурни изрази) всичко да е наред, да няма контрареволюция!“ Посетителите той често впечатлявал нецензурни изрази и острата миризма, защото в периодите на особено обилна консумация на алкохол нямал време да се погрижи своевременно за естествените си нужди. В края на 30-те години на миналия век той се прибирал през нощта вкъщи след силна почерпка и легнал да си почине върху скрин на Еврейския базар (сега – площад „Победа“), студът бил силен и на сутринта го намерили премръзнал“.
Борбата на един човек или общност с Бога и Неговата Църква в крайна сметка води до борба с Живота. Защото онзи, чийто съюзник става човекът в тази борба дори в невежество – представлява тъмнината, лъжата и смъртта. И колкото и да са външно патриотични думите му – зад тях се крие само смърт. Което потвърждава и „червеният терор“, разгърнат срещу Христовата църква днес.
По време на превземането на един храм в Киевска област един мъж, изтръгнал от ръцете на свещеника кръста с Разпятието и го хвърлил на земята, умрял мигновено в конвулсии пред очите на всички. Господ допусна видеото с тази ужасна смърт да бъде видяно от милиони хора, за да се поучат онези, които са се поддали на яростната пропаганда на лъжливите лидери, съблазнили са се и са подкрепили богоборците от 21 век.
