Задушница – ден на молитва, памет и надежда
Задушница напомня, че любовта и молитвата не прекъсват с телесната смърт, а продължават в Христос
В Православната Църква Задушницата е установена като специален ден, в който вярващите принасят молитви и помен за душите на всички починали – от Адам досега. Това не е просто ден на скръб, а преди всичко ден на надежда и свидетелство за вярата ни в Христовото Възкресение и в бъдещото общо възкресение на мъртвите.
„Да не скърбим като безнадеждните“, призовава св. апостол Павел, „защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то така и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него“ (1 Сол. 4:13–14).
В дните на Задушница Църквата изповядва дълбоката истина, че телесната смърт не е краят, а врата към вечността, и че чрез молитвата за починалите ние участваме в общението на светите – в онази „любов, която никога не отпада“ (1 Кор. 13:8). Свети Йоан Златоуст ни уверява:
„Да въздигаме ръце към небето не със злато, а със сълзи, молитви и милостини, защото така се облекчават душите на починалите.“
Църковното богослужение на Задушница е наситено с трогателна дълбочина:
„Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят! Сам Ти, Господи, упокой душите на починалите Твой раби… в място светло, в място тревисто, в място прохладно, дето няма никаква болка, скръб и въздишка. “
Задушница е свидетелство за духовната солидарност на Тялото Христово – за живата връзка между Църквата на земята (войнстваща) и Църквата на небесата (тържествуваща). Тази връзка е израз на онова тайнствено единство, което надмогва дори смъртта, защото „ако живеем – за Господа живеем, и ако умираме – за Господа умираме; и тъй – живеем ли, умираме ли – Господни сме“ (Рим. 14:8).
Свети Марк Ефески, непоколебим защитник на православната вяра, учи:
„Ние принасяме за мъртвите не вино и жертвени животни, както правеха езичниците, а безкръвната Жертва на Христовото Тяло и Кръв. Нима тя е безполезна? Не, тя е силна и действена за упокоение на душите, стига те да са в състояние да се възползват от нея.“
Отците ни напомнят, че молитвата за покойниците е израз на любов – онова, което остава дори след като всичко друго премине. Свети Григорий Двоеслов свидетелства, че чрез Божествената Литургия и молитвите на Църквата някои души получават облекчение дори и в отвъдното, понеже „любовта на живите към мъртвите не е напразна пред Бога“.
Затова на Задушница ние палим свещи не само за да озарим гробовете, а за да изповядаме Христовата светлина, която озарява и мрака на смъртта. Принасяме жито – символ на възкресението, защото „ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако пък умре, принася много плод“ (Йоан 12:24).
Задушница ни приканва към покаяние, милостиня и спомняне – не само на мъртвите, но и на своята собствена крайност. Тя е зов към сърцето:
„Помени, човече, че пръст си и в пръст ще се върнеш, но с надежда на възкресение!“
Нека на всяка Задушница казваме не просто „Бог да ги прости“, а:
„Вечна памет и светлина на покойниците – и милост над нас грешните, заради тяхната вяра, заради Христовата любов, която всичко побеждава.“
