Въвеждането на "Религия" не е пропутинска пропаганда, а европейска практика
Разбирам опасенията, тъй като в България част от православните християни са уязвими на наистина агресивна руска пропаганда. Русия е най-голямата страна с православно население, но за добро или лошо, ако питате мен за лошо, тя няма заявен православен характер. Тоест, по Конституция, по учредителните си документи, тя също е светска държава, в Руската федерация няма и такъв предмет, ние ще сме постигнали много повече, отколкото руската държава е успяла. Затова бих казал на хората с подобни опасения, че тази практика е по-скоро европейска. Политическият избор е нещо друго. Това каза пред СПЖ политическият анализатор, бивш председател на Младежкия консервативен клуб, с интереси към богословието и историята, Боян Стефанов.
- Господин Стефанов, благодаря, че приехте нашата покана за разговор. Темата е изключително актуална за църковния живот, пък и за българското образование. Става въпрос за идеята, по която изглежда има консенсус между църковна и светска власт за въвеждане на редовен или задължителен предмет по религия в училищата.
- Стана ясно, че той ще се нарича “Добродетели и религия“. Как гледате Вие на тази идея?
- Позитивно. Все пак сме светско общество и България е дефинирана като светска държава, така че теренът на християнската етика в обществото е по-широко от терена на църковните хора. Аз съм напълно убеден, че от светска гледна точка, за нас вярващите хора е ясно, че колкото повече хора се учат на предмет религия, толкова по-добре за тях, но дори от гледна точка на чисто светските умове е редно да има завишена култура и грамотност по отношение на православната вяра, тъй като мнозинството български граждани устойчиво се заявяват като православни християни и познанието за нашата християнска вяра е изключително важен ключ за разбирането на нашата култура. Представете си примерно, един прост пример ще дам, стихотворение на ляв писател като Смирненски, комунист. Той в един куплет казва: “...Аз познах свойте братя във робски керван, угнетени от Златний телец; и човешкия Дух — обруган, окован, аз го зърнах под трънен венец...”
Ако ти не знаеш какво е трънен венец, откъде идва, ако не знаеш какво е златен телец, как въобще качествено ще разбереш какво е искал да каже поетът? Християнството е изключително дебел фундаментален слой изобщо на европейската ни цивилизация и аз се опасявам, че без поне елементарно познание децата, учениците ще израстват осакатени в образователно и културно отношение.
- Доколкото ви разбирам, историческият елемент за вас е по-важен отколкото морално-етическия който изглежда, че се приоритизира от страна и на църквата и на държавата?
- Аз като вярваш човек вярвам, че хората да бъдат привличани към църквата е нейната роля. Не мисля, че светската държава със своя образователен апарат може да измести ролята на църквата и не мисля, че е редно. Държавата предлага образование именно това трябва да направи тя. А в крайна сметка църквата има своята незаменима роля в това отношение. На всичкото отгоре, ако предметът бъде чисто образователен, това ще го направи и по-привлекателен и по-малко разломен от гледна точка на вероятно не единното ни общество в това отношение, тъй като все още има групи, които са скептични към това нещо. Затова аз гледам да прилагам най-вече светски аргументи като за светската държава. И както вие започнахте в началото ,дано да сте прав, дано да има консенсус в държавните власти за това нещо.
- Така изглежда на този етап. Изглежда, че има консенсус и сред обществото. Поне това показват социологическите проучвания. Планът е предметът да бъде задължителен, но в три версии. Две конфенсионални - ислям и православно християнство, и едно, което ще бъде по-скоро социално, културно и етическо. Това ли е правилният начин?
- Светият синод от години имаше такъв проект. Според мен е това стъпва в голяма степен върху него. То според мен е неизбежно. Защото вижте, мюсюлманската общност в България я има от векове. Тя е самовъзпроизвеждаща се общност. И в крайна сметка православният мейнстрим не е редно да иска зорлем да катехизира хора, които по потекло не са такива. Това трябва да е личен избор на хората. От друга страна мюсюлманската общност с цялото ѝ достойнство, с цялото ни огромно уважение към нея, както всяка мюсюлманска общност по света е по-уязвимата общност от ислямизъм, от радикален ислям. Така че поставянето на преподаването на религия и ислям под държавен надзор и контрол не е никак лошо в това отношение. А от гледна точка на третия профил, за съжаление, ако се върнем десетилетия назад в историята, някогашното вероучение е било принудително, силово демонтирано от образованието на България чрез груба политическа репресия. И за съжаление България е превърната и обявена за светска държава, за секуларна държава по недостоен и неконсенсусен начин. И това винаги е носило една горчилка и болка в голяма част от българското общество. Но така или иначе в обществото ни има атеисти, има такива хора, има скептични хора, има свръхсекуларни хора. И чрез този профил те хем няма да се чувстват принудени да правят избор между сундитски ислям и източноправославно християнство в тесен смисъл образование, но ще могат да се докоснат до познание за вярата, така че да получат този образователен и културен ключ в своя живот.
- Въпреки, че се дава право на избор на родителите, дали да изберат конфесионален предмет „Религия“ или по-скоро етика, има съпротива в българското общество и тя е доста шумна. На какво отдавате това?
- От една страна е заради свръхсекуларизма, който така се е развил в културно отношение, че той приема атеистичните постулати като норма. Защото светската държава и атеистичната държава не би трябвало да са синоним, но за много от свръхсекуларните хора е така. От друга страна парадоксалното е, че немалко от скептичните хора към въвеждането на такъв задължителен образователен предмет са хора, чието поглед е обърнат към обединена Европа всъщност. А в повечето европейски страни се преподава предмет „Религия“. Малцина страни са като нас и като Франция, в които всъщност няма такава възможност. И пак казваме, ако погледнем и състоянието на европейските общества, предметът по религия по никакъв начин не е гаранция за задълбочаването на хората и обществото като цяло в ъв вярата, но е някаква гаранция за познание.
- Според мен, или поне така изглежда често, противниците на въвеждането на такъв задължителен предмет по-скоро политизират въпроса и се опасяват без да го изричат експлицитно, че такъв предмет може да послужи за проруска, пропутниска пропаганда... Русия е най-голямата православна страна, славянска като нас. Разбирате ли този аргумент?
- Разбирам. Разбирам и опасенията, тъй като в България част от православните християни са уязвими на наистина агресивна руска пропаганда. Русия е най-голямата страна с православно население, но за добро или лошо, ако питате мен за лошо, тя няма заявен православен характер. Тоест, по Конституция, по учредителните си документи, тя също е светска държава, Руската федерация няма и такъв предмет. Тоест, ако България въведе задължителен предмет, религия със силен православен профил, той ще бъде мнозинствен. В същност, ние ще сме постигнали много повече, отколкото руската държава е успяла, ако изобщо се е борила за това нещо. Да не забравяме, че Русия има много голяма и увеличаваща се мюсюлманска общност.
Затова пак бих казал на такива хора, че тази практика е по-скоро европейска. Политическият избор е нещо друго. Православното изповедание в България е представлявано от автокефална православна църква, която нито е дъщерна на руската, нито нищо такова. Тя и е равнопоставена, и на всичкото отгоре е с по-древна традиция и с заслуги към самата руска духовност и към славянизирането в езиково отношение на руската страна.
Ето в Европейския съюз има държава като Гърция, където Източното православие има статут на държавна религия, но е под особено внимание и с особено положение.
Пак казвам, роля на Църквата е да привлича към себе си. Това е нейна мисия в света. А роля на държавата е да образова. Вижте 60-70% от населението се заявяват като източноправославни. Редно е всички граждани, дори и неправославните, да знаят в какво православните християни вярват, за да не им приписват, както често се случва, неща, в които всъщност не вярват православните християни. За мен това е от най-голямо значение.
