Църквата празнува паметта на св. княз Владимир и Деня на Кръщението на Рус
Преди повече от хиляда години се е случило най-великото събитие, което е променило целия ход на родната история – покръстването на Рус.
На 28 юли 2024 г. Църквата чества паметта на св. равноапостолен княз Владимир и Деня на Кръщението на Рус.
В Украинската Православна Църква, с благословението на Блаженнейшия митрополит Владимир (Сабодан), на този ден празнуват и паметта на светия апостол Андрей Първозвани, първия ученик на Христос, който отвори вратите на Православието за източните славяни и издигна Кръста на хълмовете на Киев.
Княз Владимир, Кръстител на Рус, е роден около 960 г. и е внук на света равноапостолна княгиня Олга. Преди да приеме християнството, той бил жесток владетел, опиращ се на езическите традиции, но приемането на кръщението напълно го променило.
Князът е покръстен в Корсун (Херсонес) през 988 г., като същата дата се смята за официалното начало на Кръщението на Рус. След като се завръща в Киев заедно с гръцки духовници, той покръства жителите на града.
Най-напред предложил да покръсти дванадесетте си сина, а след това и много боляри. След това свети Владимир обявява, че всички жители на Киев, богати и бедни, трябва да дойдат в определен ден на реката, за да се покръстят. В определения ден жителите на Киев се събраха на брега на Днепър, там дойде и самият Владимир с християнски свещеници. Всички киевчани влязоха в реката, възрастните държаха бебета на ръце, свещениците на брега четяха молитви, а свети Владимир се молеше на Бога и поверяваше себе си и народа си на Него.
След това започнало покръстването на останалата част на Рус.
След приемането на християнството самият княз говори за себе си по следния начин: „Господи! Бях като звяр, живеех като скот, но Ти ме укроти. Слава на Тебе, Боже!“. Той прекратил военните походи срещу съседите и заживял мирно с всички народи, като защитавал границите само от номадските печенеги. Князът пуснал всичките си бивши съпруги и наложници, сключил християнски брак с гръцката царица Анна, отменил напълно смъртното наказание и не искал да наказва дори убийците и разбойниците. Но по молба на гръцките епископи, загрижени за престъпността в Рус, отново неохотно връща смъртното наказание.
Княжеският двор бил отворен за бедните и нуждаещите се, светият княз, който още приживе бил наричан "Красно Солнышко" (Червеното слънце), давал на хората храна, дрехи и пари, откупувал длъжници от робство, връщал свободата на пленници и затворници.
Светият равноапостолен велик княз бил талантлив владетел, който не само успешно защитавал родната си земя и укрепвал границите ѝ, но и се занимавал с развитието на образованието в своето княжество.
Великият княз Владимир умира на 15 (28) юли 1015 г. в село Берестово, недалеч от Киев. Погребан е в основаната от него Десятинна църква.
По-рано СПЖ писа: Какво е направила за Рус княгиня Олга.
