Навършват се 29 години от убийството на Йосиф Муньос в Атина
Пазителят на Монреалската Иверска икона посвещава 15 години на светинята, чието местонахождение след смъртта му остава неизвестно
На 31 октомври 2026 г. ще се навършат 29 години от смъртта на Йосиф Муньос-Кортес — пазителя на Монреалската Иверска икона на Божията Майка. Монреалска, защото започва да чудотвори в далечния Монреал, където живее Йосиф. Иверска, защото е умалено съвременно копие на Иверската Атонска икона, наричана още Вратарница. Тази икона е първообраз на Хавайската мироточива икона на Пресвета Богородица, която гостува през лятото на 2026 г. в българските църкви.
Хосе Муньос е убит в атински хотел през нощта на 30 срещу 31 октомври 1997 г. След гибелта му местонахождението на иконата остава неизвестно.
Йосиф, чието испанско име е Хосе, е роден в Чили и е от стар благороднически испански род. На 14 години случайно влиза в руски православен храм в Сантяго, привлечен от църковното пеене.
В този храм той среща архиепископ Леонтий (Филипович). Тази среща променя живота му и впоследствие той приема православието.
Историята на Йосиф Муньос-Кортес (пазителя на чудотворната Монреалска Иверска икона) и неговия учител по иконопис Николай Шелехов е дълбоко свързана с пренасянето на класическите православни традиции в емиграция.
Николай Шелехов прекарва голяма част от живота си в България (между 1930-те години и 1967 г.), преди да емигрира в Канада, където в Монреал в началото на 1980-те години предава своя занаят на младия чилиец Йосиф Муньос.
Любовта към иконата и древната монашеска традиция го отвежда на Света гора с православни приятели.
Ето неговия разказ за срещата му с иконата на Божията Майка по време на поклонническото му пътуване до Атон:
„Веднъж, по време на нашето посещение на Атон, ние се заблудихме и няколко часа безуспешно вървяхме. Беше към 6 часа вечерта, вече започна да се стъмва. Трябваше да потърсим място, където да пренощуваме. Вървейки по планинската пътека, неочаквано забелязахме под нас купол на църква. Спуснахме се надолу и се озовахме в малък, беден скит, посветен на Рождество Христово. В него живееха 14 гръцки монаси. Те ни посрещнаха много радушно. След като си отпочинахме, ни показаха какво работят. Оказа се, че в този скит се занимават с иконопис, строго спазвайки православната традиция, която предписва пост и молитва по време на зографисване. Раул, един от моите приятели, който знаеше гръцки, заговори с монасите и започна да им разказва за нас. Аз разглеждах внимателно иконите. Неочаквано погледът ми спря върху една дивна, прекрасна икона на Божията Майка.
Самият аз съм иконописец, рисувал съм и съм виждал много икони, но не мога да изразя това, което почувствах, когато видях тази. Буквално сърцето ми замря в гърдите. Не можех да откъсна погледа си от нея и веднага запитах монаха дали не я продават. Но той ми отговори, че това е първата тяхна икона във византийски стил, нарисувана от отец Хризостом, и е невъзможно да я продадат. Отново отидох при иконата, дълго я гледах, после пак на няколко пъти се връщах при нея.
Преброих колко пари ми остават и казах на монасите: „Давам ви всичко, което имам. Ето и този златен часовник – подарък от майка ми.“ Но игуменът отец Климент на всичките ми молби отговаряше: „Не можем да я продадем.“ Не знаех какво да правя, бях отчаян. Възложих цялата си надежда на св. Богородица. През нощта, по време на Литургията, когато започнаха да пеят „Достойно есть“, аз паднах на колене и започнах да се моля от все сърце на Небесната Царица да дойде с нас. Когато молитвата свърши, почувствах в душата си необикновено спокойствие и като че ли увереност, че Пресветата Дева ще изпълни молбата ми. Това не беше някакво чувство на гордост и самоувереност, но просто вярата на едно дете, което очаква, че ще стане чудо. Споделих своята надежда със спътниците си.
На сутринта трябваше да тръгнем към 5 часа, за да успеем да се качим на кораба. Монасите излязоха да ни изпратят, нямаше го само игумена. Преди да заминем, един от приятелите ми каза: „Ето, вече си отиваме, а иконата не дойде с теб.“ Отговорих му: „Почакай, още не сме излезли от вратите на скита.“ И наистина, в този момент преди тръгването ни игуменът се появи. Той бързо се спускаше по стълбите, като държеше в ръце пакет, увит в хартия. „Йосиф – каза ми той, – св. Богородица иска да дойде с теб.“ Не вярвайки на ушите си, попитах: „Коя света Богородица?“ „Иверската“ – отговори отец Климент. И ми подаде иконата. Поисках да заплатя, защото сам видях колко бедно живееха монасите от скита, но игуменът строго ми каза, че за такава светиня не могат да се приемат никакви пари. Аз целият изтръпнах, почувствах, че става нещо необикновено. Прекръстих се, целунах иконата и дадох в себе си обет, че тя никога няма да стане източник за придобиване на богатство.
Веднага след това тръгнахме към Иверския манастир, за да докоснем иконата до първообраза, който се пази там. В параклиса застанахме на колене и замряхме в молитва пред светинята.
Образът на Иверската Божия Майка беше така величествен, така сияйно красив, от него се излъчваше такава духовна сила, че беше трудно да се гледа дълго време. Йеромонахът, който се намираше там, ми помогна да докосна моята икона до оригинала.
В Монреал се върнахме на 3 ноември 1982 г. (гражд. стил). Аз поставих иконата между мощите на някои светии от Киево-Печерската лавра и на св. новомъченица великата княгиня Елисавета Феодоровна. Тук постоянно гореше кандило и аз всяка вечер четях акатист на Пресветата Дева.
На 24 ноември, в навечерието на празника на свв. Мина, Виктор и Викентий, към 3 часа през нощта се събудих от силно благоухание. Отначало помислих, че то идва от мощите, но когато се приближих до иконата, видях, че по ръката на св. Богородица и Младенеца се стича миро. Отначало помислих, че това е елей от кандилото пред иконата. Тогава взех чиста кърпа, избърсах иконата с нея, но мирото отново се появи. Така измина една седмица. Мирото не спираше да тече и да благоухае.“
Много скептици отказват да приемат тайната на това знамение. Някои от тях говорят за измама, други се впускат в изследвания и анализи. Но и изследванията трябва да имат предел, та човешката дързост да не оскърбява Божието милосърдие. Веднъж пожелали да вземат проба от мирото, за да направят химичен анализ. На такива молби Йосиф Муньос обикновено отговаря: „Иконата е пред вас, никой не ви принуждава да приемете чудото. Ваше право е да повярвате или не.“
От нощта срещу 24 ноември 1982 г. до октомври 1997 г. почти цели 15 години Иверската Монреалска икона мироточи, лекува, преобразява душите на стотици хиляди хора.
В долната част на киота има отделение с памук, който попива благоуханното миро. Малки късчета от него се раздават на вярващите, търсещи помощта на Божията Майка.
Йосиф пътува с иконата до различни страни и остава неин постоянен пазител. В предоставения разказ са посочени САЩ, Австралия и Европа, както и многократни посегателства срещу светинята. Йосиф многократно има предложения да продаде мироточивата икона за огромна сума, които той винаги отклонява с обяснението, че Божиите дела и явления са безценни. До края на своя живот Йосиф живее скромно, като подвижник, и неизменно отказва да превърне служението си в източник на лично обогатяване.
Обстоятелствата около убийството му са предмет на различни разкази. В църковни публикации се описва, че е намерен вързан за легло, с тежки следи от насилие. Първоначалният текст твърди, че е загинал от кръвозагуба след продължителни мъчения.
Скоро след смъртта на брат Йосиф се разпространява версията, че нападателите били сатанисти, които искали да унищожат иконата и настоявали Йосиф да разкрие къде се намира тя. Според тази версия той не издал местонахождението ѝ, след като предварително я поверил на надеждни хора. Споменава се предполагаем 20-годишен румънски извършител и неназовани поръчители. Тези подробности остават неизяснени, до днес мотивите и участниците в престъплението остават неясни.
След смъртта му тялото му е пренесено в САЩ. Според църковни свидетелства при погребението близо две седмици по-късно не са забелязани признаци на разложение. Предоставеният разказ добавя, че тялото не било балсамирано и че били почернели единствено измъчваните ръце. Това следва да се разбира като религиозно свидетелство, а не като медицински удостоверено заключение за нетление.
Десет години по-късно, през 2007 г., на Хаваите започва да мироточи копие на Монреалската Иверска икона в дома на следователя, а по-късно свещеник Нектарий Янгсън. Това мироточиво копие беше изложено в много български епархии при многохилядно стечение на хора през лятото на 2026 година. Тази новоявена икона също обикаля целия свят. След молитва пред иконата на Божията Майка се случват многобройни изцеления.
На Йосиф е посветен филмът „Господи, аз идвам“, представен като духовен размисъл за любовта, страданието, смъртта и надеждата.
Споменът за Йосиф Муньос, пазител на една от великите светини на ХХ век, се свързва с Хелоуин, в навечерието на който той е убит. Мъченическата кончина на необикновения чилийски иконописец и пазител на мироточивата Богородична икона Иверска-Монреалска трябва да бъде призив християните да не превръщат образите на злото в забавление.
