След Константинопол е време за среща в Москва
Защо среща с Руския патриарх би била израз на самостоятелността на Българската църква и на последователното ѝ придържане към диалога
Месец след посещението на Константинополския патриарх Вартоломей в България от 17 до 19 октомври 2026 г. въпросът за посоката и стратегическата цел на българската църковна дипломация остава открит. Съвместното богослужение с патриарх Даниил в Рилския манастир на 19 октомври се превърна в символична кулминация на поредица от публични приятелски стъпки и жестове между София и Фенер. Те свидетелстват не само за запазването на църковното общение с Константинополската патриаршия, но и показват на външните наблюдатели тенденция към по-интензивни отношения и по-голямо взаимно доверие, отколкото мнозина вероятно са очаквали.
Избирането на патриарх Даниил за предстоятел на БПЦ нерядко се тълкуваше като голямо поражение за профенерското крило в Българската църква и Синода. Оттогава насам, в медиите и социалните мрежи, на патриарха лепят куп етикети. От "русофил" до "кремълски агент" и "хибридно оръжие на Москва", заради онова, което ние смятаме за последователна християнска и канонична позиция. Именно от нея произтичаше критиката му към спорните действия на патриарх Вартоломей в Украйна и горчивите им последици.
Затова споменатата поредица от взаимни стъпки към сближаване с Константинопол вероятно е изненадала немалко неговите критици от либералния и профенерския лагер. Но още повече тя изненада значителна част от поддръжниците му. А сред някои ревнители на православните традиции и русофили предизвика смут, сериозни опасения и дори шумно възмущение. И ето че вече хора с крайни възгледи от другия полюс на геополитическите и идеологическите симпатии наричат патриарха "предател", "икуменист" и "съучастник в разкола", който "се е огънал пред Държавния департамент".
На нас винаги ни е била по-близка гледната точка, изразена от журналиста Явор Дачков в негова публикация, непосредствено след избора на Негово Светейшество:
"В Българската православна църква се случи чудо. Патриарх Даниил не е нито русофил, нито гръкофоб, той е български монах".
Още повече, че винаги трябва да помним: нашата Църква се управлява не еднолично от патриарха, а от Синода, над чиято колективна позиция и воля владиката няма власт. А ние често нямаме пълна представа за вътрешните процеси и мотивите на Синода, за да преценяваме трезво неговите решения и кой носи основната отговорност за тях.
При тези обстоятелства се уповаваме на Господа, на принципността и мъдростта на патриарха. Ние и хиляди други православни християни както в България, така и зад граница продължаваме да му имаме доверие. Вярваме, че той ще успее да избере верния, среден път.
Изпитание за доверието
Несъмнено това наше доверие днес преминава през изпитания. Едно от тях беше съслужението в Рилския манастир, когато гостът от Константинопол помена ръководителя на разколническата организация, създадена по волята на съвременни политици и виновна за безброй престъпления срещу православните християни в Украйна. В присъствието на нашия патриарх и монасите, в Светая светих за българите.
Това събитие получи широк отзвук и предизвика протест в православната общност, който понякога придобиваше неприемливи форми. Смятаме, че дадените по-късно разяснения от патриарха и отделно от Синода само отчасти удовлетвориха жаждата за отговори на ревностните вярващи.
Според нас, на последните събития в отношенията с Константинопол трябва да бъде дадена подобаваща оценка, но без прибързаност и без да се преувеличава значението им — нито в каноничен, нито в нравствен, нито в дипломатически план. Защото справедлива може да бъде само оценката, поставена в контекста на всички значими изявления и действия на патриарха през предходните години, преди и след избора му. Те не могат просто да бъдат забравени или зачеркнати. Още по-важно е какво ще последва и какви ще бъдат отношенията на нашата Църква с най-явните опоненти на Фенер.
И тук трябва да поставим въпроса направо: следва ли последните примери за засилване на общението с Константинопол да се разглеждат като дистанциране на София от Руската църква? И може ли Българската православна църква да поддържа сърдечно общение и да води последователен диалог с двете патриаршии, ръководейки се от ценностите на истината и единството на световното Православие, като запазва собствената си ясна позиция по спорните въпроси, вместо да я приспособява към единия от лагерите по извънцърковни съображения?
Убедени сме, че това е възможно и че важна задача пред БПЦ днес е да не позволи да бъде вкарана в капана на конфронтационното мислене, което се разпалва по целия свят, и да не свежда църковните отношения до избор между два лагера. Защото, за съжаление, в тялото на световното Православие вече се появиха пукнатини и истински благородна задача би била да се предотврати задълбочаването им и да се изцелят разделенията, а не да се застане на страната на една от спорещите страни.
Диалогът като принцип и средство, а не като отстъпление
Основата за такъв подход постави самият патриарх Даниил. На 18 октомври той обясни съвместното богослужение с необходимостта разногласията да бъдат преодолявани чрез диалог и сдържаност, а не чрез противопоставяне и разделение. Както съобщи Българската православна църква тогава, той се обяви в подкрепа на диалога, без при това да отрича съществуващите разногласия.
Разбира се, този принцип би имал смисъл, ако се прилага последователно. Логично би било диалогът с Константинопол да не изключва срещите с православна Москва. И ако някой извън България или дори вътре в страната смята обратното и очаква именно това, Църквата не бива да става заложник на неговите очаквания и сметки. По същия начин всяко общуване с Московския патриарх не бива да бъде представяно като "геополитически" или "еклисиологичен" избор и отказ от отношенията с Константинопол. Единственият избор е Светата съборна и апостолска Църква и стремежът тя да бъде запазена в своята цялост и чистота.
Готовността за общуване на високо равнище и в братска атмосфера както с патриарх Вартоломей, така и с патриарх Кирил би била свидетелство за истинската самостоятелност на Църквата и за конструктивната роля на нейния предстоятел — роля, която е нещо повече от дипломатическо маневриране. Целта не е всяка среща с едната страна да бъде компенсирана със среща с другата, за да бъдат удовлетворени и двете, макар че изкуството на баланса е важно качество в епоха на разделение.
Дипломацията на една самостоятелна Църква означава следване на собствените решения и ценности, а не представянето им като отговор на външни очаквания. Независимостта предполага ясни основания за всяка стъпка, произтичащи от собствени дълбоки принципи и високи общоправославни цели, които естествено трябва да съвпадат с въжделенията и интересите на Българската църква и нейното паство.
И няма да се побоим да предположим, че днес тези въжделения са свързани именно с желанието тази независимост да бъде показана на дело. Да не се позволява на никого да смята България отсега нататък за "изключителна зона на влияние на Константинопол" и да се активизира успоредното общение с Московската патриаршия, с която и преди ни е свързвала дълга история на братски отношения.
Нека нашите отворени обятия и уважителният диалог с всички Църкви дават пример за преодоляване на противоречията. Може би нашата Църква би могла да бъде онзи вестител, който ще помогне на двете страни да се разберат по-добре и да предприемат необходимите стъпки, така че вярващите в Украйна и по света да си отдъхнат с облекчение. За тази цел България трябва да бъде под всецяло влияние на Светия Дух, а не на някоя от големите православни столици, което означава да бъде отворена за общение с всяка от тях.
Връзка, която всъщност не е прекъсвала
Посещението на Вартоломей беше съпътствано от конкретни свидетелства за продължаващото литургично общение с Руската църква. На 28 октомври 2026 г. предстоятелят на Руското подворие в София, протойерей Владимир Тишчук, съслужи с патриарх Даниил в митрополитския храм "Света Параскева". Събитието по повод празника на света мъченица Параскева Иконийска беше отразено от Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия, но не привлече особено внимание сред ревнителите.
И все пак то има значение. Съслужението с високопоставен представител на РПЦ се състоя девет дни след литургията в Рилския манастир. И макар да не можем да го тълкуваме като официална оценка на Москва за посещението на Вартоломей или като свидетелство за съгласие по всички спорни въпроси, някои от посланията му са съвсем конкретни: в Москва не се насърчават радикални оценки и решения, а Българската църква не избягва своите руски и украински братя. Литургичното общение продължава без промени, а в официалното общуване няма място за публични спорове относно отношенията между предстоятелите.
Затова представата, че всяка среща или поредица от срещи с една патриаршия непременно означава разрив с друга, би била твърде повърхностна, а и просто невярна. Безотговорно е чрез нея да се правят опити за обяснение на действията на Българската църква и нейния предстоятел.
Критика към отделни решения и доверие като цяло
Запазването на общението обаче не премахва въпросите, повдигнати от богослужението в Рилския манастир. В обръщение, за което Украинската православна църква съобщи на 2 ноември, Запорожкият митрополит Лука се обърна към онези, които критикуват патриарх Даниил след съслужението с Вартоломей и реакцията на поменаването на Епифаний Думенко. Той припомни досегашната позиция на Българския патриарх срещу признаването на ПЦУ и призова за молитвена и нравствена подкрепа вместо прибързано осъждане.
Това изказване е важно за разбирането на възникналото напрежение. Според митрополит Лука, разочарованието от конкретно събитие не е достатъчно основание цялото служение на предстоятеля да бъде сведено до обвинение в "предателство към вярата". Оттук следва и по-общ извод: защитата на каноничните основи на вярата и съчувствието към гонената УПЦ, от една страна, и подкрепата за Българския патриарх при сегашните обстоятелства, от друга, не са противоположни позиции.
Ще кажем и нещо повече. Ако така мисли украински митрополит, който лично понася несправедливи преследвания и ужасите на войната заедно със своето паство, то кои сме ние, за да съдим по-строго от него, при положение че живеем в мирна страна и свободно изповядваме вярата си?
Можем да поставяме трудни въпроси, без да подкопаваме доверието в патриаршеското служение. Можем също да подкрепяме предстоятеля, без да обявяваме всяко негово решение за безупречно.
Какъв би бил смисълът на едно посещение в Москва?
На този фон юбилеят на Московския патриарх Кирил предоставя естествен повод за братска среща. На 20 ноември 2026 г. той навършва 80 години, а по повод годишнината в московския храм "Христос Спасител" ще бъде отслужена литургия. Разбира се, имаме основания да предполагаме, че и патриарх Даниил е получил покана заедно с предстоятелите на всички поместни Църкви, с които РПЦ запазва общение, но това са само догадки. Впрочем, ако имаше такава вероятност той да отиде, все някъде щеше да се прокрадне информация и всички медии у нас вече щяха да гърмят. А днес научаваме и то Службата за комуникации на Отдела за външни църковни връзки (ОВЦС) на Московската патриаршия, че Негово Преосвещенство Велбъждският епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит и Български патриарх Даниил и архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, и Михаил Тасков – специалист в отдел "Деловодство и архив" при Софийска света митрополия са сред официалните гости на тържествата. Дали заради състоянието на митрополит Гавриил или защото не иска да дава повод за брожения по време на Рождественския пост, вероятно патриарх Даниил има основателна причина да не пътува точно сега.
Като изключим пропуснатата възможност, едно такова посещение би било полезно в бъдеще, ако се превърне в осъществяване на вече заявените принципи на самостоятелност и диалог, който нашата Църква е готова да води и в двете посоки. То би дало на Българската църква възможност пряко да представи собствените си позиции по болезнените въпроси и да покаже, че отношенията с Константинопол не изключват братското общение с Москва. Нещо повече, София би могла да се превърне в мост за изграждане на взаимно разбирателство между тях.
Участието в юбилея на патриарх Кирил, месец след посрещането на патриарх Вартоломей в София, можеше да изглежда като самостоятелно църковно решение и да укрепи доверието в Българската църква и патриарх Даниил, както сред поместните Църкви, така и, което е още по-важно, сред българската православна общност, но на този етап, по ред причини, това не се осъществи. Въпреки това пътят и възможността за подобни срещи в бъдеще остават отворени.
Независимостта като залог за запазване на вярата и истинското единство
Нека уточним още веднъж - задачата пред Българската църква не се състои просто в поддържането на баланс между две влиятелни патриаршии. Нейната мисия е по-сложна, по-важна и произтича от следването на собствена ясна и последователна позиция. Това е уважително общуване без безусловно одобрение. Диалог без отказ от основополагащите принципи на вероизповеданието. Самостоятелност без изолация.
В този контекст доверието трябва да се укрепва не само чрез посещения, но и чрез общуване, чрез разясняване на основанията, върху които се гради църковната дипломация. Разтревожената православна общественост се нуждае от такива разяснения.
А в настоящия момент една среща в Москва може да има стойност не като дипломатически противовес на срещата с Вартоломей, а като потвърждение, че Българската църква говори със собствен глас и с двете страни. Нека днес приносът на БПЦ към световната православна дипломация бъде в запазването на самата възможност за църковно и човешко общуване, без да се прикриват разногласията и без всяко разногласие да се превръща в основание за ново разделение.