Митрополит Даниил през 2024 година: Създаването на ПЦУ задълбочи разделението в Украйна
„Свещенството на тази структура на практика има проблеми с апостолското приемство, сред тях има такива, които са ръкополагани от цивилни, т.е. там липсва приемство на апостолската благодат. Има низвергнати и отлъчени поради основателни канонични причини, които са приети и възобновени в сан неправомерно и без покаяние“ – подчертава митрополит Даниил.
В днешния ден, когато в Рилската света обител – сърцето на българската духовност – беше отслужена съборна Света Литургия от Българския патриарх Даниил и Константинополския Вартоломей, който спомена на Великия вход главата на ПЦУ Епифаний Думенко, мнозина български миряни си припомнят едно интервю отпреди повече от две години от един български митрополит, което сгря душите и вдъхна надежда на православните вярващи в България. Тези слова бяха истинска утеха в дните, когато Църквата ни преминаваше през трудни изпитания след смъртта на патриарх Неофит.
„През първите години след болшевишката революция гоненията срещу църквата в бившия Съветски съюз също са ужасяващи, може би най-жестоките и масови в цялата история на църквата – избиване на свещеници, разрушаване на стотици и хиляди храмове, опит за подмяна на самата институция чрез обновленчески разкол.
Днес в Украйна се случва нещо подобно. Сега този опит за подмяна е чрез създаването на т.нар. Православна църква в Украйна от Константинополския патриарх Вартоломей през 2019 г., при положение че в Украйна съществува всеобщо призната канонична църква – Украинската православна църква с предстоятел Киевския митрополит Онуфрий. Това неканонически несъстоятелно действие от страна на патриарх Вартоломей доведе до още по-голямо разделение в Украйна.“
Броят на православните християни в Украинската православна църква с предстоятел митрополит Онуфрий надвишава броя на тези, които се числят към новосъздадената църковна структура. „Свещенството на тази структура на практика има проблеми с апостолското приемство, сред тях има такива, които са ръкополагани от цивилни, т.е. там липсва приемство на апостолската благодат. Има низвергнати и отлъчени поради основателни канонични причини, които са приети и възобновени в сан неправомерно и без покаяние – подчертава митрополит Даниил. – И въпреки това патриарх Вартоломей се опита да ги легитимира чрез издаването на т.нар. Томос – документ за учредяването на тази неканонична структура.“
„Той подписа и провъзгласи две неканонични до този момент структури, като ги обедини в т.нар. Православна църква в Украйна – ПЦУ, и призна новосъздаденото образувание за каноничната православна църква в Украйна. Питаме обаче каква е съдбата на общопризнатата към онзи момент преди пет години и до днес от всички поместни православни църкви УПЦ с предстоятел митрополит Онуфрий? Ето, изминаха пет години и църкви, които са включително гръкоезични като Албанската църква или близки до Константинополската патриаршия като Йерусалимската патриаршия, Антиохийската патриаршия, не признават тези структури.
Има едно прекрасно писмо от Албанския архиепископ Анастасий на Тирана – обоснова вижданията си по въпроса и изтъкна, че издаването на този Томос на непокаяли се разколнически групи с проблемно свещенство не е приемливо. Патриарх Вартоломей беше убеден, че по този начин милиони православни християни, лишени от общение с Църквата, ще се приобщят към нея. И вместо да се въдвори мир, както предполагаше, той разпали едно още по-ожесточено разделение, в което буквално тези хора, които той провъзгласи за канонични, започнаха да гонят каноничната църква. Взимат храмове, бият свещеници, убиват, това християни ли са? Това е абсурд, но разделението е факт.“
По думите на митрополит Даниил разделението е не само в Украйна, но и сред православните църкви. Има митрополити, които не признават тази структура, но има и такива, които я признават. Освен това в томоса е записано, че православната църква в Украйна признава Константинополския патриарх за свой глава, както го признават всички останали православни църкви. А по този въпрос православното учение е съвсем ясно, че глава на Вселенската Църква е сам Иисус Христос. „И именно защото животът на православния християнин е изпитания, трябва да се държим за здравото учение – подчертава митрополит Даниил. – Тези правила категорично забраняват предстоятел на чужда църква да се намесва в делата на друга автокефална православна църква.“
И тук възниква въпросът: нашата Църква къде е? „Ние живеем в този свят, следим събитията, трябва да отстояваме каноничността, догматичните истини на вярата ни и да се стараем да живеем благочестиво“ – отговаря митрополит Даниил.
