Навършиха се осем години от кончината на стареца Григорий Зумис
Припомняме неговите думи за свободата в Христа, единството на Църквата и необходимостта от изповядване на вярата
На 22 октомври се навършиха осем години от блажената кончина на приснопаметния старец Григорий Зумис, игумен на светогорския манастир Дохиар. По този повод припомняме негови думи за изпитанията пред православните християни и необходимостта от изповядване на вярата. Старецът приживе е прославен от Бога с прозорливост и чудотворство.
В словото си той подчертава, че Христос е освободил човека и го е направил съпричастник на свободата в Него. На този фон старецът изразява болката си от гоненията срещу монаси, които според него остават безнаказани, докато мюсюлманите се ползват със свобода и покровителство от църковните и държавните власти. Той прави паралел с гоненията при преминаването на богослужебния календар към новия стил, довело до разкол в Църквата.
„Аз не съм зилот, но не съм и икуменист“, заявява старецът. Той изразява несъгласието си с общите молитви и снимки на патриарх Вартоломей с римския папа и с инославни. Споделя също, че е очаквал Съборът на остров Крит да изобличи икуменизма, а не да го утвърди на съборно равнище. По неговите думи Православната църква не е придобила никаква полза от тези диалози.
Старецът напомня, че Църквата е тайнственото Тяло Христово, а неин Глава е Господ. Всички вярващи, независимо от положението си, са нейни равноправни и отговорни членове. Те съзнателно изповядват вярата, че „портите адови“, които той свързва с ересите, няма да ѝ надделеят.
„Ние вярваме и изповядваме, че Църквата е Вселенска и Свята“, казва той. Старецът отхвърля разбирането за съществуването на други „църкви“, независимо дали те са съхранили следи от Истината или съзнателно прикриват правдата.
Според него Православната църква е подложена на гонение навсякъде, а времето е страшно и изисква от християните смирение и молитва, но също и открито изповядване на вярата.
„Сегашното време трябва да бъде време на изповедници. Има време на апостоли, на пророци, на мъченици. А сегашното е на изповедници“, подчертава старецът Григорий. Той призовава всеки християнин да изповядва Христа, защото без това изповедание нищо не може да пребъде.
Словото завършва с молитвен призив: „Да утвърди Христос Своята Църква, защото ако изгубим вярата си в Едната Църква – всичко ще рухне!“
Превод на словото: редакция „Христоносци“.
