Отец Ясен Шинев: Духовната отговорност е дълбоко лична

Днес 19:55
0
О. Ясен Шинев снимка: "Богоносци" О. Ясен Шинев снимка: "Богоносци"

За човешките слабости в Църквата, изпитанията пред вярващите и необходимостта от покаяние, молитва и постоянство

Автор: отец Ясен Шинев, енорийски свещеник в Старинен храм "Успение Богородично" и храм "Св. Атанасий", гр. Варна

Как да запазим вярата и вътрешния си мир, когато се сблъскваме със скандали и човешки слабости в църковния живот? Отец Ясен Шинев размишлява върху този въпрос, като насочва вниманието към личната отговорност пред Бога, покаянието и постоянството в духовния път.

Статията „За коша с мръсното бельо“ от отец Ясен Шинев е публикувана в православния портал "Богоносци" на 18 ноември 2026 г. Публикуваме я с леки съкращения, като сме се постарали да запазим посланието в нея:

Веднъж при свети Паисий Светогорец дошъл младеж, който с болка споделил: "Отче, аз съм вярващ православен, посещавам богослуженията, моля се, но съм силно смутен от това, че има много скандали и неразбории в нашата Църква. Това пречи на духовното ми развитие. Какво да направя? Нямам вътрешен мир от това".

Старецът го изслушал, видял искреността му и като въздъхнал, отговорил: "Виж, ти, когато си поканен на гости на някого, какво гледаш там? Когато влезеш в дома, сядаш в гостната, на трапезата, нали? Може да влезеш в другите стаи, да отидеш до банята, но нали не гледаш и не се ровиш в коша с мръсното бельо? Всеки дом има такъв… Същото е и при нас, в Църквата. Защото сме хора. Така е…".

После поговорил с младежа, дал му няколко напътствия и го утешил.

Всички ние - духовници и миряни, които живеем в църковната действителност - познаваме истината в думите на атонския монах. Те изразяват дълбока духовна мъдрост, потвърдена и от историята на християнството, и от житейския опит. За съжаление, във всеки период от християнската история е имало тежки проблеми и скандали, които смущават съвестта на вярващия човек.

Християнството е откровение, дадено свише и вдъхновено от Светия Дух. В него няма недостатък. Проблемите в църковния живот произтичат от нас, грешните хора, и от повредената ни човешка природа. Още от изгонването на нашите праотци от рая носим белезите на греха, проклятието и смъртта. Те оставят отпечатък върху мислите, думите и делата ни.

Всички ние, Божиите чеда, всички "родени от жена", сме засегнати от това. Страдаме, измъчвани от пороците в душите ни и от непрестанните внушения на врага на нашето спасение — дявола. Горим като мокри дървета в гореща жар. Тази борба бележи целия ни духовен път и затруднява пълноценното ни израстване.

Ние, последователите Христови, далеч не сме образци. Ние сме народ Божи, "род избран, царствено свещенство", но оставаме хора със своите слабости. Участието ни в "невидимата бран" ни изправя пред непрестанни изпитания и нападения. Водим война на два фронта — вътрешен и външен. Тя ни изтощава и затруднява по пътя към Царството Божие. Падаме и ставаме, лутаме се и криволичим по житейските си пътища.

В своя труд "Православна психотерапия" митрополит Йеротей Влахос посочва три типа хора в Църквата: едни са победили греха, други се борят с него, а трети са влезли в Църквата, но не водят истинска борба със себе си и не желаят да се променят.

В първата група са светиите - жителите на небесната Църква. Във втората и третата сме всички останали, членовете на земната Църква, чието участие в духовната борба е различно.

Тази свята, велика и неизследима война продължава от съзнателното ни обръщане към Христос до последния ни дъх. Тя е сблъсък между светлината и мрака, доброто и злото, дявола и Бога. Нашите души са нейна арена, а последиците от нея се проявяват в мислите, думите и делата ни.

Всеки искрено вярващ преживява своята "метаноя" - промяна на помислите, покаяние и вътрешно разтърсване. Това е съкровен и дълбоко личен опит. Въцърковяването е болезнен и противоречив процес, който не следва права линия, а преминава през подеми, връщания и нови усилия.

Един от духовните лечители на светото Православие от VII век, свети Исаак Сирин, пише в своите "Подвижнически слова": "Този, който се подвизава, преминава от сила в сила и от знание в знание, като му пречат демоните, а му помага Божията благодат".

Това е едновременно лична и обща драма, която се разгръща както в историята, така и във всекидневието. Свети апостол Павел я изразява с думите: "Защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша". (Рим. 7: 18–19).

Това са думи на "апостола на народите", прекия продължител на делото на Спасителя. Те звучат като изповед, стон и въздишка по пътя на духовната му мисия. Колко повече се отнасят за нас, които нямаме нито неговото висше призвание, нито даровете, дадени му свише.

В това вътрешно раздвоение живеем в грешния свят - едновременно негови граждани и членове на Тялото Христово.

Светите отци от различни епохи описват това противоречие между небесното призвание и земния живот. Те говорят с болка за недъзите на човешката природа и с горчивина посочват болестите в земната Църква. Достатъчно е да прочетем свидетелствата на свети Василий, свети Йоан Златоуст и блажени Августин от ранните векове, както и наблюденията на свети Игнатий Брянчанинов и свети Теофан Затворник за състоянието на църковните среди по тяхно време.

Недостатъците на езическия свят, посочени в посланията на свети Павел, оставят следа през всички векове до днес. В условията на постглобализма те се проявяват още по-силно. Религията вече не е общопризнат авторитет и опора на обществения морал, а е изтласкана към периферията на обществения живот. Тези процеси се засилват и от разцвета на езотеризма и внушенията, свързани с "Ерата на Водолея".

Светата Църква е "вечната Витезда" - изначалната лечебница, която изцерява "всяка болест и немощ". Но в нейната чиста и изцеряваща вода влизаме ние, носещи своите духовни болести и нечистота. Така човешките ни недъзи засягат и църковната среда.

Това ни помага да разберем сложната история на християнството, изпълнена с противоречия, криволичения, върхове и падения. За да преодолее смущението в търсещата си душа, всеки вярващ би могъл да прочете проникновеното есе на Николай Бердяев "За достойнството на християнството и недостойнството на християните". То е написано с болка и откровеност, но и с разбиране и топла любов.

Има основание в предупреждението, че историята на християнството трябва да се чете от хора, утвърдени във вярата. В нея има събития, които могат дълбоко да наранят искрено вярващия и да затруднят духовното му развитие. Те могат дори да го отклонят от тесния, но спасителен път, да го подтикнат да се откаже от него и да заживее като светски човек.

В църковната действителност е имало и има всичко: скандали и неразбории от различен характер, благочестие и поквара, чисти сърца и души, предали себе си на дявола, красиви цветя и тръни. Не бива да се изненадваме от това. В историята на християнството Божията пълнота се среща с човешката непълнота и тази среща разкрива трагизма на нашето състояние.

Затова сме призвани да преодоляваме смущението и да продължаваме напред с повече молитва и постоянство. Трябва да помним, че всяко човешко дело носи в някаква степен несъвършенство и непълнота. За да вникнем в този проблем, са необходими разбиране, духовна просвета и разговори с опитни духовници.

Пред съда на Спасителя Христос ще отговаряме не за някого над нас или до нас, в света или в Църквата, а за самите себе си. Духовната отговорност е дълбоко лична и изповедническа.

Не можем да се оправдаваме с хората и обстоятелствата. Като Баща и Учител Христос ни поставя в различни ситуации и очаква да бъдем Негови винаги, навсякъде и във всичко. От нас се иска да дадем "достоен отговор", за да заслужим място отдясно на Христос, сред избраните в Неговото несъкрушимо царство.

Затова нека не съдим другите и да не се съсредоточаваме върху техните недъзи. Нека продължаваме напред и нагоре, без да се ровим в коша с мръсното бельо, за да седнем на трапезата на Спасителя Христос.

Ако забележите грешка, изберете необходимия текст и натиснете Ctrl+Enter или Изпратете грешка, за да я докладвате на редакторите.
Ако откриете грешка в текста, маркирайте я с мишката и натиснете Ctrl+Enter или този бутон Ако намерите грешка в текста, маркирайте я с мишката и щракнете върху този бутон Избраният текст е твърде дълъг!
Прочетете също