Поместните църкви оспорват каноничността на ръкоположенията в ПЦУ
Синодални решения и изказвания на православни йерарси поставят въпроса за апостолското приемство на епископата на ПЦУ, включително в църкви, които са я признали
Украинската православна църква (УПЦ) поставя въпроса за каноничността на ръкоположенията в Православната църква на Украйна (ПЦУ) като едно от условията за равноправен диалог. Наред с прекратяването на завземането на храмове и изясняването на каноничния статут на ПЦУ, УПЦ настоява да бъде решен и въпросът за апостолското приемство на нейните епископи, съобщава украинската редакция на СПЖ.
Тази позиция е формулирана в решението на Събора на УПЦ във Феофания през 2022 г. Според него, признаването на йерархията на ПЦУ изисква възстановяване на апостолското приемство — необходимост, която Съборът определя като очевидна както за УПЦ, така и за мнозинството от поместните православни църкви.
Ръководителят на ПЦУ Епифаний Думенко представя тези условия като ултиматум и част от „война“, заявявайки, че ще се „бори докрай“. Спорът обаче не се ограничава до отношенията между двете църковни структури в Украйна. Въпроси за ръкоположенията в ПЦУ са поставяли както синоди на поместни църкви, така и отделни йерарси, включително в Църкви, признали украинската автокефалия.
Важно е тези позиции да бъдат разграничавани: официалното решение на един синод не е равнозначно на лично изказване на епископ, а непризнаването на ПЦУ само по себе си не обяснява всички мотиви на съответната Църква, уточнява СПЖ - Украйна.
Филарет Денисенко и въпросът за ръкоположенията
В основата на спора е статутът на Филарет Денисенко, извършил ръкоположенията на част от бъдещата йерархия на ПЦУ. През 1992 г. той е лишен от сан от Руската православна църква, а през 1997 г. му е наложена анатема.
През 2019 г. самият Филарет поставя въпроса за последствията от тези решения. Според изложената от него логика, ако Вселенският патриарх е снел анатемата едва през 2018 г., трябва да се обясни какъв е статутът на ръкоположенията, извършени преди това. Филарет стига до извода, че при признаване на действието на анатемата тези ръкоположения са недействителни, а Епифаний не е нито митрополит, нито свещеник.
В този контекст се посочват две писма на патриарх Вартоломей до тогавашния руски патриарх Алексий II.
В писмото от 26 август 1992 г. патриарх Вартоломей признава изключителната компетентност на Руската църква по случая с Филарет и приема взетото спрямо него съборно решение.
Във второто писмо, от 7 април 1997 г., той отговаря на писмо на патриарх Алексий от 6 март същата година, № 749. То съобщава за налагането на анатема на Филарет, посочен със светското му име Михаил Денисенко и на Глеб Якунин, както и за лишаването от сан на Валентин Русанцов, Адриан Старина и Йоасаф Шибаев. Патриарх Вартоломей уведомява, че решението е доведено до знанието на йерархията на Вселенския престол, която е призована да няма църковно общение с тези лица.
Тези писма са основен аргумент на оспорващите ръкоположенията в ПЦУ: според тях, Константинопол първоначално е признал санкциите срещу Филарет, затова последвалото му възстановяване през 2018 г. не дава само по себе си отговор за действителността на извършените междувременно хиротонии.
Албанската църква
Покойният предстоятел на Албанската православна църква архиепископ Анастасий поставя този въпрос в писмо до патриарх Вартоломей.
Според него, през периода, когато Филарет е бил лишен от сан и анатемосан, извършваните от него обреди не са били действителни тайнства. Архиепископът определя като основен еклесиологичен принцип разбирането, че ръкоположенията, извършени извън Църквата от еретици и разколници, особено от лишени от сан и отлъчени лица, са недействителни. Той свързва този принцип с православното учение за Светия Дух и апостолското приемство.
Архиепископ Анастасий разглежда конкретно дяконското, свещеническото и епископското ръкоположение на Сергей, впоследствие Епифаний, Думенко. Въпросът му е как хиротонии, извършени от Филарет, по време на наложените му санкции, могат впоследствие да получат действителност и печата на апостолското приемство без канонично ръкоположение.
Той оспорва и обяснението чрез църковна икономѝя: според него, остава неясно как действия, определяни дотогава като недействителни и дори като хула срещу Светия Дух, могат да бъдат признати със задна дата.
Полската църква
Полският епископат и предстоятелят на Полската православна църква митрополит Сава многократно поставят под съмнение каноничността на ръкоположенията в ПЦУ.
Още през януари 2019 г. митрополит Сава заявява, че Епифаний не е свещенослужител. Той определя случващото се в Украйна като нарушение на каноничното право и опасен прецедент, който може да доведе до хаос.
През 2022 г. полският предстоятел отново обяснява позицията си: Филарет е бил лишен от сан и следователно не е имал право да ръкополага други. Именно затова, според митрополит Сава, възниква проблемът с хиротонията на Епифаний.
Той подчертава, че Полската църква не признава извършените от Филарет ръкоположения, и припомня, че по-рано Константинопол също е признавал санкциите срещу него. В изказването си митрополитът говори за 22 години, през които патриарх Вартоломей е приемал решението на Московската патриаршия. Промяната в тази позиция той свързва с намесата на различни сили, настоявали за предоставяне на украинска автокефалия под ръководството на Епифаний.
Според митрополит Сава, изходът е канонично ръкоположение на Думенко. Едва след това, смята той, може да се обсъжда неговото място сред украинското духовенство и каноничният статут на йерархията на ПЦУ.
Българската църква
През 2019 г. Даниил, тогава Видински митрополит, публикува обръщение към предстоятелите и йерарсите на поместните православни църкви по украинския църковен въпрос.
В него той посочва, че изказванията на православни архиереи и богослови, както и кореспонденцията на някои предстоятели с патриарх Вартоломей, съдържат сериозни възражения. Сред тях откроява спорния каноничен статут на йерархията на структурата, получила томоса за автокефалия.
След избирането му за Български патриарх, Даниил продължава да говори за съществени канонични препятствия пред признаването на ПЦУ.
Кипърската църква
В изявление от февруари 2019 г. Светият синод на Кипърската църква изразява съмнения дали ръкоположения, извършени от лишени от сан, отлъчени и анатемосани епископи, могат да бъдат узаконени със задна дата.
Синодът се позовава на двухилядолетния опит на Кипърската и на цялата Православна църква. В документа се посочва също, че санкциите срещу лицата, свързани с възникването на украинската криза, са били признати в православния свят.
Кипърските архиереи поставят и въпроса за обжалването на църковни наказания, според които, трябва да има определени срокове както за подаване на жалбите, така и за разглеждането им.
По-късното признаване на ПЦУ от Кипърската църква не променя факта, че нейният синод първоначално е формулирал тези възражения.
Румънската църква
На 21 февруари 2019 г. Синодът на Румънската православна църква заявява, че ще поиска от Вселенската патриаршия разяснения за статута на неканоничните йерарси и свещеници, принадлежали към „Киевската патриаршия“.
В същата позиция се отбелязва, че украинският разкол е останал нерешен почти 30 години и че не е потърсено всеправославно посредничество, каквото е било приложено при разкола в България.
В изявление от юли 2025 г. Румънската патриаршия потвърждава, че позицията от 21 февруари 2019 г. остава в сила.
Авторът на изходната публикация приема продължаващото непризнаване на ПЦУ като знак, че обясненията на Константинопол не са удовлетворили Букурещ. Това обаче е авторски извод, а не изрично посочен мотив в цитираното румънско изявление.
Еладската църква
Еладската църква признава ПЦУ през 2019 г., но отделни нейни митрополити продължават да оспорват каноничността на украинската йерархия.
През септември 2026 г. митрополитът на Китира и Антикитира Серафим заявява, че не признава Епифаний Думенко за каноничен епископ и предстоятел на ПЦУ. Той обосновава позицията си с това, че Думенко е получил ръкоположение от Филарет в периода, когато последният е бил лишен от сан и под църковно наказание.
Митрополит Серафим критикува и процедурата, по която Еладската църква е признала ПЦУ през 2019 г. По неговите думи, на заседанието са били изразени различни мнения, но не е проведено нито тайно гласуване, нито гласуване с вдигане на ръка. Той настоява, че подобно решение изисква официален вот, и отхвърля разбирането, че одобрение може да бъде установено чрез възгласи.
Пирейският митрополит Серафим също оспорва каноничната основа на ПЦУ. Според него „обединителният събор“ е недействителен, защото в него са участвали лица без свещенически сан. Оттук той извежда и заключението, че предоставянето на автокефалия на така създадената структура е недействително.
Изходната публикация твърди, че признаването на ПЦУ от Еладската и Кипърската църква е станало под натиск, но не представя конкретни доказателства за това твърдение, припомня СПЖ - Украйна.
Сръбската църква
В изявление от 28 февруари 2019 г. Сръбската православна църква заявява, че не признава епископата и духовенството на ПЦУ за канонични.
Документът разглежда отделно двете групи, участвали в създаването ѝ. За свързаните с Филарет Денисенко се посочва, че са получили ръкоположения от епископ, лишен от сан, отлъчен и анатемосан — санкции, които по-рано е признавал и патриарх Вартоломей. За групата на Макарий Малетич се заявява, че е лишена от апостолско приемство и свещенство.
Сръбската църква подчертава, че според нейното разбиране административен документ не може да замени липсващото апостолско приемство. Поради това тя не признава Епифаний Думенко за епископ, нито за предстоятел на автокефална църква.
В изявлението е отбелязан и конфликтът между Думенко и Филарет. Последният оспорва ръководното положение на Епифаний, като продължава да претендира за собствен статут на пожизнен „патриарх“ и действителен предстоятел.
След смяната на сръбския патриарх, последващи изказвания на предстоятеля на СПЦ Порфирий, както и на сръбски архиереи потвърждават тази линия. През януари 2022 г. сръбският патриарх критикува действията на Константинопол в Украйна, като заявява, че те не са донесли положителен резултат, и изразява недоумение от лекотата, с която, според него, са нарушени каноните.
Македонската църква – Охридска архиепископия
През март 2023 г., Архиерейският синод на Македонската православна църква – Охридска архиепископия решава да не съслужава с йерархията на ПЦУ до окончателното уреждане на нейния статут на всеправославно равнище.
Това решение не представлява отделно съборно произнасяне за действителността на ръкоположенията. По този въпрос обаче има изказвания на отделни архиереи.
Крушевският и Демирхисарски митрополит Йован посочва, че ръкоположението изисква предаване на апостолско приемство от епископ, който сам го притежава. Според него, групата, за която става дума в Украйна, не е получила такова приемство.
Позициите на останалите църкви
В разглеждания материал не са посочени публични синодални решения на Йерусалимската, Грузинската и Антиохийската патриаршия, както и на Православната църква на Чешките земи и Словакия, които изрично да обявяват ръкоположенията в ПЦУ за недействителни.
СПЖ - Украйна се позовава на непризнаването на ПЦУ от тези църкви. То обаче трябва да бъде разграничавано от конкретна официална позиция по въпроса за хиротониите. Липсата на признание сама по себе си не е достатъчна, за да бъдат установени всички канонични основания за съответното решение.
Защо спорът остава нерешен
Основният въпрос в цитираните възражения е дали и по какъв начин могат да бъдат признати ръкоположения, извършени от лица, които по това време са били извън църковно общение и под канонични санкции. Отговорът засяга не само статута на епископите, но и разбирането за действителността на извършваните от тях тайнства.
В публикацията на украинската редакция на СПЖ, се посочва още, че след създаването си ПЦУ е укрепила позициите си в Украйна с подкрепата на властите и че нейни представители са завзели със сила близо 2000 храма на УПЦ. В предоставения материал обаче не са посочени източник и методика за тази бройка, затова тя следва да се разглежда като твърдение на автора, а не като независимо установен факт.
В статията на СПЖ - Украйна се изтъква още, че въпреки възраженията, пратриарх Вартоломей продължава да настоява православните църкви да признаят ПЦУ и да влязат в общение с нея. Позовавайки се на неговата 86-годишна възраст през 2026 г., публикацията допуска, че бъдещ Константинополски патриарх би могъл да възприеме различен подход. Това е предположение, а не установена перспектива.
Цитираните документи и изказвания в статията на СПЖ - Украйна показват, че спорът за ръкоположенията в ПЦУ надхвърля отношенията между нея и УПЦ. Те обаче не представляват единна позиция на всички поместни църкви. Част от тях са синодални решения, други - становища на предстоятели или отделни митрополити.
Изводът на публикацията е, че въпросът изисква всеправославно обсъждане и решение. Дали и кога ще се стигне до такова решение, не може да се твърди предварително.
