Малцина знаят, че мощите на свети Димитър се връщат в Солун през 1978 година
Средновековни свидетелства разказват за мирото на свети Димитрий. В османско време мироточенето спира, когато храмът на свети Димитър е превърната в джамия
Всяка година, седмица след празника на св. Димитър, в Солун се отслужва Последование на мирото. По време на богослужението мощехранителницата на великомъченика се отваря, а епископът събира с памук капките миро от мощите. След това памукът се раздава на вярващите като благословение.
Името Мироточиви е свързано с многовековните свидетелства за миро, изтичащо от мощите на светеца. Поклонниците го събирали в малки съдове от стъкло, глина или олово, наричани кутрувии. Такава оловна ампула, донесена от Солун, е открита при археологическите проучвания на крепостта Русокастро. Съществуват и сведения, че през XIV век Българската православна църква е използвала миро от мощите на солунския великомъченик.
Преданието за мироточението
Според църковното предание след мъченическата смърт на св. Димитър, убит по заповед на император Максимиан, тялото му било хвърлено в кладенец край старата градска баня. През мястото преминавали отпадните води на Солун, но скоро тежката миризма била заменена от благоухание — от кладенеца започнало да извира миро. Там впоследствие бил издигнат храмът, в който днес се пазят мощите му.
За православните християни мироточението е Божие чудо и благословение, свързано с молитвеното застъпничество на светеца.
Свидетелства през вековете
Сред ранните писмени сведения за мироточението е разказът на Йоан Камениат за разрушаването на Солун от сарацините през 904 година. Агиографът Константин Акрополит, живял през XIII–XIV век, нарича св. Димитър Мироточец, когато описва чудодейно изцеление на очите. Като Мироточиви го споменават и солунските архиепископи Исидор и Гавриил.
Надпис от 1284 г., открит в джамията „Ески Сарай“, свидетелства за голям съд в църквата „Свети Димитър“, от който извирало миро. Св. Симеон Солунски сравнява изобилието му с речни потоци. Св. Григорий Палама също описва мирото като непресъхващ извор, свързан с чудеса и изцеления, който никой съд не може да побере.
Завръщането на мощите в Солун
Според предадените сведения мироточението спира, след като под османска власт храмът е превърнат в джамия. Гробът на светеца е преместен, а впоследствие остава празен.
През XX век мощите са открити в град Кампо, Италия, където някога живеела многобройна общност от гръцки търговци. На 24 октомври 1978 г., с усилията на солунския митрополит Пантелеймон II, те тържествено се завръщат в Солун.
Църковните свидетелства свързват завръщането им с възобновяване на мироточението, макар и в по-малки количества. Ежегодното Последование на мирото продължава тази традиция и събира вярващите за молитва пред мощите на св. Димитър.
