Православната църква почита паметта на св. Гавриил Ургебадзе
Животът на грузинския светец преминава през гонения и изпитания, а поученията му призовават към любов, смирение и грижа за ближния
На 2 ноември Православната църква чества паметта на св. Гавриил Ургебадзе (1929–1995). Един от великите светци , просияли в най-ново време. Краткото му житие, събитията, разказите на съвременниците му за него, както част от кратките му поучения са само врата към духовното съкровище и неизброимите чудеса на "мама Габриели", както го наричат в Грузия.
Мцхета е древната столица на Грузия и неин духовен център. В старите грузински източници градът е наричан „втори Йерусалим“. На мястото, където проповядвала св. равноапостолна Нина, просветителката на Грузия, от векове се издига църквата Самтавро. Там се намира и малък женски ставропигиален манастир, посветен на светицата.
Сред светините на Самтавро в материала е посочен и гробът на архимандрит Гавриил Ургебадзе. На 20 декември 2012 г. Светият синод на Грузинската православна църква го причислява към лика на светците.
Според разказа още приживе неговите поучения, дарът му на прозорливост и изцеленията от болести привличали християни и просвещавали невярващи. Авторката описва и хората, които идвали при гроба му, над който горяло незагасващо кандило, за да търсят молитвената му помощ.
Вяра и юродство от детството
Още като дете Васико Ургебадзе повярвал в Христос и започнал да проповядва Евангелието. Оттогава били и първите прояви на неговото юродство. Той често сядал сред боклука и си казвал: „Ти си боклук, не мисли високо за себе си“.
По време на военната си служба в Батуми продължавал да пости и да посещава действащия там храм „Св. Николай“. След казармата бил обявен за психично болен — обстоятелство, което според житието по-късно спасило живота му.
Със собствените си ръце Васико построил храм в двора на дома си в Тбилиси. Властите го разрушавали няколко пъти, но той всеки път го възстановявал.
Изгарянето на Лениновия портрет и гоненията
През 1955 г. Васико приел монашеско пострижение с името Гавриил. Десет години по-късно, по време на първомайска демонстрация през 1965 г., той публично изгорил портрет на Ленин. Пред ужасените присъстващи обяснил:
„Направих това, защото не бива да се боготвори човек. Там, на мястото на Лениновия портрет, трябва да виси Христовото Разпятие. Защо вие пишете: „Слава на Ленин“, при положение че такава слава не е необходима на човека? Трябва да се пише: „Слава на Господа Иисуса Христа, Който победи смъртта и ни дари вечен живот“.“
Тълпата пребила монах Гавриил и той бил откаран полумъртъв в изолатора на КГБ. Според материала след като в Москва научили за случилото се, оттам поискали той да бъде разстрелян без съд и следствие.
По време на разпитите се опитвали да го принудят да признае, че е действал по разпореждане на Църквата. Монахът не отстъпил и нарекъл Ленин „звяр“ и „оръженосец на сатаната“.
В крайна сметка смъртната присъда била отменена. В публикацията се допуска, че за това може да е допринесъл отзвукът от случая в чуждестранната преса.
На отец Гавриил била поставена диагноза „психопатична личност, предразположена към изпадане в психозни шизофренични състояния“. Психиатрите твърдели, че той постоянно се намира в състояние на халюцинации.
След тези събития духовникът започнал открито да юродства — преструвал се на пиян и проповядвал по улиците.
Служение в Самтавро и последни години
През 1971 г. отец Гавриил бил назначен за игумен в Самтавро. В продължение на почти двадесет години обаче странствал и служел в храмове, разрушени или изоставени по време на комунистическия режим. Казвал:
„Ще дочакаме тези църкви и манастири да бъдат възстановени и тук отново ще има Божия служба.“
Последните години от живота си прекарал в кулата на манастира Самтавро, страдайки тежко от воднянка. Починал на 2 ноември 1995 г.
Според преданието духовните му чеда толкова силно го обичали, че при погребението не можели да започнат да засипват гроба. Хвърляли буците пръст около него, а земята се свличала върху ковчега — сякаш го прегръщала.
Поучения на стареца Гавриил
„Над всички канони и устави е любовта.“
Ако мразиш дори един човек, ти си отвратителен пред Бога. Трябва да обичаме всички. Но ако не можеш, поне им желай всичко добро.
В последните времена хората ще бъдат спасявани от любовта, смирението и добротата. Добротата отваря вратата на Рая, смирението въвежда вътре, а любовта показва Бога.
Който се научи да обича, ще бъде щастлив. Само не си мислете, че любовта е вроден талант. Можем да се научим на любов и трябва да го направим.
Живей така, че не само Бог да те обича, но и хората — няма нищо по-голямо от това.
За делата на истинския християнин
В последните времена привържениците на антихриста ще ходят на църква, ще се кръстят и ще проповядват евангелските заповеди. Но не вярвайте на онези, които нямат добри дела.
„Само по делата може да се познае истинският християнин.“
За осъждането
„Не осъждай, Съдия е Самият Бог.“
Който осъжда, прилича на изсъхнал житен клас: главата му винаги е вдигната и затова гледа отвисоко на другите.
Ако видиш убиец, блудник или пияница да се търкаля по земята, не осъждай никого. Бог е отпуснал тяхната юзда, а твоята държи в ръцете Си. Ако отпусне и нея, можеш да се окажеш в още по-лошо положение — да паднеш в същия грях, за който осъждаш другия, и да погинеш.
Единствено със сърце, изпълнено с любов, може да се изобличава грехът на другия човек.
За лекарите и благодарността
„Първо лекува Бог, а след това лекарят.“
Който не благодари на лекаря, не благодари и на Бога. Трудещият се е достоен за наградата си. Умът и ръцете на лекаря вършат богоугодни дела.
За стремежа към Бога
За Бога не е важно дали си монах, или мирянин. Най-важен е стремежът към Него. Но кой може да постигне съвършенство?
„Чрез стремежа човек се спасява.“
От монаха се изисква монашеското, а от мирянина — светското.
За злото и покаянието
Ненавиждайте злото, но обичайте и съжалявайте човека, който го върши. Може би онзи, който днес прави зло, утре ще се очисти с молитва, сълзи, пост и покаяние и ще стане подобен на ангелите. Всичко е в Божията воля. Имало е много такива случаи.
За защитата на вярата
Когато пред теб ругаят вярата, а ти мълчиш, си по-лош от богохулника.
„По-добре е да бъдеш сто пъти блудник, отколкото еретик.“
Когато трябва да защитиш вярата, а не го правиш, душата ти умира. Ако умреш, защитавайки вярата, ще попаднеш в Царството Небесно.
„Икуменизмът е свръхерес.“
Православната църква е кораб, който плава в бурен океан. Ние, православните, сме на този кораб, а хората от другите изповедания плуват сами.
За избора на духовник
Духовникът трябва да бъде избран по собствено желание. След като го избереш, трябва да му се подчиняваш. Но ако той учи на ереси, бягай от него като от огън.
За прошката и грижата за страдащите
Когато се храниш, спомни си за гладните, жадните и страдащите.
Ако са те оклеветили или са отвърнали на доброто със зло, не задържай злоба в себе си. Прости и се радвай, защото чрез това си се приближил с няколко степени към Бога.
Когато видиш ближния в беда, помогни му, утеши го и се помоли за него от цялото си сърце. Господ ще чуе молбата ти и ще го помилва.
За Божия промисъл
На човека му е трудно да проникне в Божия промисъл. Съществуват Божие допущение, Божия воля и Божи промисъл.
Допущение е, когато Бог дава на човека свобода и той прави това, което желае. Когато действа Божията воля, човек върши онова, което Бог е заповядал. Божията воля винаги принася добро.
Божият промисъл властва и определя дали нещо ще се случи по допущение, или по Божията воля.
Когато не можеш да решиш даден въпрос и не знаеш какво да направиш, довери се на Божия промисъл и не мисли повече за това.
За съветите и доброто
Ако не знаеш духовното състояние на ближния, не му давай съвети. Твоят съвет може да го погуби.
„Ние съществуваме на този свят само и единствено за да правим колкото е възможно добро.“
Преподобни Гаврииле Самтаврийски, моли се на Бога за нас и за целия свят!
Житийният разказ е по материал на Мария Сенчукова. Поученията са из книгата „Диадемата на стареца“, Мцхета, 2002 г. Превод: Мартин Димитров. Посочен източник: sveticarboris.net.
