Призвани да бъдем Христови ученици
Беседа на О. Ставрос Акротирианакис
"Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него."
Една дума, която не се употребява особено често в православния църковен език, е „ученичество“. В други християнски общности тя е широко разпространена и често се говори за необходимостта човек да стане и да остане Христов ученик. Думата „ученик“ означава човек, който се учи, който следва своя Учител. В християнския смисъл това са онези, които са посветили живота си на познаването на Христос и на живота според Неговото учение.
Но да бъдеш ученик не означава само да придобиваш знания. Христовото ученичество предполага и да живееш според това, което си научил. То означава да използваш дарбите, които Бог ти е дал, за доброто на другите и за Негова слава. Означава не само да познаваш Божиите заповеди, но и да ги изпълняваш. Не само да знаеш какво учи Църквата, но и да живееш според нейната вяра. Не само да знаеш как се молим и къде се намира даден текст в Свещеното Писание, но действително да прекарваш време в молитва и да четеш и изучаваш Божието слово.
Има обаче още една страна на ученичеството, която понякога остава на заден план: да водим и други хора към Христос и да ги приобщаваме към Неговата Църква. Това означава да споделяме с другите радостта от вярата, да свидетелстваме за Христос с живота и думите си и да помагаме на човека, който Го търси, да намери пътя към Него. В крайна сметка именно към това води християнското ученичество — човекът, който сам е последвал Христос, да стане свидетел на Христос и за другите.
Известният протестантски пастор Рик Уорън в книгата си „Църква с ясна цел“ („The Purpose Driven Church“) описва четири етапа в пътя на ученичеството. Първият е да познаеш Христос. На този етап човек влиза в живота на Църквата. Следва духовното израстване в Христос — чрез молитва, изучаване на вярата и участие в богослужението. След това идва служението на Христос — чрез служба на ближните, църковна дейност и благовестие. Последният етап е да споделяш Христос с другите — да свидетелстваш за Него и да водиш други хора към Него.
Разбира се, не всички християни се намират на едно и също място по този път. Има хора, които принадлежат към Църквата, но все още не са изградили дълбока и жива връзка с Христос. Има други, които искрено се стремят да израстват във вярата, но все още не намират своето място в служението на ближните. Има и такива, които активно участват в църковния живот, но рядко говорят с другите за Христос. А зрелостта на ученика се проявява и в това да не се срамува от своя Господ и с любов и радост да свидетелства за Него.
Днешното евангелско четиво ни разкрива няколко важни истини за християнския живот и за това какво означава да бъдем Христови ученици. Иисус не отишъл в храма или в някое от прочутите равински училища, за да намери Своите ученици. Той отишъл край езерото и намерил рибари. И те дори не били особено успешни рибари. Самите те казали, че са се трудили цяла нощ и не са уловили нищо. Но Христос виждал сърцата им. Той знаел, че във всяко човешко сърце има семе, което може да приеме вярата, макар че не всяко сърце е обработено така, че това семе да даде плод.
Симон Петър изкарал лодката от брега и хвърлил мрежите. И те се напълнили с риба. Реакцията на Петър не била: „Колко удивително! Как направи това?“ Той осъзнал пред кого стои и отговорил със смирение: „Иди си от мене, Господи, понеже съм грешен човек.“ Пред лицето на Божията сила човек вижда по-ясно собствената си немощ и греховност.
Но Христос не отхвърлил Петър. Напротив — призовал го да Го последва. Петър бил именно такъв човек, какъвто Господ търсел: човек, който познава собствената си немощ и затова може да се довери на Бога. И тогава Петър, заедно с приятелите си Яков и Йоан, оставили всичко и последвали Христос.
Това е важно и за нас. Не е необходимо да имаме богословска диплома, нито да сме образци на църковна начетеност, за да бъдем Христови ученици. Необходимо е да имаме желание да познаваме Христос, смирено сърце и доверие в Него. Човек следва онзи, на когото вярва. Учениците чули Христовия призив и Го последвали.
По-късно Господ ги призовал не само да Го следват, но и да водят други хора към Него. И те направили и това.
Христос призовава и нас да Го следваме. А следването на Христос неизбежно включва и свидетелството за Него пред другите. Подобно на учениците в лодката, ние сме призвани и към двете. Предизвикателството пред нас е да приемем този призив в неговата пълнота: да познаваме Христос, да възрастваме в Него, да Му служим и да водим други хора към Него.
Ето какво означава да бъдеш Христов ученик. В това се състои ученичеството. Към това сме призвани всички ние.
Господи, макар да стоеше пред съд и да претърпя Пилат Понтийски да Ти бъде съдия, Ти не остави Божествения Си престол, на който Си седнал с Отца, както и преди. А когато възкръсна от мъртвите, освободи света от робството, което Дяволът му бе наложил, милостиви Човеколюбче. (Първа възкресна стихира, 8-и глас)
Познавайте Христос, за да възрастваш в Него. Възраствайте, за да можеш да служиш. Служете, за да можете да свидетелствате. А свидетелствайте така, че и други да познаят Христос. Така Църквата ще расте, човешки животи ще се променят и много души ще бъдат спасени.
Източник: Православие.бг
