Патриарх Даниил оглави литургията за св. крал Стефан Милутин в София
В катедралния храм „Св. Неделя“ български и сръбски духовници се помолиха заедно, а мощите на светеца бяха пренесени с лития около храма
На 30 октомври Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил оглави тържествената света Литургия за празника на св. благоверен крал Стефан Милутин в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“. В столичната катедрала се покоят нетленните мощи на светеца, съобщи Софийската митрополия.
С патриарха съслужиха Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Тимочкият митрополит Иларион от Сръбската православна църква, Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, и Велбъждският епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит.
В богослужението участваха още архимандрит Методий – игумен на Хилендарския манастир, йеромонах Атанасий от Зографската света обител, иконом Петър Славов – председател на църковното настоятелство при катедралата, протойерей Владимир Тишчук – председател на руския храм-подворие „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, и ставрофорен иконом Нелуц Опря – представител на Румънския патриарх в България. Съслужиха също храмови и столични свещеници, духовници от Сръбската православна църква, протодяконите Иван Петков и Деян Коруноски и дяконите Юлиан Периклиев и Йоан-Стоян Иванов.
Песнопенията на утренята изпълниха църковни певци от хор „Св. Наум Охридски“ заедно с д-р Калин Кирилов. По време на светата Литургия пя мъжкият хор на „Св. Неделя“ под диригентството на проф. д-р Мирослав Попсавов. В молитвата се включиха множество вярващи, сред които и посланикът на Сърбия Милан Равич.
След причастния канон нетленните мощи на св. крал Стефан Милутин бяха извадени от страничната рака, внесени през Царските двери и положени върху светия Престол. Там те бяха преоблечени в златисти одежди.
В словото си патриарх Даниил припомни живота и примера на светия крал. Той посочи, че владетелят построил и обновил около 40 храма – по един за всяка година от управлението си, основал странноприемница в Йерусалим и болница в Константинопол и станал втори ктитор на основния храм на Хилендарския манастир.
По думите на патриарха тези дела показват, че св. Стефан Милутин разбирал властта не само като положение на светски владетел, завоевател и самодържец, което носи преимущества и блага. Той осъзнавал преди всичко отговорността си да бъде слуга на Бога – Царя на царете, и се стараел да живее според Христовите заповеди.
Предстоятелят на Българската православна църква открои и милосърдието на светеца. Макар да воювал с брат си и да преживял бунта на своя син Стефан Дечански, крал Милутин успял да преодолее тежките семейни раздори. Впоследствие простил на сина си, който го наследил на сръбския престол.
Патриархът свърза благотворителността и милостинята на светия крал с думите на Свещеното Писание, че „милостта бива похвалвана на съда“, а съдът ще бъде безмилостен към онзи, който не е проявил милост (Иак. 2:13).
„Виждаме, че Господ е приел неговите трудове, неговата вяра и благочестие и го е поставил пред Своя престол като молитвеник, който се застъпва повече от седем столетия за града ни, за българския и сръбския народ и за всички човеци, които пристъпват към него, за целия свят“, каза патриарх Даниил.
Той подчерта, че най-важната цел в човешкия живот е придобиването на Христовото царство. Макар да бил земен владетел, св. крал Стефан Милутин не възлагал цялото си упование на земното и не ограничавал грижите си до своето царство, а се стремял преди всичко Божието царство да се утвърждава в сърцето му.
Патриарх Даниил призова православните християни да преодоляват разделенията и да се ръководят от вярата, а не от народността, политическите пристрастия, националистическите настроения или шовинизма. Той посочи, че православната вяра води към Бога, учи човека да се вглежда в себе си, да осъзнава грешките си, да търси Божията милост и сам да проявява милосърдие към ближните. Тя насочва вярващите не към преходното земно, а към вечното Небесно царство, което са призвани да наследят.
„Трябва да преодоляваме изпитанията, които се опитват да ни разделят, със смирена вяра, с усилия да запазим общението и любовта, братолюбието помежду ни и да говорим с един глас – гласа на вярата, гласа на светото Православие!“, подчерта той.
След богослужението патриарх Даниил благодари на Тимочкия митрополит Иларион, на българските архиереи, на архимандрит Методий и на свещенството за съслужението. Той поднесе на митрополит Иларион и на Хилендарския игумен богослужебни одежди, икони на света София – Премъдрост Божия, и частици от ризата на св. крал Стефан Милутин. На епископ Ириней патриархът предаде икона на св. Йоан Рилски Чудотворец, предназначена за Сръбския патриарх Порфирий.
Архимандрит Методий благодари за благословението да сподели радостта от празника и подари на Българския патриарх икона на Пресвета Богородица „Троеручица“.
Тимочкият митрополит Иларион също благодари за поканата да посети София и да участва в празничното богослужение. Той предаде братски поздрав от Сръбския патриарх Порфирий и от името на своята делегация поднесе на патриарх Даниил икона на Господ Иисус Христос.
По традиция в края на светата Литургия около катедралата се състоя лития с раката със светите мощи. След това мощите бяха внесени отново и положени в центъра на храма. Там патриарх Даниил отправи коленопреклонна молитва към светия крал за благопреуспяването на христолюбивия народ, за крепко застъпничество и за единение между православните християни.
По текст на Михаил Тасков. Снимки: Весела Игнатова. Снимки от светия олтар: иконом Васил Танев.
